Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (98)

96.

— Призовавам детектив Алекс Крос.

Поех си дълбоко дъх, овладях мислите, тялото и душата си и тръгнах по широката пътека в средата на залата, за да дам показания. Всички в залата ме гледаха, но единственият човек, когото аз виждах, беше Джеф ри Шейфър. Невестулката. Той все още играеше ролята на несправедливо обвинен невинен човек и аз исках да го разоблича. Бих искал сам да проведа кръстосания разпит с него, да му задам истинските въпроси, които трябваше да бъдат зададени, да разкажа на съдебните заседатели за доказателствата, които не бяха допуснати в съда, да стоваря тежестта на правосъдието върху него с цялата му смазваща сила.

Беше трудно изпитание да си работил честно толкова много години и сега да те обвиняват, че си полицай измамник, някой, който фалшифицира доказателства и дори още по-лошо. Беше иронична ситуация, но може би сега щях да имам възможност да си върна, да изчистя името си.

Джулс Халпърн ми се усмихна сърдечно, когато седнах на свидетелската скамейка. Срещна погледа ми, бързо погледна към съдебните заседатели, после отново към мен. Тъмните му очи излъчваха интелигентност и изглеждаше невероятна загуба, че той работи за Шейфър.

— Бих искал да започна с това, че за мен е чест да се запозная с вас, детектив Крос. Както несъмнено и повечето съдебни заседатели, аз от години чета във вашингтонските вестници за случаите на убийства, разкрити с ваша помощ. Възхищаваме се на постигнатото от вас в миналото.

Кимнах и дори успях да се усмихна навъсено.

— Благодаря. Надявам се да се възхищавате и на постигнатото от мен в настоящето и за в бъдеще.

— Да се надяваме, детектив Крос — каза Халпърн.

Той продължи. Разменяхме си въпроси и отговори половин час, преди той да попита:

— Преживели сте ужасна лична трагедия малко преди арестуването на полковник Шейфър. Може ли да ни разкажете за нея?

Насилих се да не се протегна и да стисна учтивия коварен дребосък за врата. Наведох се към микрофона и направих всичко възможно да се овладея.

— Един много скъп за мен човек бе отвлечен, докато бяхме на почивка на Бермудите. Все още не е открита. Не съм изоставил надеждата, че ще я намерим. Всеки ден се моля да е още жива.

Халпърн изсумтя съчувствено. Той бе добър актьор, точно като клиента си.

— Наистина съжалявам. От участъка осигуриха ли ви достатъчно отпуск, за да се съвземете?

— Да, проявиха разбиране и ми помогнаха — казах аз.

Усещах как челюстта ми се напряга от негодувание.

Мразех Халпърн, който се възползваше от станалото с Кристин, за да ме разстрои.

— Детектив Крос, бяхте ли се върнали официално на работа по времето, когато е била убита детектив Хамптън?

— Да, върнах се на работа една седмица преди убийството.

— Предложиха ли ви да продължите отпуска си още известно време?

— Оставиха на мен да преценя. Главният детектив наистина постави под въпрос способността ми да се върна към изпълнението на задълженията си, но остави избора на мен.

Халпърн кимна замислено.

— Смятал е, че навярно мислите ви са някъде другаде? Кой би ви винил, ако е било така?

— Бях разстроен, все още съм, но бях напълно в състояние да работя. Това бе по-добре за мен. Точно това бе правилният избор.

Последваха още няколко въпроса за душевното ми състояние и после Халпърн попита:

— Когато открихте, че детектив Хамптън е била убита, доколко се разстроихте?

— Вършех си работата. Бе извършено едно ужасно убийство.

Твоят клиент е касапин. Наистина ли искаш да му помогнеш да се измъкне? Осъзнаваш ли какво правиш?

— Вашите отпечатъци са били открити върху колана на детектив Хамптън и на таблото в колата й. Кръвта й е изцапала дрехите ви.

Замълчах за няколко секунди, после отговорих. Опитах се да обясня.

— Имаше огромно назъбено разкъсване на югуларната вена на детектив Хамптън. Цялата кола беше в кръв, имаше кръв и по бетонния под на гаража. Опитах се да помогна на детектив Хамптън, докато не се уверих, че е мъртва. Ето защо има мои отпечатъци в колата и петна от кръвта на детектив Хамптън по дрехите ми.

— Нанесохте ли кръв нагоре?

— Не. Внимателно проверих обувките си, преди да изляза от гаража. Огледах ги два пъти. Проверих, защото не исках да внеса никакви петна от кръв в сградата.

— Но сте били разстроен, признавате това. Бил е убит полицай. Забравили сте да си сложите ръкавици при първия оглед на колата. Имало е кръв по дрехите ви. Как можете да твърдите това със сигурност?

Погледнах го право в очите и се опитах да бъда също толкова спокоен, колкото беше той.

— Знам точно какво се случи онази вечер. Знам кой уби хладнокръвно Патси Хамптън.

Той внезапно повиши глас.

— Не, не знаете, сър. Точно там е въпросът. Не знаете. Когато сте скочили срещу полковник Джефри Шейфър, не е ли точно да се каже, че сте били във физически контакт с него?

— Да.

— И не е ли възможно кръв от вашите дрехи да е изцапала неговите? Не е ли дори вероятно?

Нямаше да му се дам. Не можех.

— Не, не е възможно. Тази кръв е била върху панталона на Джефри Шейфър, преди аз да пристигна.

Халпърн се отдалечи от мен. Искаше да ме накара да се изпотя. Отиде до съдебните заседатели и от време на време поглеждаше към мен. Зададе още няколко въпроса за сцената на местопрестъплението и после каза:

— Но доктор Касади не е видяла никаква кръв. И двамата полицаи с вас също не са видели кръв — не и преди вие да влезете в досег с полковник Шейфър. Той е говорил по телефона три до пет минути преди да се срещне с доктор Касади. Отишъл е там направо от детското парти в дома си. Вие нямате доказателства, детектив Крос! Освен тези, които сам сте донесли в апартамента на доктор Касади. Нямате абсолютно никакви доказателства, детектив Крос! Арестували сте невинен човек! Натопили сте невинен човек!

Джулс Халпърн размаха ръце с отвращение.

— Нямам повече никакви въпроси.