Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (3) (Как тялото задържа и създава светлина)

Тялото като епруветка

Възприемането на тялото като епруветка, освен като автомобил, е още една полезна аналогия. Ако сме учени, които провеждат опити в епруветка, условията вътре в нея ще бъдат от голямо значение за резултатите от експериментите. Ние знаем, че промените в нивата на светлината, влажността, pH и температурата оказват огромно въздействие върху тялото.

Светлината е изключително важна, защото свързва всичко във вселената, включително и всяка клетка в тялото. Затова наличието на светлина и способността на тялото да я складира и използва са от голямо значение, ако искаме да се свържем с нашата вътрешна мъдрост и да я излъчваме.

Хидратацията също е много важна. В следващата глава ще видим, че когато тялото се обезводни, състоянието на всички клетъчни мембрани се променя. Аз наричам клетъчната мембрана „портиер“, тъй като тя надзирава всичко, което влиза и излиза от клетката. Промените в нивото на хидратация вътре в тялото означават промени в комуникацията между клетките. Ако си представите целия спектър на светлината да преминава през увредена, груба клетъчна мембрана, светлината ще бъде пречупена и ще излиза от другата страна на клетката така, че част от спектъра ще липсва. После това ограничено послание ще бъде предавано от клетка на клетка. Когато се обезводним, клетъчната мембрана губи и способността си да задържа и складира фотони и нашият светоглед буквално помръква.

Поддържането на правилен pH баланс в тялото също е важно за доброто здраве. Много от ензимите в храносмилателната система се активират и дезактивират от промените на pH в храносмилателния тракт. Ако станем прекалено киселинни, ние буквално губим способността си да смиламе храната правилно, тъй като необходимите за тази работа ензими не могат да бъдат активирани. Всъщност ние сме леко алкални същества, но всички аспекти на метаболизма всеки ден произвеждат известна киселинност, затова се налага да поправяме това до края на всеки 24-часов цикъл, за да възстановим естественото си състояние. Ако не успеем да го направим, това се отразява на целия ни организъм и ние виждаме резултата у хората с кисели мисли и кисело поведение. Главоболията и болките също са индикатори за неправилен pH баланс. Когато сме прекалено киселинни, светогледът ни отново е помрачен и по-ограничен, което ни лишава от способността да живеем качествено.

Температурата също е много важна за баланса и благополучието и, изглежда, днес много повече хора стават физически и емоционално по-студени и по-откъснати в сравнение с миналото. Учила съм за телесната температура и онова, което се смята за нормална телесна температура при човека. Като гледам учебниците днес, виждам, че цифрата е малко по-малка, отколкото когато учех, но не намирам обяснение в медицинската литература. Ако обаче вземем предвид ролята на йода и на щитовидната жлеза за поддържането на правилна телесна температура, ще стане ясно каква е причината.

Минералите играят жизненоважна роля във всички аспекти на човешката биохимия и липсата на определени минерали може да окаже драматично въздействие върху здравето. В западната част на Шотландия, например, интензивното земеделие е изчерпало магнезия от почвата. Магнезият, понякога наричан „великото успокоително“, е важен за вътрешното чувство за благополучие. При дефицит на магнезий в тялото ни, ние сме склонни да търсим други, често синтетични химикали, за да се чувстваме по-добре. Магнезият е важен и за правилното функциониране на сърцето. Онова, което наблюдаваме в западната част на Шотландия, е висока консумация на захар, високи нива на зависимост от алкохола и наркотиците и много високо ниво на сърдечните заболявалия. Всички тези неща са свързани, но това не се признава и дори не се мисли по въпроса. Ще видим също, че липсата на магнезий може драматично да намали способността за пречистване и възстановяване на баланса на клетъчно ниво.

Поддържането на правилен клетъчен баланс в тялото е жизненоважно за здравето. Излишъкът или недостигът на необходимите минерали може да предизвика дисхармония и понякога има дълготрайни последствия.

Много минерали работят в тандем и са енергийно противоположни. Цинкът и медта работят по този начин. Когато бебето е в утробата, тялото на майката трябва да се подготви за раждането. Това е процес на отделяне, целящ да направи бебето по-малко зависимо. В утробата бебето е напълно зависимо от майката. Част от мисията ни като човешки същества е да постигнем независимо мислене, за да изразим напълно нашата уникалност. Важен аспект на израстването е постигането на по-голяма независимост. Затова към края на бременността нивата на медта в тялото на майката нарастват, оказвайки потискащо въздействие върху цинка. Медта предизвиква конвулсии и е важна част от механизма на контракциите при раждането. След като бебето се появи на бял свят, нивата на медта в тялото на майката естествено спадат, а нивата на цинка се покачват. Изяждането на плацентата повишава нивото на цинка (човекът е единственият бозайник, който не изяжда собствената си плацента). Ако нивата на цинка в тялото на майката не се повишат, детето може да стане много зависимо, и ако ситуацията продължи и след пубертета, зависимостта може да продължи и в зрелостта. Знаем, че контрацептивите са много богати на мед и ако вземем под внимание, че е обичайно да се предписват в началото на пубертета за облекчаване на менструалните болки, ще разберем какъв потенциално пагубен ефект би могло да има това.

Преходите, през които преминаваме в живота, са изключително важни за способността да реализираме истинския си потенциал. Раждането и пубертетът са важни преходи, които трябва да се направляват с грижа и мъдрост. Преходите към майчинството и менопаузата са също толкова важни. Всеки преход носи със себе си потенциала за осезаема промяна в съзнанието. Ако тялото бъде подсилено правилно при всеки такъв преход, потенциалът на индивида нараства и се разширява. Но ако по време на прехода възникне някакъв стрес или потискане, това може да има драматични последствия.

Една от най-изумителните връзки, които съм направила през моите 35 години работа с хора, е фактът, че при 90 процента от пациентите, които съм лекувала от анорексия, състоянието се е появило в рамките на шест месеца след поставянето на БЦЖ ваксина в пубертета. Всички ваксини внасят в тялото резонанса на болестта, а БЦЖ ваксината — на туберкулозата. Често — вместо да предпазва индивида от заразяване с болестта — БЦЖ ваксината събужда дремещи дисбаланси, наследени от предци, чиито тела са боледували или носили туберкулоза. Всички ние сме родени с предразположения, идващи от предците ни, и те също трябва да се вземат под внимание, за да разберем нашата неповторимост.

На Запад е масова практика децата да бъдат ваксинирани с около 32 различни ваксини, преди да навършат две години. Внасянето на резонансите на 32 различни инфекции в тялото на дете, което осъществява важния преход от бебе към малчуган с всичките белези на развитието, едва ли е разумно.

Страхът е могъщ инструмент, що се отнася до света на ваксините. Ако вземете предвид, че нарастващият брой проблеми при децата като аутизъм и СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) така точно съответства на нарастващия брой ваксини, ще трябва да се запитате дали конвенционалното мислене за основните принципи на здравето е разумно.