Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (92)

90.

Процесът бе подновен по-скоро, отколкото очаквахме — всъщност още следващата сряда. В пресата се появиха спекулации относно това, доколко сериозни са били раните, които Шейфър сам си бе нанесъл. Извратеният интерес на хората към случая не бе помръкнал никак.

Изглеждаше невъзможно да се предвиди изходът. Опитвах се да не позволявам на този факт да ме разстройва прекалено. И Шейфър, и аз бяхме в претъпканата съдебна зала в първата сутрин след подновяването на процеса. Шейфър изглеждаше блед, слаб — обект на съчувствие може би. Аз определено не можех да сваля очи от него.

Нещата ставаха все по-странни. Поне за мен. Тази сутрин бе призован да свидетелства сержант Уолтър Джеймисън. Той преподаваше в полицейската академия по времето, когато учех там. Бе ме научил на много неща и все още бе там, сега учеше други. Не можех да си представя защо бе призован като свидетел в процеса за убийството на Патси Хамптън.

Джулс Халпърн се доближи до него, разтворил една дебела книга с твърди корици в ръцете си.

— Чета ви от учебника „Опазване на сцената на местопрестъплението — първа задача на детектива“, която сте написали преди двайсет години и която все още използвате като помагало в лекциите си: „Изключително важно е детективът да не навлиза в сцената на местопрестъплението, докато не пристигне подкрепление, което да потвърди действията, предприети от детектива за разкриване на доказателствата, така че тези действия да не бъдат погрешно приписани на извършителя. Трябва да се носят ръкавици във всеки един момент.“ Вие ли сте написали това, сержант Джеймисън?

— Да. Със сигурност. Преди двайсет години, както казахте.

— Все още ли подкрепяте това твърдение? — попита Халпърн.

— Да, разбира се. Много неща са се променили, но не и това.

— Вие чухте ли показанията, че детектив Крос е носел ръкавици както в колата на детектив Хамптън, така и в апартамента на Касади?

— Да, чух показанията. Освен това прочетох протоколите от заседанията.

Халпърн включи проектора в съдебната зала.

— Насочвам вашето внимание към отпечатъци номер сто седемдесет и шест и двеста и единайсет, представени ни от обвинението. Виждате ли посочените отпечатъци?

— Номера сто седемдесет и шест и двеста и единайсет. Виждам ги.

— Така, отпечатъците са означени: „Отпечатък върху катарамата на колана на детектив Хамптън: Алекс Крос, десен палец“ и „Отпечатък от лявата страна на таблото: Алекс Крос, ляв показалец.“ Как може да се тълкува това? Можете ли да обясните значението на тези надписи?

— Означава, че отпечатъци от Алекс Крос са открити върху колана на Хамптън, както и върху таблото в колата й.

Джулс Халпърн замълча поне за десет секунди, преди да продължи.

— Следователно, можем ли да заключим, сержант Джеймисън, че е възможно самият детектив Крос да е нашият убиец и изнасилван?

— Възразявам! — скочи на крака и извика Катрин Фицгибън.

— Оттеглям въпроса си — каза адвокатът. — Приключих с този свидетел.