Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (62)

60.

Бях на крак от пет сутринта. Трябваше да се обадя на инспектор Патрик Бъсби на Бермудите. Имах желание да му се обаждам всеки ден, понякога повече от веднъж дневно, но се възпирах.

Това само щеше да влоши положението, щеше да изостри отношенията ми с местната полиция и да си помислят, че не вярвам те да могат да проведат разследването правилно.

— Патрик, Алекс Крос се обажда от Вашингтон. Удобен момент ли съм улучил? Можем ли да поговорим малко сега? — попитах аз възможно най-небрежно.

Не се чувствах така, разбира се. Бях прекарал дълго време крачейки напред-назад из къщи, вече бях закусил с Нана. После бях изчакал изнервено да стане осем и половина, за да мога да се обадя на Бъсби в участъка в Хамилтън. Той бе съвестен служител и знаех, че е на работа всяка сутрин в осем.

Докато говорехме по телефона, си представих слабия кокалест полицай и подреденото му бюро в участъка. А над всичко все още виждах Кристин — седнала на мотопеда, да ми маха за довиждане в онзи прекрасен слънчев следобед.

— Получих някои сведения от моя познат в Интерпол — съобщих му аз.

Разказах му за една отвлечена жена в Ямайка по-рано през лятото и за още един подобен случай в Барбадос. И двата случая бяха сходни, макар и не напълно идентични с изчезването на Кристин. Всъщност не мислех, че имат някаква връзка с отвличането на Кристин, но исках да му дам още нещо, за което да се захване.

Патрик Бъсби бе умен и търпелив човек. Не ме прекъсна нито веднъж, докато не завърших разказа си, после зададе обичайната си серия от логични въпроси. Бях забелязал, че прекалената му любезност е недостатък, когато трябва да провежда разпити. Но поне не се бе отказал от разследването.

— Приемам, че в нито един от двата случая извършителят не е бил разкрит, Алекс. А какво е станало с отвлечените жени? Намерени ли са?

— Не, и двете не са били видени никога повече. Няма нито следа от тях. Все още се водят изчезнали.

Той въздъхна.

— Надявам се тази информация да ни помогне по някакъв начин, Алекс. Непременно ще се обадя на полицията на тези острови и ще поискам допълнителни сведения. Нещо друго от Интерпол или ФБР?

Исках да го задържа на линията — спасителната линия, както я възприемах вече.

— Няколко евентуално сходни случаи в Далечния изток, Банкок, Филипините, Малайзия. Отвлечени и убити жени, всички с неустановена самоличност. Честно казано, нищо обещаващо на този етап.

Представих си как цупи устни и кима замислено.

— Разбирам, Алекс. Моля те, подавай ми всяка информация от твоите източници. На нас ни е трудно да получим помощ извън малкия ни остров. На моите обаждания за информация обикновено никой не отговаря. Искрено ми се иска да можех да ти съобщя някаква добра новина, но се страхувам, че нямам такава.

— Освен Пери Греъм никой не е видял мъжа с пикала. Никой не е зървал Кристин Джонсън в Хамилтън или Сейнт Джордж. Истинска мистерия. Не мисля, че изобщо е стигнала до Хамилтън. И ние сме много потиснати от тази липса на информация. Молитвите ми са за теб и семейството ти и разбира се, за Джон Сампсън.

Благодарих на Патрик Бъсби и затворих телефона. Качих се горе и се облякох за работа.

Все още не бях открил нищо съществено по убийството на Франк Оденкърк и получавах ежедневни съобщения по електронната поща от шефа. Определено знаех как се чувства семейството на Оденкърк. Медийният шум около убийството бе затихнал, както често се случва. За съжаление същото бе станало и с материалите в „Поуст“ за неразкритите убийства в „Саутийст“.

Докато си вземах душ, се замислих за Деуит Люк и тайнствения „наблюдател“ на Ес стрийт. Какво е правел мъжът в мерцедеса там толкова дълго? Свързан ли е той с убийствата на Тори Пювър и Марион Кардинъл? Не можех да проумея нищо. Точно това бе влудяващото в тези убийства и Невестулката. Той не бе като другите серийни убийци. Не бе престъпен гений като Гари Сонежи, но действаше ефективно. Успява да си свърши работата, нали така?

Трябваше да обмисля още защо някой е стоял пред апартамента на Тори Гловър. Дали е бил частен детектив, който следи някого? Или това е бил убиецът? Хрумна ми още една възможност. Може би мъжът в колата е бил съучастник на убиеца. Може би са двама души, които действат заедно? Бях виждал такъв вариант в Северна Каролина.

Засилих водата на душа и я направих още по-гореща. Мислех, че така ще успея да се концентрирам по-добре. Като попаря паяжините в мозъка си. Като се върна сред живите.

Нана започна да блъска по тръбите долу в кухнята.

— Излизай от там и тръгвай на работа, Алекс. Ще източиш всичката топла вода — успя да надвика шума от течащата вода тя.

— Предния път пишеше моето име на сметките за вода и газ — извиках й в отговор.

— Въпреки това топлата вода си е моя. Винаги е била моя, винаги ще бъде — отвърна ми Нана.