Юлиане Сартена
Условие за влюбване (28) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Vormund zum Verlieben, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

Аплодисментите, които Лиза Фразели получи след представлението, бяха впечатляващи. Самата тя преброи, че я извикаха на бис осем пъти. Не би могла да не е доволна от този резултат.

След последния — осми поклон, тя отиде в гримьорната си, за да свали тежкия грим и голямата перука. Докато се преобличаше, десетки хора оставяха букети за нея на уредниците в театъра. Лиза обаче не се интересуваше особено от тях.

Тя чакаше принц Едуард и държеше той лично да й подари цветя.

— Как намираш представлението? — попита го тя, след като влезе при нея.

— Много ми допадна — отвърна принц Фон Фрайберг.

— Очаквах да си по-ентусиазиран — с усмивка, но и с известно разочарование отвърна Лиза.

— Знаеш, че не съм по високопарните думи — отговори Едуард.

— Прав си — отвърна Лиза. — Сериозен, сдържан и понякога прекалено откровен — такъв си ти според мен.

Принц Едуард повдигна вежди. Може би тя очакваше от него да се извини за това, което е. Лиза обаче не го остави да мисли повече за това, защото мигновено се хвърли на врата му.

— Точно това обичам в теб — каза тя, целувайки го по врата. — Ти отговаряш на представата ми за истински аристократ. Това е точната роля за теб.

— Радвам се — равнодушно отвърна Едуард. — Само че не е роля, а част от истинския живот.

— Още по-добре — отговори Лиза. — Остави театъра на мен.

— С удоволствие — каза принц Едуард. — Само че понякога ми е трудно да разгранича кое е игра и кое не.

Лиза се засмя.

— За нас актрисите често е трудно да направим разлика. Но да оставим дълбокомислените разсъждения. Ще дойдеш ли в бара? С колегите ще празнуваме.

Едуард се поколеба. Лиза постоянно имаше повод за празнуване и всичките тези неспирни празненства бяха започнали да му идват в повече. Освен това той не познаваше колегите й.

Лиза Фразели забеляза колебанието му. Тя осъзнаваше, че принц Едуард фон Фрайберг не е мъж, когото може да разнася със себе си по коктейли и партита, за да се показва с него.

— Ако предпочиташ, можем да отидем някъде само двамата — предложи тя.

— Трябва да призная, че този вариант би ми бил много по-приятен.

— Добре тогава. Само че ще трябва да излезем незабелязано и да се вмъкнем бързо в колата ти, преди някой да ни види — съучастнически каза Лиза.

Веднага след като седнаха в лимузината на Едуард, тя го прегърна страстно и го целуна. След това го остави да шофира, за да могат бързо да се измъкнат от паркинга на театъра, и погледна замислено навън.

— За какво мислиш? — попита принцът, докато потегляше.

Лиза се усмихна.

— Чудя се какъв да е цветът на роклята ми на годежа ни.