Юлиане Сартена
Условие за влюбване (25) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Vormund zum Verlieben, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

Принцеса Елена не беше особено притеснена от лошата новина. Много малко хора по света ставаха милионери по случай осемнайсетия си рожден ден и явно тя нямаше да бъде една от тях. Със сигурност в живота на човек можеха да се случат много по-лоши и непоправими неща от това да загуби пари, за които никога не се е трудил и дори не е виждал.

Елена дори се почувства някак облекчена. С намаляването на наследството й от плещите й падна товар. Тя беше в много добро настроение и съобщи на Фабиан какво се беше случило още същия ден.

— Мили ми Фабиан — каза му тя, — трябва да свикнеш с мисълта, че вече не съм богата наследница.

Фабиан, който караше колата си на път за приятели, които живееха извън града, рязко наби спирачки.

— Какво каза? — неприятно изненадан попита той.

— Спрял си по средата на пътя, Фабиан! — припомни му принцесата.

Той отби до бордюра, след това се замисли за секунди и продължи.

Принцеса Елена много внимателно наблюдаваше реакциите му. Възможно ли беше той да се интересуваше само от наследството й?

— Не четеш ли борсовите новини? — попита го тя.

— Не, защо да ги чета?

— Всъщност имаш право. Те никак, ама никак не са интересни. Днес пишеше за акции, чиято стойност е паднала само за няколко часа. Това са били акциите, в които е инвестирано наследството ми.

— Твоите акции?

Той я погледна почти разтреперан.

— Искаш да кажеш, че ти…

— Искам да кажа, че вече не съм наследница на богатство. Но да ти призная, все едно ми е.

— Как може да ти е все едно че си изгубила милиони? — извика ядосан той.

— А защо не? Парите сами по себе си не правят хората щастливи. Или вече не съм достатъчно добра за теб, след като се оказа, че нямам пари? — попита го тя, влизайки в тона му.

— Не говори глупости, моля те — отвърна той, но през целия ден остана кисел, мълчалив и много резервиран спрямо Елена.

Вечерта, преди да я върне у дома й, Фабиан се върна на темата, която очевидно много го вълнуваше.

— Едно не мога да разбера — каза той. — Защо този умник настойникът ти не се е погрижил да продаде акциите навреме, преди да се обезценят?

— Никой нормален човек не е можел и да си помисли, че тези акции ще се обезценят толкова бързо — отвърна Елена. — Те са били смятани за най-сигурната инвестиция.

— Най-сигурната инвестиция друг път — каза Фабиан. — Възможно ли е онзи лешояд да е пожертвал наследството ти, за да се облагодетелства?

Още докато казваше това, Фабиан знаеше какъв ще е отговорът й. Тя никога нямаше да се усъмни в принц Едуард, прекалено добре и отдавна го познаваше.

Принцеса Елена го изгледа хладно.

— Не смятам, че принц Едуард би се облагодетелствал за моя сметка — отвърна тя. Колкото и да спореше с настойника си по някои въпроси, за почтеността му беше абсолютно сигурна. — За какво са му моите пари? Неговият род е крезовски богат.

— Добре, добре, не ме нападай, защото мисля за теб — отвърна троснато Фабиан. — Все пак жалко за парите.

Той я целуна вяло и тя слезе от колата. След това той запали и изчезна от погледа й с мръсна газ.