Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (44)

Сърцето като барабан и песента

Казват, че кожата на барабана определя кой и какво да се призове. Вярва се, че някои барабани са „пътуващи“, че пренасят барабанчика и слушателите (в някои традиции също наречени „пътници“) до различни места. Барабаните притежават и други способности.

Казват, че барабаните от човешки кости призовавали мъртвите. Барабаните от кожата на някои животни призовават техните духове. Особено красивите барабани призовават Красотата. Барабаните със звънчета призовават духовете на децата и времето. Барабаните с различни гласове призовават различни духове. И така нататък.

Барабанът, направен от сърце, ще призове духовете, които са свързани с човешкото сърце. Сърцето символизира същността. Сърцето е един от малкото жизненоважни органи, без които хората и животните не могат да живеят. Ако извадим единия бъбрек, човек остава жив. Ако отрежем краката, жлъчката, единия бял дроб, едната ръка и далака, човек остава жив — няма да е много добре, но ще е жив. Ако прекъснем някои мозъчни функции, човек остава жив. Ако извадим сърцето, човек мигновено умира.

Сърцето е психологическият и физиологическият център. В хиндуистките Тантри, които представляват напътствия на боговете към хората, сърцето е Анахата чакра — нервният център, който обхваща чувствата към другите хора, към себе си, към земята и към Бог. Именно сърцето ни позволява да обичаме така, както обичат децата: безрезервно, безусловно, без сарказъм, без подценяване и покровителствено отношение.

Когато използва сърцето на рибаря, Жената скелет използва главния двигател на цялото психе, единственото, което в момента е от значение, единственото, което е способно на чисти и невинни чувства. Казват, че мозъкът извършва мисловна дейност и създава. В тази приказка се твърди друго. Тук се казва, че сърцето мисли и събира молекулите, атомите, чувствата, копнежите и всичко необходимо, за да създаде материята за възраждането на Жената скелет.

Приказката дава следното обещание: ако допуснете Жената скелет в живота си, в замяна тя ще го обогати. Когато я избавите от оплетеното й, сложно състояние и я приемете като учителка и любима, тя става ваша съюзничка и партньорка.

Отдаването на сърцето за ново творение, за нов живот, за силите Живот/Смърт/Живот е спускане в царството на чувствата. Това може да е трудно за нас, особено ако преди сме изпитвали разочарования и скръб. Но на сърцето трябва да се барабани, за да дадем живот на Жената скелет, за да се доближим до онази, която винаги е била близо до нас.

Когато отдава цялото си сърце, мъжът се превръща в удивителна сила — превръща се във вдъхновител, роля, която в миналото е била запазена само за жени. Когато Жената скелет спи с него, той става плодотворен, получава женска сила в мъжки контекст. Той носи семената на новия живот и необходимата смърт. Той вдъхновява и себе си, и околните.

През годините съм наблюдавала тези процеси при други хора и лично съм ги преживявала. Прекрасно е, когато създавате нещо стойностно чрез вярата на любимия ви във вас, чрез чувствата му към вас. И не става дума само за партньорите ви — това може да се случи с помощта на всеки, който ви отдаде сърцето си.

И така, връзката на мъжа с природата Живот/Смърт/ Живот накрая ще го дари с десетки невероятни идеи, жизнени ситуации, багри и образи, защото природата Живот/Смърт/Живот има на разположение всичко, което някога е било и ще бъде. Когато Жената скелет твори и се покрива с плът, човекът, чието сърце тя използва, се преизпълва със съзидание.

Приказката също илюстрира силата, която се ражда в психето и е представена от символите на барабаненето и пеенето. В митовете песните лекуват рани и привличат дивеча. Човек може да бъде призован, като се изпее неговото име.

Облекчава се болката, вълшебен дъх възстановява тялото. Песните призовават или възкресяват мъртвите.

Казват, че всички творения се придружават от прошепнати или изречени звуци или думи. В митовете песента блика от тайнствен извор, който вдъхва мъдрост на творението, на всички животни, хора, дървета и растения, които я чуват. В приказките пее всичко, което има „сок“.

Химнът на творението води до психична промяна. Тази традиция е широко разпространена: магически песни за любов има в Исландия, при индианците уичита и микмак. В Ирландия с вълшебна песен се придобива вълшебна сила. В една исландска приказка героят изгубва крака си, но е изцелен с помощта на песен.

В почти всички култури боговете още при сътворението дават на хората песните и им казват, че могат да ги призовават с тях, че песента ще им носи всичко необходимо и ще преобразява или отблъсква злото. В този смисъл даряването на песен е акт на състрадание, който позволява на хората да призовават боговете и великите сили. Песента е специален език, който постига тези неща по неподвластен за думите начин.

Също като барабана, песента от незапомнени времена е използвана за постигане на необикновено осъзнаване, състояние на транс, на молитва. Всички хора и много животни се поддават на преобразяващата сила на песента. Някои звуци, например капещо кранче или досаден автомобилен клаксон, могат да ни изнервят, дори да ни ядосат. Други, например ревът на океана или шумоленето на вятъра в дърветата, могат да ни изпълнят с приятни чувства. Звукът на човешки стъпки ни изпълва с неприятно напрежение. Но тихата песен може да успокои всеки.

Думата „пневма“ (дъх) има общ произход с думата „психе“ — и двете имат смисъл на „душа“. Затова, когато в приказките или митовете се разказва за песен, ние знаем, че героите призовават боговете да им вдъхнат мъдрост и сила, знаем, че силите в духовния свят преобразяват душата.

Изпяването на песен или барабаненето са мистични актове, разбуждащи забравени пластове в психето. Дъхът или пневмата ни облъхват и отварят в нас пътища, които иначе са недостъпни.