Паоло Бачигалупи
Момиче на пружина (36)

36.

Тълпата около Емико растеше. Хората я бутаха. Нямаше къде да избяга. Стоеше на открито и чакаше да я разкрият.

Първият й импулс беше да се развихри, да си пробие път с насилие, макар че не би могла да се измъкне от навалицата, преди да прегрее. „Няма да умра като животно. Ще се бия с тях. Ще им пусна кръв.“

Успя да потисне растящата паника. Опита се да мисли. Още хора се трупаха край нея, бутаха се напред да прочетат листовката на стълба. Притиснали я бяха в капан, но все още никой не й обръщаше внимание. Стига да стоеше неподвижно…

Натискът на тълпата всъщност й даваше предимство. Трудно би могла да помръдне, още по-малко да се издаде с характерните си движения.

„Бавно. Внимателно.“

Заблъска се на свой ред в хората, запробива си бавно път, навела глава, уж плаче и се тресе от скръб, покрусена от жестокия удар срещу двореца. Гледаше в краката си, стъпваше внимателно в пролуките и постепенно стигна до по-рехавите външни редици на множеството. Хората се бяха събрали на групички и плачеха, някои седяха на земята, изпаднали в шок. На Емико й дожаля за тях. Спомни си Гендо-сама — как й обясняваше, че всъщност й правел услуга, като я оставял в Крунг Теп, а после се качи на дирижабъла си.

„Съсредоточи се“ — смъмри се тя. Трябваше да се измъкне някак. Да стигне до пресечка, където няма толкова хора. Да изчака падането на нощта.

„Описанието ти е навсякъде — по стълбовете на уличното осветление, по паважа, в краката на хората. Няма къде да отидеш.“ Прогони тази мисъл. Достатъчно беше да стигне до някоя тясна пресечка. Всичко по реда си. Първо пресечката, после щеше да измисли нов план. Гледаше в земята. Стискаше ръце пред гърдите си и се правеше, че плаче. Вървеше към пресечката. Бавно. Бавно.

— Ей, ти! Ела тук!

Емико замръзна. Вдигна бавно глава. Някакъв мъж й махаше гневно. Тя отвори уста да възрази, но някой друг я изпревари:

— Имаш да ми кажеш нещо ли, хеея? — чу се глас иззад гърба й.

Млад мъж мина край нея. Имаше жълта лента през челото и стискаше пачка листовки.

— Какво държиш, момче?

Още хора се стекоха да видят какво става. Двамата мъже започнаха да си крещят, размахваха ръце. Зяпачите също взеха страна, окуражаваха с викове спорещите. Насърчен, по-възрастният мъж удари по-младия и се опита да смъкне жълтата лента от главата му.

— Ти не си за кралицата. Ти си предател! — Измъкна листовките от ръката на младежа и ги хвърли на земята. Започна да ги тъпче. — Махай се! И си вземи лъжите на онзи хеея Прача.

Листовките се пръснаха по паважа в краката на хората и Емико зърна карикатура на Аккарат — генералът беше нарисуван как е отворил уста да погълне Великия дворец.

Младежът се опита да събере листовките.

— Не са лъжи! Аккарат се опитва да свали кралицата от власт. Очевидно е!

Част от навалицата взе да го осмива. Други обаче бяха на негова страна. Младежът обърна гръб на сърдития мъж и викна към тълпата:

— Аккарат е жаден за власт. Винаги е искал да…

Мъжът го ритна отзад. Момчето се обърна вбесено и замахна. Емико затаи дъх. Младежът беше боец. Владееше муай тай, при това професионално. Заби лакът в слепоочието на мъжа и той се срина на земята. Младежът надвисна отгоре му и го засипа с обиди, но гласът му бързо потъна в крясъците на тълпата, която се втурна напред с размахани юмруци. Писъците му изпълниха улицата.

Емико се обърна и хукна през побеснялата навалица, без да я е грижа, че се издава с движенията си. Хора я бутаха, втурнали се към мелето, а тя бързаше ли, бързаше в обратната посока. Никой не й обръщаше внимание. Измъкна се от множеството и хлътна в сенките на близката пресечка.

Масовият бой се разпространяваше по улицата като вълна. Емико се огледа трескаво за някоя купчина боклук. Чу се трясък на счупено стъкло. Последва го пронизителен писък. Тя се сви до някакъв сандък и загреба към себе си захвърлените наоколо боклуци — кори от дуриан, продънена кошница, обелки от банани, — всичко, което можеше да я скрие поне малко. Сви се и застина неподвижно миг преди бунтовниците да се юрнат с крясъци в пресечката. Накъдето и да погледнеше, виждаше разкривени от ярост лица.