Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (100)

Горящата река

През 70-те години Кюяхога Ривър в Кливланд беше толкова замърсена, че започна да гори. Замърсеният творчески поток може внезапно да избухне в отровен огън, който изгаря не само отпадъците в реката, но и унищожава всички форми на живот. Едновременното действие на прекалено много психични комплекси може да нанесе огромни щети на реката. Негативните психологически комплекси надигат вой и оспорват вашата стойност, цели, искреност и талант. Те ви уверяват, че трябва да се трудите, за да си „осигурите хляба“, като вършите неща, които ви изтощават, не ви оставят време да творите, погубват волята ви да използвате въображението си.

Някои любими измами на негативните комплекси се въртят около обещанието, че душата всъщност ще има време да твори някъде в мъглявото бъдеще. Това е заблуда. Комплексът няма такова намерение. Това е друг начин за задушаване на творческия импулс.

Други гласове може да ви шепнат: „Работата ти ще си заслужава само ако имаш докторска степен, ако кралицата те похвали, ако получиш тази или онази награда, ако те публикуват в това или онова списание, ако…“

Това „само ако“ е все едно да тъпчете душата с некачествена храна. Едно е да ви хранят с нещо с изтекъл срок на годност, съвсем друго е да получавате всички необходими хранителни вещества. Най-често логиката на комплекса е изключително порочна, въпреки че той се опитва да ви убеди в противното.

Един от най-големите проблеми на творческия комплекс е обвинението, че работата ви няма да успее, защото не разсъждавате логично, защото не сте логични, онова, което сте направили досега, не е логично и следователно е обречено на провал. На първо място началните етапи на творчеството не са логични — и това е съвсем естествено. Ако комплексът успее да ви спре с това обвинение, вие сте победени. Кажете му да седне и да мълчи или да ви остави на мира, докато свършите. Запомнете, ако логиката беше всичко на този свят, мъжете щяха да яздят на дамски седла.

Виждала съм жени усилено да работят нещо, което мразят, за да могат да купуват скъпи вещи за своите домове, партньори или деца. Те хвърлят дарбите си на вятъра. Виждала съм жени упорито да почистват цялата къща, преди да седнат, за да пишат… И нали знаете, в чистенето има нещо много странно — то просто няма край. Съвършеният начин да попречите на жената да твори.

Не позволявайте прекалено големите отговорности (или прекалената „почтеност“) да крадат времето ви за творчески отдих. Просто трябва да тропнете с крак и да кажете „не“ на половината от нещата, които смятате, че сте „длъжни“ да правите. Изкуството не може да се твори само в откраднати мигове.

Разхвърлянето на плановете и проектите става тогава, когато се опитвате да организирате дадена творческа идея, но тя кой знае защо постоянно ви се изплъзва и все повече се обърква. Не можете да й дадете конкретна изява, защото отново нямате време да напишете всичко и да го организирате, или защото ви разсейват толкова много други неща, че забравяте докъде сте стигнали и трябва да започвате отначало.

Възможно е също творческият процес на жената да не е разбиран или уважаван от близките й. Единствено от нея зависи да им обясни, че когато гледа с „онзи поглед“, тя не е празно пространство, очакващо да го запълнят, а балансира с огромна „идейна“ къща от карти на върха на пръста си, като използва кристални костички и малко плюнка и ако успее да я занесе до масата, без да разсипе картите, ще е в състояние да пресъздаде образ от невидимия свят. Да я смущават в такъв момент, е все едно да викат харпиите, които ще пратят всичките й усилия по дяволите. Да я смущават в такъв момент, е все едно да разбият сърцето й.

Но жената може да си причини всичко това и сама, като „се разубеждава“ идейно, докато лиши от жизненост творческата си натура, като не тропне с крак и не спре хората, които разхвърлят оръдията и материалите за творчеството й, като не купи подходящите инструменти, необходими й за изпълнението на творческата й работа, като спира и започва много пъти, като позволява на всички да й пречат.

Ако културата атакува творческата функция на своите членове, ако унищожава всеки архетип или изопачава неговия смисъл, всичко това ще се въплъти в психето на хората в своето разбито състояние — като сила с прекършени криле, а не като здрава сила, изпълнена с жизненост и възможности.

Когато в психето се активират наранените елементи, свързани с допускането и поддържането на свободен творчески живот, жената трудно може да осъзнае къде е проблемът. Комплексът е като плътен чувал. Вътре е тъмно, не виждате кой ви е хванал, знаете само, че нещо ви е пленило. Тогава временно не сме в състояние да организираме мислите си и приоритетите и започваме да действаме, без да преценяваме обстоятелствата. Макар че това поведение може да е много полезно, защото понякога първата мисъл е най-вярна, в този случай не е така.

По време на отровен или възпрепятстван творчески процес жената дава на красивата душа всъщност „илюзорна храна“. Тя се опитва да не обръща внимание на състоянието на анимуса. От време на време му подхвърля кратки мигове за творчество. По този начин жената заблуждава единствено себе си.

Ето защо, когато умира, реката губи водите си, губи жизнената си сила. Индийците казват, че без Шакти — персонифицираната женска жизнена сила, Шива, който символизира способността за действие, се превръща в труп. Тя е жизнената енергия, която одухотворява мъжкия принцип и той на свой ред раздвижва света^[1].

Виждаме, че реката трябва да е в състояние на баланс между замърсяване и пречистване, иначе всичко отива на вятъра. Но за тази цел непосредствената среда трябва да е хранителна и достъпна. Неопровержим факт е, че когато става дума за оцеляване, колкото по-недостъпни са жизненоважните неща, храна и вода, безопасност и подслон, толкова по-малко са възможностите. А колкото по-малко са възможностите, толкова по-оскъден е творческият живот, защото творчеството вирее в изобилие, в безкрайно разнообразие.

Идалгото в приказката е дълбока, но очевидна част от наранената жена. Той е нейният анимус. Здравият анимус е съпричастен с работата на реката, той е неин помощник, винаги е на нейно разположение. В приказката „La Llorona“ обаче анимусът е едностранчив. Той се налага, не допуска раждането на жизнен нов живот и иска да господства над живота на психето. Когато злият анимус получи такава власт, жената може да намрази собствената си работа или да стигне до другата крайност — да имитира истинска работа. Тогава творческите й възможности бързо започват да намаляват. Анимусът прави с нея каквото поиска, омаловажава работата й и по един или друг начин я лишава от автентичност. Той го постига, като унищожава реката.

Нека първо разгледаме цялостните параметри на анимуса. После ще продължим с отрицателното му въздействие върху творческия живот и ще видим как жената може да го избегне. Творчеството е акт на ясно съзнание. Неговите действия отразяват чистотата на водата. Анимусът, който подпомага външното действие, е мъжът при реката. Той се грижи и пази водата.