Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (10)

Женихът звяр

Въпреки че се опитва да изпълни заповедите на хищника и се съгласява да не търси тайната в избата, младата жена не може дълго да се подчинява. Накрая тя пъха ключа — въпросът — в ключалката и открива смайващата кървава сцена в някое кътче на вътрешния си живот. И това ключе, този мъничък символ на живота й, не престава да кърви, не престава да надава вик, че нещо не е наред. Жената може да се опита да се скрие от опустошенията в живота си, ала кървенето, загубата на жизнена енергия ще продължи, докато тя осъзнае какво представлява хищникът и го овладее.

Когато отварят вратите на собствения си живот и виждат кървищата, скрити в онези далечни места, жените най-често откриват, че сами са допуснали да бъдат погубени най-свидните им мечти, цели и надежди. Откриват безжизнени мисли, чувства и желания, които някога са били прекрасни и обещаващи, ала сега кръвта им е изтекла. Независимо дали тези надежди и мечти са се отнасяли за някаква връзка, постижение, успех или произведение на изкуството, когато направим такова страшно откритие в собственото си психе, ние можем да сме сигурни, че естественият хищник, често символизиран в сънищата като жениха звяр, методично е унищожавал най-съкровените копнежи, грижи и стремежи на жената.

Образът на жениха звяр в приказките е често срещан мотив, който може да се интерпретира като зло същество, приело външния облик на нещо добро. Тази или подобна характеристика винаги присъства, когато жената изпитва наивни предчувствия за нещо или някого. Когато се опитва да избяга от истината за опустошената си душа, нейните сънища най-вероятно постоянно ще я предупреждават и ще я увещават да се събуди, да повика за помощ, да избяга или да се бори!

През годините съм слушала много женски сънища, в които присъства женихът звяр или мотивът „тези неща не са такива, каквито изглеждат“. Една жена сънувала красив и чаровен мъж, но когато погледнала надолу, видяла от ръкава му да се подава ужасяваща бодлива тел. Друга сънувала, че помага на старец да пресече улицата. Той изведнъж демонично й се усмихнал, „стопил“ се върху ръката й и дълбоко я изгорил. Трета сънувала, че вечеря с непознат приятел, чиято вилица полетяла над масата и смъртоносно я ранила.

Това невиждане, неразбиране, неосъзнаване, че нашите вътрешни желания не са в съответствие с външните ни действия — това е следата, оставена от жениха звяр. Присъствието на този фактор в психето обяснява защо жените, които твърдят, че искат да запазят връзката си, правят всичко възможно, за да наранят любимия си. Там, където се крие и действа хищникът, всичко е в развалини.

Женихът звяр е широко разпространен символ в приказките. Историята се развива горе-долу така: непознат мъж ухажва млада жена, която се съгласява да се омъжи за него, но преди сватбата отива да се разходи в гората, изгубва се и когато се спуска мрак, тя се качва на едно дърво, за да се предпази от хищници. Докато чака изгрева, се появява нейният годеник с лопата на рамо. Нещо в него го издава като не съвсем човешко същество. Понякога това е странната форма на крака, дланта или ръката му.

Той започва да копае гроб под дървото, като през цялото време си тананика и мърмори, че ще убие последната си жена и ще я погребе тук. Ужасеното момиче се крие в клоните цяла нощ и на сутринта, когато женихът звяр си отива, тя се прибира вкъщи, разказва всичко на братята и баща си, те го причакват в засада и го убиват.

Това е силен архетипен процес в женското психе. Жената е достатъчно осъзната и макар че отначало също се съгласява да се омъжи за естествения хищник в психето, и макар че също изживява период на изгубване в психето, накрая оцелява, защото е способна да види истината, да я осъзнае и да предприеме съответните действия.

А после идва следващата стъпка, която е още по-трудна. И това е да си в състояние да понесеш онова, което видиш — цялата опустошеност и разруха на душата ти.