Джеймс Ролинс
Олтарът на Рая (44)

42.

Когато лаборантът се отдалечи с кръвните й проби, поставени в кодирани с различни цветове епруветки, Лорна преглътна сълзите си. От нерви тялото й бе плувнало в пот. Прокара пръст по лепенката върху вената от вътрешната страна на лакътя си.

Медицинското отделение приличаше на гинекологичен кабинет от ада. Беше заобиколена от всевъзможни ултразвукови апарати и хирургични инструменти. Масата за прегледи се накланяше и беше със скоби, но нямаше тапицерия, никой не бе и помислил за удобство. Беше изцяло от студена неръждаема стомана. Най-много обаче я разтревожиха дебелите кожени ремъци, които трябваше да обездвижват пациента.

Обстановката потвърждаваше подозренията й, че повечето човешки образци най-вероятно попадат тук чрез съвременните търговци на роби — този бизнес процъфтяваше в Карибите. Лорна потръпна и се запита колко ли жени са били връзвани тук и са били принудени да изтърпяват невъобразими мъчения.

— Да тръгваме — каза Конър.

Лорна се подчини и той я поведе към изхода. Ходенето беше болезнено. Освен кръвната проба лаборантът бе взел костен мозък за биопсия от бедрото й. Лорна изпитваше болка при всяка крачка, но знаеше, че най-лошото тепърва предстои. Тези предоперативни тестове трябваше да определят нивото на хормоните й, както и да послужат за материал за генетичен анализ.

След резултатите я очакваше масата с ремъците.

Конър я заведе в съседния кабинет. Д-р Малик седеше зад бюрото си и попълваше някаква таблица. Зад него имаше лавици, претрупани с различни книги и списания. От опърпаните им корици личеше, че не са сложени за красота. Малик я погледна над очилата си за четене и каза:

— Моля, седнете. — Махна към един стол и се обърна към пазача й. — Сержант Рийд, засега това е всичко. Ще ви извикам, когато приключим.

Конър не помръдна. Изглеждаше готов да не отстъпва за нищо на света.

— Командир Кент каза да не се отделям от затворничката.

Дънкан бе дал тази заповед, преди да отиде да провери твърденията й за архивното копие на изследванията им в „Компю-Сейф“.

Малик въздъхна.

— Няма да е нужно, но ако това ще ви направи щастлив, можете да застанете на стража до вратата.

Конър се намръщи и понечи да възрази. Пръстите му се стегнаха около лакътя й.

Малик му махна пренебрежително с ръка.

— От другата страна на вратата, ако нямате нищо против. Намираме се под земята и тук няма прозорци. Гостенката ни няма къде да отиде. Кабинетът ми по нищо не се отличава от затворническа килия.

Конър се намръщи още повече, но накрая я пусна. Лорна подозираше, че хватката му ще й остави синини.

— Ще съм до вратата.

Малик сякаш вече го беше забравил. Обърна се към Лорна.

— Доктор Полк, моля, седнете. Имаме много неща за обсъждане. Предполагам, че някои от тях ще ви бъдат полезни и интересни.

Лорна с радост прие предложението му. След всичките изпитания и с болката в бедрото не се доверяваше на краката си. Отпусна се в стола и огледа помещението. Стената отляво беше покрита с плоски монитори, подредени около по-голям петдесетинчов плазмен екран. Повечето бяха тъмни; четири показваха различни места от подземната лаборатория, в това число и гинекологичния кабинет.

Малик несъмнено бе гледал всичко.

Отвратена, Лорна се извърна.

На другата стена бяха окачени дипломи, грамоти и награди. Лорна ги разгледа, като се мъчеше да намери нещо, което да й помогне да разбере мъжа зад бюрото. Много от дипломите бяха на чужди езици, в това число и няколко на арабски. Имаше и една на френски — от Université Pierre et Marie Curie, под нея имаше документ от Centre National de la Recherche Scientifique, най-голямата научна организация във Франция.

Какъвто и да беше моралът му, д-р Малик определено не беше някакъв чудак.

— Тестовете би трябвало да са готови след час — каза той и се наведе напред. — Позволете да ви обясня какво ще последва. Просто за да не се безпокоите.

Лорна не можеше да определи дали Малик нарочно се прави, че не разбира положението й, или е особено жесток.

Той продължи:

— След излизането на резултатите ще направим специфична генетична комбинация от лупрон и менопур, както и експериментален хормон за стимулиране на фоликула. Обикновено са необходими дни преди яйчниците да бъдат готови за отделяне на яйцеклетки, но с разработената от мен техника това става само за два часа. Така че имаме време да поговорим.

Лорна най-сетне си възвърна дар слово.

— Какво смятате да правите с яйцеклетките ми?

— Повярвайте ми, ще свършат добра работа. Ще ги използваме в нов проект за хибридизация на ембриони, който ще започнем скоро.

— Какви ембриони? — Лорна си представи тялото на операционната маса.

— Труден въпрос ми задавате. И преди да стигнем до това, трябва да бъда честен с вас. Прегледах досието ви.

„Досието ми?“

— Предвид образованието и опита ви в генетиката и размножаването бих се радвал да работите в лабораторията ми. Би било истинско прахосничество да пропиляваме такъв ценен изследовател просто така. Ако продължите да ни съдействате, няма причина да не останете на този остров.

— Като пленничка.

— Лично аз бих предпочел думата колега — каза Малик. — И това е много по-добре от алтернативата. Може би ако се запознаете по-добре с методологиите и целите ни, скрупулите ви няма да са толкова много.

Лорна не беше особено сигурна в това, но не виждаше причина да не го изслуша. Колкото по-дълго разговаряха, толкова по-дълго оставаше жива.

— Продължавайте — каза тя. Така или иначе искаше да научи. — С какво по-точно се занимавате тук?

Малик се облегна назад, сякаш доволен от решението й — или може би просто искаше да поговори с някого.

— С какво се занимаваме? Преди да започна с отговора на този въпрос, ще трябва да се върнем до самото начало. Запозната ли сте с книгата Битие?

Лорна се обърка от странния обрат.

— Имате предвид Библията ли?

Малик кимна.

— Да. И Новия завет също. „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“.

Лорна не знаеше какво да отговори на този цитат.

В очите на Малик заиграха пламъчета.

— Простете високомерието ми. Сигурно прекалено съм се повлиял от върховния ни благодетел Брайс Бенет. Той е много религиозен човек. Това е един от стиховете, които често цитира във връзка с работата ни тук — и една от причините да изберем тъкмо този остров за лабораторията. Изгубеният рай. — Малик се усмихна замислено и поклати глава. — Всъщност как бихме могли да изберем друго място?

— Не разбирам. Какво общо има всичко това с генетичните ви експерименти?

— Всяко нещо с времето си. Първо, да започнем с моята дефиниция на великото начало. Научната основа на цялото творение. Бенет има своето Слово Божие. Аз пък имам нещо, коренящо се изцяло в научния метод.

— И какво е то?

— Запозната ли сте с фракталите?

Лорна отново се обърка от нелогичния въпрос. „Какви ги говори този?“ В същото време обаче си спомни, че е чувала тази дума. Брат й я беше използвал във връзка с кристалите магнетит, открити в мозъка на ягуарчето. Знаеше нещо за фракталите, но само най-общите неща — и определено нямаше представа какво общо имат те с всичко ставащо тук.

Поклати глава и зачака да чуе какво ще каже ученият.

— О, ясно. Ами, по дефиниция фракталите са неправилни геометрични фигури, получени от повтарящи се схеми на въпросните фигури. Или с други думи, фракталите са големи фигури, които могат да се разделят на по-малки и по-малки версии на самите себе си.

Лорна се намръщи. Спомни си описанието на Джон Гриър на магнетитните възли в мозъците на животните и как матрицата е съставена от все по-малки и по-малки фрактали.

— Виждам, че сте объркана. Нека ви покажа какво имам предвид — каза Малик и чукна клавиатурата на компютъра си. Един от мониторите отляво на Лорна оживя. — Всички геометрични фигури могат да се дефинират от един-единствен алгоритъм или математическо уравнение. Ето една съвсем проста фигура.

Беше си най-обикновен триъгълник.

Малик отново чукна клавиатурата.

— Но ако накарате компютъра да я умножи няколко пъти, като долепя фигурите една за друга, ще получим това.

На екрана няколко еднакви триъгълника, разположени под различни ъгли и в различни равнини, вече образуваха сложен многоъгълник. Лорна сви рамене. Не беше особено впечатлена.

— Зная — призна Малик. — Няма много за гледане, но да оставим компютъра да вземе същия този триъгълник и да го повтори сто хиляди пъти. Може да намалява едни, да увеличава други, да променя наклона, но в общи линии да повтаря един и същи триъгълник отново и отново. Ето какво ще получите.

Очите на Лорна се разшириха.

— Получава се планинска верига.

— Именно. Пейзаж, съставен от милиони повтаряния на една и съща форма. В този случай, на триъгълници. Точно по този начин съвременните компютри генерират толкова подробни изображения във филми и игри. Просто безкрайно повтаряне на един и същи основен алгоритъм или фрактал за получаване на по-сложна форма.

— Но какво общо има всичко това с…

Малик я прекъсна.

— Този феномен не се наблюдава само в планините и бреговите очертания. Той може да се открие и в живата природа. Например вземете едно дърво. Ако погледнете разклоненията му, ще откриете, че то е само повтаряне на една и съща основна схема, уникална за конкретния вид.

На екрана се появи проста форма — линия с две разклонения, образуващи буквата Y. След това от нея започнаха да се разклоняват все повече и повече подобни форми, докато не се получи истинско дърво.

— Същата тази фрактална основа може да се открие навсякъде в природата. От галактиките до най-малката снежинка, от океанските течения до формата на облаците в небето. Фракталите са навсякъде около нас и в нас.

— В нас?

— Телата ни са изградени от фрактали. Те могат да се открият в кръвоносните съдове, в алвеолите в белите ни дробове, във формата на бъбреците ни, дори в разклоняването на дендритите в мозъка. Но това далеч не е всичко. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете, че тях ги има дори в начина, по който функционират телата ни. Доказано е, че фракталите определят движението ни, сърдечния ни ритъм, дишането ни. Днес учените използват науката за фракталите, за да разкрият мозъчната функция, като изучават фракталните модели в електроенцефалограмите ни. И постигат успех.

Явно забеляза учудването й и се усмихна.

— Точно така. Някои невробиолози дори смятат, че еволюцията на разума се е развила от фрактали. Разумът е резултат от повтаряне на една и съща по-малка константа. С други думи, би трябвало да има някакъв фундаментален фрактал на разума, първично семе, което е дало началото му. Също като разклоняващото се дърво, което ви показах. Представяте ли си какво би било, ако можехме да овладеем този фрактал, да се научим да контролираме силата му?

Лорна отново си помисли за животните в траулера и странната им интелигентност.

— Значи експериментирате върху това? Търсите въпросния фрактал?

— Точно така. И сме близо до голямото откритие.

Лорна долови страстта в гласа му.

Преди Малик да успее да продължи, някой почука на вратата и влезе лаборантът, който й бе взел пробите. Приличаше на насекомо с дългите си ръце и крака, имаше оредяваща коса и лицето му изглеждаше смачкано под високото чело.

Появата му я изпълни с ненавист, а също и със страх.

„Нима вече са приключили с тестовете?“

— Какво има, Едуард?

— Доктор Малик, исках да ви уведомя, че приключих с прегледа на субекта. — Мъничките му очи се стрелнаха към нея, после се отместиха. — На кръвта и на костния мозък. Не открих данни за замърсяване.

— Много добре. Кога ще са готови резултатите за нивата на хормоните?

— След половин час.

— Благодаря.

Мъжът се поклони и излезе.

Малик сплете пръсти върху бюрото.

— Добра новина. Не би трябвало да има причина яйцеклетките ви да не са идеални за следващата фаза от експериментите ни.

Лорна се опита да избяга от темата и зададе въпроса, който я измъчваше след доклада на лаборанта.

— За какво замърсяване в кръвта ми ставаше въпрос?

— А, да. Ами, предвид контакта ви с опитните образци, трябваше да проверим дали не сте се заразили с един неприятен белтък, произвеждан от тях и пренасян от кръвта. Боя се, че е страничен ефект от промените. Все още не го разбираме напълно. Самовъзпроизвеждащ се протеин, който се произвежда в кръвта им, но е токсичен за нас.

— Токсичен?

— Точно така. Изглежда съвсем нормален за променените ни образци, но когато се предаде на други организми, предизвиква подобни на грип симптоми. Разпространява се в кръвта като горски пожар и прониква в мозъка. Там превъзбужда невроните до краен предел. Отначало тази възбуда води до изумително, но временно изостряне на сетивата. Наистина невероятно, между другото. По-добро зрение, обоняние, вкус, допир. Отначало започнахме да търсим начин да използваме този ефект, за да подобрим показателите на войниците. Но в крайна сметка се наложи да се откажем.

— Защо?

Малик сви рамене.

— За съжаление, превъзбудата на невроните бързо изтощава мозъка на субекта. Няма начин това да се избегне или излекува. Всеки инфектиран умираше в рамките на четиридесет и осем часа след приемането на протеина.