Артър Кларк, Стивън Бакстър
Първородните (8)

8: Евроиглата

За срещата с Боб Пакстън откараха Бела в кулата Ливингстън — или Евроиглата, както я бяха кръстили лондончани. Кулата бе щаб на лондонската администрация и на Евразийския съюз и понякога седалище на премиера на Съюза. Имаше големи прозорци, от които се разкриваше великолепна панорамна гледка. По време на Слънчевата буря Кулата бе във вътрешността на Купола и сега на върха й, който бе опирал покрива на Купола, имаше малък музей, посветен на онези страховити дни.

Пакстън я очакваше в залата за заседания на четирийсет и първия етаж. Крачеше неспокойно напред-назад с чаша кафе в ръка. Поздрави я с кратък поклон.

— Председателю Фингал.

— Благодаря, че дойдохте чак в Лондон, за да се срещнете с мен…

Той махна небрежно с ръка.

— И без това имах работа тук. Трябва да поговорим.

Тя седна в един фотьойл. Все още бе разстроена от срещата с Дъфлотови, но започна да осъзнава, че я чака дълъг и тежък ден.

Пакстън остана прав. Беше твърде неспокоен, за да седи. Наля на Бела кафе от голямата кана в ъгъла, наля и на охраната й, настанена в другия край на помещението.

— Адмирале, кажете какво ви измъчва.

— Ще ви го кажа съвсем простичко. Новите наблюдения го потвърдиха. Имаме си призрак.

— Призрак?

— Аномалия. Из Слънчевата система се носи нещо, чието място не е тук…

Пакстън беше висок и жилест. Имаше лице на астронавт, много бледо, нашарено от белезите от радиационни тумори. Татуировката на бузата му беше с формата на флотския герб, посивялата му коса бе подстригана съвсем късо.

Доколкото Бела можеше да прецени, беше на около седемдесет. На четирийсет бе ръководил „Аврора 1“, първата пилотирана мисия до Марс, и бе първият човек, стъпил на тази планета — а след това бе превел екипажа си през изпитанието на Слънчевата буря. Без съмнение астронавт с огромен опит и заслуги. Сега, като контраадмирал на новия космически флот, се бе сдобил с огромна власт в един параноичен свят след Слънчевата буря и се бе посветил изцяло на опитите да възпрепятства заплахата, довела до премеждията му на Марс.

Докато го наблюдаваше да кръстосва помещението, натъпкан с кофеин и видимо разтревожен, я споходи неочакваната и причудлива прищявка да му поиска автограф. Миг по-късно прищявката бе сменена от желанието да му нареди да се пенсионира. Прогони и двата импулса.

С насечения си говор, типичен за Средния запад, той й предаде новините, които тя вече знаеше от Една.

— Това нещо е засечено вече на три пъти.

Първия път бе станало съвсем случайно.

„Вояджър 1“, изстрелян през 1977, бе първият земен разузнавателен кораб, изпратен към далечните планети и отдавна напуснал Слънчевата система. Към петото десетилетие от новия век „Вояджър“ бе изминал сто и петдесет пъти разстоянието между Земята и Слънцето.

Някъде по това време бордовият лъчев детектор, създаден да улавя частици от далечни свръхнови, бе засякъл поток енергийни частици.

Нещо се бе появило, далече нататък в мрака.

— В началото никой не му обърнал внимание. Сигурно защото е станало точно на 20 април 2042. — Пакстън се засмя. — Денят на Слънчевата буря. Тогава бяхме заети със съвсем други неща.

Последващите наблюдения на „Вояджър“ показали, че аномалията, притегляна от слънчевата гравитация, е подхванала своето дълго падане към сърцето на Слънчевата система. Първото значимо космическо тяло, което неизвестният обект щеше да срещне на пътя си, беше Сатурн и неговата система от луни — на точно определена дата през 2064. Бяха подготвени съответните планове за това събитие.

— А това е втората среща — продължи Пакстън. — Получихме данни от Космически монитор W7-6102-016 — и след това запис за разрушаването на сондата. Третата и засега последна среща е с няколко сонди едновременно, показващи как обектът наближава Ю-линията. Орбитата на Юпитер. — Той повика над масата една холограмна триизмерна карта. — Ето ги трите точки, които оформят маршрута на аномалията досега. Въпросът е дали са на един и същи обект. — Той я погледна със студените си сини очи, сякаш я предизвикваше да встъпи в спор.

— Сигурен ли сте, че не е комета или нещо с естествен произход?

— Кометите не разпръскват космически лъчи — отвърна той. — А и е твърде странно съвпадението, че това нещо се появява от нищото в деня на Слънчевата буря, не мислите ли?

— Адмирале, ако се продължи тази траектория, къде ще стигне?

— Вече можем да сме доста сигурни в това. Аномалията отскочи от гравитационното поле на Сатурн, но няма да преминава покрай друго голямо небесно тяло, за да го използва като трамплин. Ако предположим, че продължи да се носи под действието на гравитацията…

Тя захапа стръвта.

— Лети право към Земята, нали?

Лицето му беше като издялано от гранит.

— Ако продължи по настоящия курс, ще бъде тук през декември идната година. Може да е шейната на Дядо Коледа.

Тя се намръщи.

— Двайсет и един месеца. Не е много време.

— Така е.

— Ако беше вдигната тревога, когато това нещо е подминавало Сатурн и е унищожило сондата, щяхме да разполагаме с години.

Той повдигна рамене.

— Винаги съм казвал, че не сме достатъчно бдителни. На няколко пъти спорих по този въпрос с вашия предшественик. Оказва се, че съм бил прав, нали? Ако оцелеем, ще трябва да променим поведението си.

„Ако оцелеем“. Хуморът му я смрази.

— Смятате, че обектът е с изкуствен произход, така ли, адмирале?

— Не мога да го твърдя със сигурност.

— Но вярвате, че представлява заплаха?

— Налага се да предположим, че е така. Вие не мислите ли?

Въпросът очевидно не беше какво се задава, а как да постъпят с него.

Световният космически съвет имаше крайно изопнати взаимоотношения със старата ООН, която след Слънчевата буря бе съсредоточила усилията си върху възстановяването на Земята. Задачата на Съвета бе да координира усилията на Земята за възпрепятстване на нови заплахи от невидимия враг зад Слънчевата буря — враг, чието съществуване дори все още не бе признато официално. Основен инструмент за това трябваше да е флотът, който се отчиташе пред Съвета. Но самият Съвет бе финансиран от и под прякото влияние на четири световни сили, поддържащи крехък съюз — Щатите, Евразия и Китай, които се надяваха космосът да им осигури известно политическо предимство спрямо последната — Африка.

И на върха на тази нестабилна конструкция от власт и сила стоеше Бела, компромисен избор на един компромисен пост.

В близко бъдеще, помисли си тя, трите космически сили вероятно щяха да се помъчат да се възползват от неочаквано възникналата заплаха, за да подрежат крилцата на Африка, която бележеше стабилен възход, след като бе пощадена в доста голяма степен от разрушителното въздействие на Слънчевата буря. Тектоничните плочи, подпиращи Съвета, можеха да се разместят точно в момента, когато от тях се искаше да покажат максимална стабилност.

— Виждам, че мислите за политическите последствия — изръмжа Пакстън.

— Така е — призна тя. Сякаш тази аномалия, каквото и да представляваше всъщност, бе само поредната дребна промяна на световната политическа сцена. Но ако беше заплаха от мащабите на Слънчевата буря, всякакви политически предубеждения скоро щяха да изгубят смисъл.

Изведнъж Бела усети непреодолима умора. Почувства се твърде стара, изхабена. Ядосваше се, че трябваше да се случи тъкмо на нея.

Гледаше навъсеното решително лице на Пакстън и започна да се чуди дали въобще разполага с някаква власт, въпреки поста си.

— Е, добре, адмирале, спечелихте цялото ми внимание. Какво предлагате?

— Ще събера още информация и ще подготвя възможните решения. Най-добре да го свърша във Вашингтон. Започваме работа незабавно.

— Хубаво. Но ще трябва да помислим и за косвените последствия. Като например, какво ще кажем на хората. Как да се подготвим за задаващата се аномалия, каквото и да представлява.

— За това също ще ни е нужна повече информация.

— И какво ще кажем на тези, пред които се отчитаме за дейността си?

— На първо време не бива да позволяваме политиката да се намесва в това. Ще направим среща на Съвета, на която ще предоставя всички събрани от Комитета сведения.

Тя се облегна назад, настръхнала и обезпокоена — от дългогодишен опит знаеше, когато й готвят клопка.

— Говорите за Комитета на патриотите.

Той се усмихна с доброжелателността на акула.

— Трябва да ни гостувате някой път, госпожо председател. Настанили сме се в стария офис за Планиране на специални операции на флота във Вашингтон — все ветерани от различни мисии. Задачата ни, вероятно знаете, е да следим реакциите на нашето правителство и на Надправителството относно извънземната интервенция, предизвикала Слънчевата буря и последствията от нея. Отново ще повторя, че вашият предшественик не желаеше и да чуе за това. Навярно се безпокоеше, че разговорите с побъркани военни ще навредят на кариерата му. Но сега разполагаме с нещо съвсем конкретно, госпожо председател — с истинска аномалия. Сега е моментът да ни послушате.

— Боб, имам чувството, че ме въвличате в някакъв спор. Добре, давам ви зелена светлина.

— Благодаря ви. И още нещо.

— Слушам.

— Не зная защо, но властите винаги са избягвали да споменават пред обществеността думата „пришълец“. Да усъвършенстваме оръжията и защитите си е едно, но да игнорираме възможностите на врага е друго, при това съвсем престъпно деяние. Известен ни е поне един човек, който би могъл да ни снабди с някои сведения по този доста тъмен проблем.

— Кой?

— Една жена. Бисиса Дът. Бивш войник от британската армия. Дълга история. Тя е причината да пристигна в Лондон — има къща тук. Но не я открих — нито дъщеря й. Узнах, че вероятно е в един щатски Хибернакул, под чуждо име. Разбира се, може вече да се е преместила. — Погледна Бела напрегнато. — С ваше разрешение ще я проследя.

Бела въздъхна.

— Имам ли право да ви разреша подобно нещо?

— Стига да искате… — Той остави изречението да увисне.

— Добре. Намерете я. Пратете ми досието й. Но всичко да бъде легално, адмирале. И бъдете мил.

Той се ухили.

— Нали ми влиза в задълженията.

Пакстън е щастлив, осъзна изведнъж тя. Беше чакал този момент през целия си изпълнен с превратности живот, от онези героични дни, когато се бе озовал на Марс по време на Слънчевата буря. Беше чакал небето да рухне отново.

Едва овладя нервното си потрепване. Що се отнасяше до нея, единственото, за което се молеше, бе да няма повече случаи като този с Джеймс Дъфлот.