Юлиане Сартена
Условие за влюбване (16) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Принцесата стоеше на балкона на хотелската си стая в Италия.

Пейзажът, който се откриваше пред нея, беше прекрасен с типичната за Северна Италия природа и огледалните води на езерото.

— Не е ли прекрасно — каза Фабиан Доеринг, подавайки й чаша с мартини.

Принцеса Елена кимна. Тя си помисли, че сега би трябвало да бъде щастлива, просто нямаше причина, за да не е. Мъжът до нея беше галантен и красив — мечтата на всяка нормална жена. Кратката почивка беше прекрасна или поне трябваше да бъде такава. Елена затвори очи и усети топлия вятър по лицето си.

— Колко си сладка — каза той.

— Какво ще кажеш да се изкъпем в езерото — предложи Елена, отдръпвайки се от него и ставайки от стола.

— Както кажеш — отвърна Фабиан.

Двамата бързо събраха нужните им за плаж неща и отидоха на брега на езерото.

— Трябва да те предупредя, че водата все още е леденостудена — каза той. — Все пак сме едва началото на май.

В езерото имаше десетки платноходки, чиито платна се отразяваха в огледалната повърхност на кристалночистата му вода.

— Няма проблем — каза Елена, но щом докосна студената вода с крак, дъхът й секна. Наистина беше ледена.

Фабиан се засмя, влезе във водата и се гмурна, привличайки одобрителните погледи на няколко момичета на плажа.

Елена също реши да влезе във водата, но почти веднага излезе и се върна на брега — беше ужасно студена.

Фабиан се наслаждаваше на водата и слънцето. Елена забеляза, че той винаги заемаше позиция, в която да може да събере максимално равномерен тен. Тя си помисли, че това е напълно естествено за човек, който изкарва парите си, рекламирайки бельо, афтършейв и спортни облекла.

— Внимавай да не изгориш — загрижено й каза Фабиан. — Това е лошо не само за здравето, но и за кожата ти, която ще остарее много по-бързо.

— Ако така ще стана по-бързо на осемнайсет, може би пък не е чак толкова зле — отвърна многозначително принцеса Елена и се обърна по корем.

Той се изхили.

— Какво ще се случи, когато навършиш осемнайсет?

— Ще мога да правя каквото намеря за добре.

— Човек може да прави каквото намери за добре само и единствено когато има достатъчно пари, за да си го позволи. Когато навършиш осемнайсет, ще станеш ли приказно богата като принцесите от филмите и любовните романи?

Тя кимна.

— Колко хубаво, принчипеса. И какво ще правиш тогава?

— Кой знае. Може би ще опитам да стана професионален фотомодел.

— Засега си на прав път. Най-отговорно мога да го заявя — отвърна той и я погледна.

— Да. Но принц Едуард…

— Кой е принц Едуард?

— Настойникът, за когото ти разказах. Той никак не одобрява това ми желание. Притеснява се, че може да не завърша успешно гимназия заради фотосесиите.

— Ще можеш ли да завършиш?

— Разбира се. Даже съм с най-висок успех във випуска.

— Така значи, не само приказно красива, но и умна. Истинска принцеса. Питам се обаче, при положение че си наследница на богатство, защо ти е да учиш изобщо?

— Ще съм ти благодарна, ако не ме наричаш постоянно принцеса — троснато му каза Елена.

— Добре, аристократке моя.

Тя се опита да го замери с мократа си кърпа, но Фабиан се оказа по-бърз и я избегна. След това бързо притисна Елена до себе си и я целуна.

— Това е за наказание, задето се опита да ме уцелиш с хавлията — хилейки се каза той. — А сега разказвай. Какво още ти забранява този твой… настойник?

— Ако разбере, че прекарвам уикенда тук с теб, със сигурност няма да е въодушевен от постъпката ми.

— Но той не ме познава.

— Едуард ме мисли за дете, а аз не знам…

Тя прекъсна изречението си и не го довърши. Елена щеше да каже, че не знае дали принц Едуард би одобрил Фабиан. Тя се замисли. По-скоро не.

— Не знам как трябваше да му съобщя, че ще прекарам уикенда в Италия заедно с теб — довърши мисълта си Елена.

— Кажи му, че имаш намерение да се омъжиш за мен — предложи Фабиан. — Така със сигурност ще го ядосаш.