Нелсън Демил
Черният манастир (42)

41.

Подредиха новите гланцирани снимки до старите на леглото в стаята на Меркадо. Вивиан беше взела назаем от хлътналия фотолаборант две лупи с лампи.

Разтвориха завесите и наклякаха около леглото, Пърсел от едната къса страна, Вивиан и Меркадо — от двете дълги. Вивиан вдигна глава, за да каже нещо на Хенри, и установи, че се е вторачил в нея от отсрещната страна на кревата, който бяха споделили преди няколко дни. Тя срещна погледа му за миг и отново впери очи в снимката пред себе си.

Оградиха групите палми с восъчни моливи и се заеха да търсят отблясъци и изобщо всякакви странни източници на светлина.

— Когато търсите отблясъци, имайте предвид положението на слънцето и посоката на погледа ни — посъветва ги Пърсел.

Бяха разтворили и топографските карти, за да сравняват снимките с тях, но това се оказа трудно, освен ако на фотоса нямаше разпознаваема особеност, означена и на картата. Истинските въздушни фотографи, знаеше Франк, отпечатваха снимките си с координатни мрежи, докато те се опитваха да открият и отбележат мястото от съответния фотос на картата, която щяха да използват на терена.

— Тази задача се оказа по-сложна, отколкото си мислех — отбеляза Меркадо.

— Още отначало беше ясно, че няма да е нито лесно, нито забавно.

Вивиан откри край разрушената крепост нещо, което й приличаше на отблясък, и всички се изредиха да го проучат.

— Определено е някакво отражение, обаче наоколо няма палми — заяви Хенри.

— Освен това е само на около петстотин метра от крепостта — прибави Пърсел.

Вивиан се съгласи, че манастирът няма как да е толкова близо до някогашния затвор на отец Армано.

— Може да е езерце или някой поток — предположи Меркадо. — Ще проверим, когато отидем там.

Фотографката посочи серния басейн в балнеокурорта.

— Ето как изглежда водата на тези снимки. Тя по-скоро отразява светлината, а не хвърля отблясъци.

Франк кимна.

— Търсим нещо подобно… ако го видехме от въздуха, щяхме да кажем, че долу нещо блести. Или по-точно проблясва. Проблемът със снимките е, че трябва да уловиш отблясъка в точния момент. И даже тогава може да не излезе на лентата.

— Използвах и високочувствителен, и ниско чувствителен филм, но не съм сигурна кой е по-подходящ за улавяне на мигновен отблясък — отвърна Вивиан и прибави: — Всъщност на матовите снимки май по-добре ще се виждат светлинни аномалии.

— Денят общо взето беше слънчев, но тук-там на снимките има облаци и тогава няма да имаш отразена или пречупена светлина — отбеляза Франк.

— Следващия път ще се молим за ясно небе — отвърна Меркадо.

— Напомни на Бог, че ни е избрал — посъветва го Пърсел.

— Той ни поставя на изпитание.

— Добре де, обаче му кажи, че не е честно да ни праща облаци.

Продължиха да проучват снимките.

— Започвам да ослепявам и съвсем изгубих ориентация — заяви Франк след половин час, изправи се и взе снимките, които Вивиан беше направила в Гондар за измисленото си фотоесе.

Седна на стола и ги заразглежда. Една от тях представляваше художествена фотография на дворцов парк с езерце и растения, които се отразяваха във водата — това явно беше и идеята на фотоса. Пърсел се замисли и след малко каза:

— В зависимост от какво е направен, покривът на черквата може да отразява не само нещата отгоре, но и тези наоколо. Търсете палмови листа или клони, които имат огледални образи.

Вивиан го погледна.

— Добре… Ще се включиш ли и ти?

— Аз съм обикновен пилот. Пък и лупите са само две.

— Мога да взема още една от моя познат от лабораторията, но това ще си има цена. — Тя се усмихна.

— Изобщо не се колебай.

Вивиан и Меркадо продължиха да проучват снимките. След известно време Хенри се надигна от пода.

— Имам нужда от почивка.

— Изненадан съм, че старите ти очи издържаха толкова дълго. — Пърсел се изправи и зае мястото на по-възрастния си колега отстрани на леглото, а Меркадо седна на стола и взе фотографиите от Гондар.

— Открих три вероятни отблясъка — каза Вивиан. — Но може да са езерца или дори влага по листата на дърветата.

— Това е поредният проблем със снимките. Те са двуизмерни и можем да съдим за перспективата само по онова, което знаем за изображението. Фотографията не е точна наука.

— Много ти благодаря, Франк.

— Няма за какво.

Пърсел отмести поредната снимка настрани и забеляза нещо върху чаршафа. Вгледа се по-внимателно и видя дълъг прав черен косъм. Не му трябваше лупа, за да разбере чий е.

Вдигна очи към наведената над лупата Вивиан, после хвърли поглед към Меркадо, който разглеждаше снимките от Гондар. Опита се да си спомни дали фотографката е прикляквала от тази страна на леглото, но знаеше, че не е. Поне не днес.

Имаше две възможности: да вдигне косъма и да го постави на вниманието на другите двама или да забрави за него.

Отново погледна Вивиан. Ако я попиташе какво се е случило, тя щеше да му каже истината. Ала Пърсел вече я знаеше. Или се заблуждаваше? Беше типично в неин стил да се излегне удобно на кревата на свой приятел и да си приказва с него, докато нещастникът се мъчи да успокои оная си работа.

От друга страна… но защо Вивиан да прави секс с Хенри Меркадо? Франк си каза, че всъщност знае защо. Като се замислеше за промененото поведение на Хенри онази сутрин, можеше да си представи каква е била целта на Вивиан.

Или пък тълкуваше неправилно всички тези признаци по същия начин, по който можеше да изтълкува неправилно някоя снимка?

— Май открих двоен образ! — развълнувано каза Вивиан. — Две палмови листа, които са огледални образи едно на друго. — Огради мястото на снимката и му я подаде.

Пърсел го проучи с лупата.

— Не са съвсем еднакви — заключи той. — Просто две много сходни палмови листа.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— По дяволите.

— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — осведоми я Франк.

Вивиан го погледна и някакъв инстинкт или предишно преживяване я накара да насочи вниманието си към отпуснатата му върху светложълтия чаршаф ръка. После отново вдигна очи към него.

— Понякога обаче нещата са точно такива, каквито изглеждат.

Той кимна и продължи да проучва снимката.

 

 

Точно в пет следобед Меркадо реши, че повече няма какво да разглеждат, и предложи да слязат в бара.

Преди това се отбиха през рецепцията и служителят им връчи надписан на ръка плик, адресиран до „Меркадо, Пърсел и Смит, «Л’Осерваторе Романо», хотел «Хилтън»“. Почеркът се различаваше от онзи върху кафявия пакет с картите, но нямаше съмнение от кого е пратката.

Франк го взе и тримата отидоха в бара.

— Той е жив и здрав — каза Вивиан, след като се настаниха на една от масите.

— Поне е бил, когато ни е пратил плика — отбеляза Пърсел.

— Не бъди песимист. Отвори го.

— Първо трябва да пийнем.

Меркадо даде знак на келнера и поръча бутилка „Моет“.

— Или ще празнуваме нещо, или трябва да удавим мъката си в шампанско — каза на спътниците си.

— Логиката ти ми харесва, Хенри.

— Само на шест от деветдесет и двете снимки има оградени обекти, които отговарят на нашите критерии — обобщи резултата от работата им Вивиан и изброи критериите: — Палми и/или отблясък някъде не много близо до крепостта, балнеокурорта, пътя и изобщо на място, неподходящо за скрит манастир. Само на един фотос има и трите — палми, отблясък и вероятно местонахождение.

— Обаче критериите ни може да са погрешни — предположи Меркадо.

— Всъщност може да сме се самонавили за палмите и отблясъците — съгласи се Пърсел. — Затова утре заран трябва да проучим снимките с нов поглед.

— Ти ще го направиш — каза Хенри. — Аз трябва да отида на работа, за да оправдая престоя ни тук.

— Е, ти си на заплата — отвърна Франк. — Ние с Вивиан работим само за хотела и храната.

Известно време обсъждаха анализа на снимките и следващия си разузнавателен полет над района.

Пърсел впери очи във Вивиан, после в Меркадо. От онази сутрин Хенри определено се беше оживил. Интересно обаче, Вивиан си изглеждаше същата. Всъщност по време на закуската в деня на неговия полет със синьоре Бокачо, което трябваше да е било скоро след като е правила секс с Меркадо, тя се държеше постарому — като че ли е прибрала случката в чекмедже и е забравила за нея.

И след това беше предложила на Пърсел да прави секс с нея.

Но можеше и да не се е случило нищо, включващо сексуален контакт. Със сигурност нямаше да му е приятно да разбере какво е станало в спалнята на Хенри, но то можеше и да не се вписва в правната дефиниция на това да мамиш гаджето си.

Хенри обаче явно беше доволен от случилото се, въпреки че обектът на неговите въжделения не изглеждаше особено трогнат от въпросното преживяване.

Франк отново погледна Вивиан, която весело си бъбреше със стария си приятел.

От гледна точка на фотографката в нейния свят вече всичко беше наред и тримата пак можеха да са приятели и да продължат своята мисия, което за Вивиан имаше много по-голямо значение от похотта на двама мъже. Тя несъмнено обичаше Франк Пърсел, който й отговаряше със същото чувство и затова сега трябваше да реши как да реагира на постъпката й.

Появиха се двама сервитьори с кофичка лед, високи чаши и бутилка „Моет & Шандон“, която единият показа на Меркадо. Възрастният репортер обяви годината за „magnifique“^[1] и осведоми двамата си сътрапезници:

— Вестникът плаща.

— Кажи им, че си забавлявал член на Дерга — предложи му Пърсел.

— Винаги правя така.

Келнерът извади тапата, с което накара неколцина клиенти от съседните маси да завъртят глави към тях, после напълни чашите.

Хенри вдигна своята.

— За нас, за сър Едмънд и за нашето пътуване.

— Ооо, страхотно е! — възкликна Вивиан, след като отпиха.

— Ще вземем една бутилка с нас и ще я отворим, когато видим черния манастир в джунглата — обеща Меркадо.

— Това може да е последният алкохол в живота ти — предупреди го Франк.

— Глупости. Монасите пият вино.

Довършиха чашите и Хенри ги напълни отново.

— Добре, още един полет до Гондар и по пътя ще проверим всичко, което сме оградили на снимките — премина Пърсел към деловата част. — С малко късмет ще успеем да ограничим възможните места или да видим нещо друго. Във всеки случай ще кацнем в Гондар и ще отидем в хотел „Гоха“. Купуваме провизии, без да привличаме излишно внимание, след това пренощуваме и се качваме на ландроувъра. Ще кажем на шофьора и охранителя, че отиваме на разходка в джунглата. Слизаме при балнеокурорта, уговаряме се с тях да ни вземат оттам след шест часа и тръгваме. Първо ще минем през Шоан.

— Според мене първо трябва да обиколим местата от снимките, където е възможно да се намира нашата цел — възрази Хенри.

— Не искам да се мотаем цяла седмица из джунглата — отвърна Франк и му напомни: — Пътуването ще е тежко, приятелю, и нямам предвид само терена. Трябва да сведем до минимум ходенето и да не изразходваме провизиите си.

— Не ми е за пръв път, Франк.

— Добре. Значи си съгласен с мене. — Пърсел продължи: — Фалашите може да се окажат по-полезни от нашите снимки.

— Може да се окажат и обратното на полезни.

— Първата ни цел трябва да е балнеокурортът — включи се в дискусията Вивиан. — Обещахме да занесем реликва… кост от отец Армано.

— Ти ще носиш кокала. Довечера ще се обадя на синьоре Бокачо и ще осигуря аероплана. Искам да потеглим още утре.

Меркадо помисли над думите му, после попита:

— Това значи ли, че ще зарежем самолета в Гондар?

— Е, няма как да се върне сам. Обаче ще пратя телекс на синьоре Бокачо от „Гоха“ и ще му съобщя, че може да си го вземе от Гондар и да задържи депозита ни.

Другите двама не отговориха.

— След като се отправим на път, „Мия“ едва ли ще ни потрябва пак.

Отново мълчание.

— Няма защо да се връщаме тук — продължи Франк с обяснението си. — Не се налага да проявяваме повече снимки и е време да се задействаме — преди да ни попречат властите или нещо друго, над което нямаме власт. — Погледна Меркадо и Вивиан. — Цезар пресякъл Рубикон и изгорил мостовете зад себе си. Утре и ние ще направим така.

— Трябва да видим какво ни пише сър Едмънд — напомни му Хенри. — Това може да промени намеренията ни.

— Хайде първо да свършим със собствения ни план.

— Хубаво, Франк, вече имаме план. А сега отвори плика, ако обичаш.

Пърсел разкъса плика и извади един лист.

— Какво пише? — попита Вивиан.

— Ами… стихотворение. — Той се усмихна. — Озаглавено е „Пътешественикът“.

— От Киплинг е, ако не знаеш — осведоми го Меркадо.

— Много ти благодаря. — Франк прочете стиховете: — „Нещо скрито. Върви го намери. Върви и го търси оттатък планината — оттатък планината то е скрито. Изгубено е и те чака теб. Върви!“

Вдигна поглед към Хенри и Вивиан.

Двамата помълчаха, после тя попита:

— Само това ли е?

— Да, освен подписа.

— Сър Едмънд ли го е подписал?

— Не, нито пък Ръдиард Киплинг. — Пърсел сведе очи към подписа. — А. С. М. В. Шоан.

— Кой?

— Трябва да го произнесеш бързо, Хенри.

— Аз съм в Шоан — досети се Вивиан.

Франк й подаде листа.

— Ти печелиш.

Тя прочете писмото и го протегна на Меркадо.

— Ще се срещнем със сър Едмънд в Шоан — заключи Пърсел.

 

 

Меркадо имаше среща за вечеря и ги остави в ресторанта. Двамата известно време седяха в мълчание, после Вивиан предложи:

— Не съм гладна. Хайде да си поръчаме бутилка вино в стаята.

— Можеш да си я поръчаш в твоята стая — отвърна Франк.

Тя не отговори.

Пърсел се изправи.

— Лека нощ.

— Франк…

Той я погледна на слабата светлина и видя, че по лицето й се стичат сълзи.

— Разбираш ли ме?

— Да.

— Съжалявам.

— Тримата ще останем приятели докато напуснем Етиопия.

Тя кимна.

Пърсел се обърна и си тръгна.