Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (37) (Как тялото задържа и създава светлина)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cellular Awakening, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2015)
Корекция и форматиране
Nmereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Рен

Заглавие: Клетъчно пробуждане

Преводач: Станислава Миланова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издател: ИК „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011, 2013, 2015

Националност: Английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Сирма Велева

Коректор: Милена Александрова

ISBN: 978-954-474-560-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3593

История

  1. — Добавяне

Приложение ІІ
Йод

В исторически план ние сме се променили в това, че вече не живеем по крайбрежия и поречия и трябва да помислим какво сме загубили по отношение на храненето. Очевидно консумираме много по-малко риба и морски зеленчуци и всякакви други храни, растящи естествено край водоемите. Установено е, че във всекидневното хранене на хората, които живеят край морето, особено островитяните, има голямо количество йод. Също така, здравето им е забележително добро, с много ниска заболеваемост от рак, сърдечни болести и други здравословни проблеми, които измъчват съвременното общество. Напоследък множество проучвания и изследвания стигат до извода, че всеки трябва да приема поне 12,5 мг йод дневно — с храната или като добавка. Лекарите в миналото са използвали 37,5 мг дневно, а в някои случаи и доста по-високи дози.

Йодът отдавна е свързан с функцията на щитовидната жлеза, но в действителност всяка клетка в тялото има нужда от него. Установено е, че нивата на йода са естествено високи в някои части на тялото, като щитовидната жлеза, яйчниците при жените и простатата при мъжете. Йодът е изключително важен и за правилното развитие и функциониране на мозъка.

Другият важен аспект на йода е, че в храненето ни са се промъкнали много субстанции, които ни пречат да го усвоим напълно. Сред тях са флуоридът, хлоринът, хлоридът, броминът, бромидът, нитратите и нитритите. Ако към питейната вода или пастата за зъби е добавен флуорид, то рецепторите за йода, особено тези в щитовидната жлеза, ще привлекат към себе си флуорид, а не йод. Нещо подобно се случва с другите субстанции, които агресивно се съревновават с йода и го изместват от клетките. Всички те обикновено се добавят към храната под една или друга форма уж, за да подобрят качеството й или да я направят по-безопасна за консумация.

Ние също така живеем с много по-високо ниво на фонова радиация, отколкото в миналото, особено след появата на мобилните телефони и wi-fi. Това води до голямо смущение в електромагнитните вълни, обърква заряда около клетъчните мембрани и оказва силно негативно въздействие върху цялата ендокринна система. Йодът е естествена противоотрова за радиацията, но при принципно нисък прием на йод и висок прием на супресори на йода (флуорид, хлорин и т.н.), не можем да окажем особена съпротива на множеството странични действия на тази създадена от човека разрушителна енергия.

Йодът е изключително важен, особено за яйчниците на жените, и за контролирането на излишъка от синтетични естрогени, които също са навлезли в храната ни. Те присъстват в пластмасите в заобикалящата ни среда, много от тях се използват при пакетирането на хранителни продукти. Тези субстанции навлизат в храната и наподобяват естествените естрогени, водейки до огромен хормонален дисбаланс, който не може да се преодолее без достатъчно йод.

През последните сто години видни лекари са осъзнавали този факт и са публикували откритията си. Сред тях са д-р Макс Герсън и д-р Дери, които са използвали йода като неразделна част от тяхното успешно лечение на рака, а в последно време и д-р Ейбрахам, и д-р Браунщайн.

В момента живеем в ситуация, когато вибрацията на земята постоянно се ускорява и — както видяхме в цялата книга — ние трябва да хармонизираме собствената си вибрация с тази на макрокосмоса. Известно е, че скоростта на метаболизма е неразривно свързана с щитовидната жлеза, а в нашето общество при много хора тази жлеза е хипоактивна. Телесна температура, по-ниска от нормалното, е ясен знак за това, но същото важи и за голям брой хора, които вземат синтетични щитовидни хормони. Изследванията на гореспоменатите лекари посочват дефицита на йод като причина за възникването на тези проблеми.

Фармацевтичните компании отдавна лобират за намаляване на препоръчителните горни граници на всички добавки, а предложената горна безопасна граница за йода е 0,5 мг. Това е с 96 процента под минималния дневен прием, препоръчван от лекарите, постигнали огромен успех, използвайки йода като неразделна част от лечението на широк кръг здравни проблеми. Ако това предложение бъде прието, не се съмнявам, че нарастващият брой на хората с хипоактивна щитовидна жлеза, с естрогенозависим рак на яйчниците и множество други здравни проблеми, свързани с дефицита на йод, ще продължи да се покачва. Разбира се, това е изключително финансово изгодно за фармацевтичните компании, които осигуряват синтетични щитовидни хормони, потискащи естрогена медикаменти и вещества за химиотерапия — всички с тревожещи странични действия.

По мое мнение йодът е фундаментален за човешкото здраве и особено важен за мозъчната функция. За мен потискането на йода е опит да ни се попречи да реализираме потенциала си и средство за поддържане на статуквото. Всеки път, когато видя ново изследване, което твърди, че йодът е жизненоважен за здравето, виждам и „новина“ за това колко е опасна тази естествена субстанция. Въпреки че не поддържам теориите за конспирация, ясно виждам, че ни се дава противоречива и объркваща информация и трябва да се запитаме защо. Единственото решение е да поемем отговорността и сами да открием истината.

Дневната добавка от йод под формата на разтвор на Лугол, препоръчвана от лекарите от предишните поколения, варира между 12,5 и 37,5 мг, и е точно необходимото количество, за да задоволи нуждите на цялото тяло, както потвърди едно скорошно изследване.

Д-р Гай Е. Ейбрахам