Юлиане Сартена
Условие за влюбване (24) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Фабиан Доеринг беше абсолютно наясно с това, че принцеса Елена беше чудесна партия за него. За него титлата й не беше от такова значение. Всичко, което го интересуваше, бяха парите й.

За него на този свят нямаше нищо по-секси от шума на банкнотите. Това, че принцесата беше и много красива, беше бонус към голямото й наследство. Само то имаше значение за него сега.

Фабиан обаче не предполагаше, че всъщност финансовото положение на Елена след осемнайсетия й рожден ден може би нямаше да е толкова розово.

Баронеса Луизе беше първата, научила за сътресенията.

Както всяка сутрин, така и днес старата дама седеше на прекрасно подредената си маса за закуска. Тя обичаше това време, което посвещаваше единствено и само на себе си.

Ако беше учебно време, Елена вече щеше да е за училище. Принцесата обаче вече беше завършила и не й се налагаше да става рано. Тя или си поспиваше до късно, или четеше книга в леглото си.

Баронеса Луизе се наслаждаваше на тишината и спокойствието у дома си. Тя с наслада си наля първата чаша чай за деня и взе вестника, който току-що й бяха донесли. Тя смяташе за много неучтиво да се чете вестник на масата в присъствието на други хора, но в момента беше сама и можеше да си позволи тази „неучтивост“. Баронесата отхапа от хлебчето с масло и погледна заглавията.

На първа страница пишеше за скандал в личния живот на някакъв политик, явно хората никога нямаше да престанат да се интересуват от случващото се в живота на богатите и известните. Пишеха, че някой продавал фалшиво червено вино. Какво ли не правеха някои за пари. На следващите страници имаше голяма статия за идващите поройни дъждове. Баронесата се надяваше да не наводнят мазето й. Стойността на някакви акции паднала почти до нула. Случва се. Всъщност… за кои акции ставаше дума? Баронесата прочете статията. Самата тя никога не беше притежавала акции. Тези, които се обезценили, доскоро били смятани за най-сигурните. Изведнъж баронеса Луизе изтръпна. Не бяха ли това акциите, в които беше вложено наследството на принцеса Елена?

Луизе фон Бург остави хлебчето обратно в чинията си и стана от масата. Дотук със спокойствието й на закуска. Ако наистина това бяха акциите, в които бяха вложени парите на Елена, тя имаше проблем. Много сериозен проблем.

Баронесата извика икономката си и я помоли да види дали Елена е станала и да я доведе в дневната.

— Какво е станало, лельо Луизе — попита Елена, която след няколко минути слезе във всекидневната, сънена и още по нощница.

— Виж тук, дете мое. Прочетох нещо във вестника, което много ме разтревожи.

— Какво те е притеснило толкова? Изглеждаш ужасена — попита Елена, вземайки вестника от ръцете й. — Но това е икономическата страница… Лельо, знаеш, че аз не разбирам нищо от финанси.

— Аз също — отвърна баронеса Луизе. — Но името на компанията, чиито акции са се сринали, прикова вниманието ми както никога досега.

Баронесата замълча и загрижено погледна към племенницата си.

— Елена, страхувам се, че това са акциите, в които е вложено наследството ти — уплашено каза старата жена.

Изражението на Елена мигновено се промени.

— Мисля, че имаш право — тихо каза тя.

— Трябва веднага да се обадим на принц Едуард и да му кажем за станалото — загрижено отвърна баронеса Луизе, взе телефона и набра номера му.

Той вдигна след първото позвъняване.

— Едуард, много сме разтревожени — почти извика баронесата. — Прочетохме във вестника за срива на акциите. Знаеш ли вече за това?

— Да, знам — потвърди принцът.

— Това акциите, в които е вложено наследството на Елена ли са?

— Да, това са акциите, в които беше инвестирано наследството на принцеса Елена — спокойно и без никакво колебание отвърна принц Едуард. — Загубили са почти цялата си стойност.

— Но това е ужасно — отвърна баронесата. — Нищо ли не може да се направи?

— Страхувам се, че не, баронесо. Никой не може да върне назад борсовата търговия.

— Но какво да кажа на Елена… как да й съобщя, че…

От другата страна на линията последва кратка пауза. След това принцът каза със спокоен глас:

— Кажете й да свикне с мисълта, че няма да бъде много богата наследница.

— Колко ужасно!

— Кажете й също така, че с това светът не свършва. Тя определено няма да е бедна, но вече не разполага с милиони.

След тези думи той пожела на баронесата приятен ден и затвори телефона.

Баронесата се обърна към племенницата си.

— Страхувам се — започна тя с неуверен тон — че за осемнайсетия си рожден ден няма да получиш голямото наследство, което очакваше.