Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (45)

43.

В четвъртък вечер Шейфър отново игра на Четиримата конници. Беше се заключил в кабинета си, но в ранните часове на вечерта чуваше шумовете на семейството си из къщата. Чувстваше се крайно изолиран; беше нервен, неспокоен и ядосан без видима причина.

Докато чакаше другите играчи да се появят на линия, откри, че се е замислил за дивото си препускане с колата из Вашингтон. Изживяваше отново и отново едно конкретно чувство: въображаемия момент на внезапния удар в неподвижна преграда. Виждаше го като ослепителна светлина, в която физическите обекти, включително и самият той, се разбиват на парченца като стъкло и после отново стават част от Вселената. Дори болката, която би изпитал, щеше да бъде част от превръщането на материята в други прекрасни форми и видове.

Това са самоубийствени чувства — осъзна той накрая. — Въпрос на време е. Наистина съм Смъртта.

Точно в девет часа започна да пише съобщението си на компютъра. Другите конници вече бяха на линия и чакаха реакцията му по повод посещението и предупреждението на Джордж Бейър. Не искаше да ги разочарова. Това, което бяха направили те, го караше да играе играта още по-ентусиазирано. Той написа:

Странно, но Смъртта не бе изненадан, когато Глада се появи във Вашингтон. Разбира се, той имаше пълно право да дойде. Точно както Смъртта би могъл да отиде в Лондон, Сингапур, Манила или Кингстън. Може би Смъртта ще ви навести скоро.

Точно това е красотата на играта, която играем — всичко може да се случи.

В края на краищата, всичко е въпрос на доверие, нали така? Вярвам ли ви, че ще ме оставите да продължа да играя играта така, както пожелая? Нали това прави играта различна и привлекателна: свободата, на която се радваме.

Това е играта сега, нали? Преминахме към нещо ново. Повишихме залога. Така че хайде да видим какво значи истинска възбуда, приятели конници. Имам няколко идеи, които да изпробвам върху вас. Всичко е в духа на играта. Няма да се поемат излишни рискове.

Хайде да играем играта, сякаш животът ни зависи от нея.

Може би моят вече наистина зависи?

Както ви казах, имаме двама нови играчи. Те са детективи във Вашингтон. Казват се Алекс Крос и Джон Сампсън. Достойни опоненти. Наблюдавам ги, но все се чудя дали скоро и те няма да започнат да ме наблюдават.

Сега ще ви разкажа един сценарий, с който измислих да ги приветствам в нашата игра. Изпращам ви снимки — детективи Крос и Сампсън.