Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (57)

55.

— Нямаше ме в града известно време. Гостувах на двете си сестри в Северна Каролина една седмица. Да си припомним доброто старо време, да хапнем домашна храна. Затова съм изпуснал предния път вашите детективи, като са идвали тук.

Това бе полицейска работа, типична за старата школа, мислех си аз, докато се качвахме по стълбите. Работа, която прекалено много детективи се опитваха да избегнат. Мъжът се казваше Деуит Люк. Беше се пенсионирал като служител на „Бел Атлантик“, огромната телефонна компания, която обслужваше почти всички североизточни щати. Това бе петдесет и третият човек, с когото разговарях в „Шоу“.

— Видях го да седи там към един през нощта. Отначало не му обърнах внимание. Реших, че сигурно чака някого. Не изглеждаше да прави нещо нередно. Обаче в два беше още там. Седеше си в колата. Това ми се стори странно. — Мъжът замълча за момент, сякаш се напряга да си припомни още нещо.

— Какво стана после? — подканих го аз.

— Заспах. Но станах до тоалетната към три и половина. Още си седеше в лъскавата кола. Така че този път го огледах по-внимателно. Гледаше към другата страна на улицата. Като някакъв шпионин или нещо такова. Не можех да разбера какво гледаше, ама се взираше в нещо там. Помислих, че може да е от полицията. Само дето колата му бе прекалено хубава.

— Правилно сте се сетили — каза Сампсън и се засмя. — Ние нямаме мерцедеси.

— Придърпах си един стол до прозореца, без да светвам. Специално проверих никъде да не свети, за да не може онзи да ме види. Вече определено бе привлякъл вниманието ми. Спомняте ли си един стар филм — „Задният прозорец“? Опитах да си представя защо може да седи там и да чака. Ревнив любовник, ревнив съпруг, може би дебнеше нещо. Но не заплашваше никого, доколкото можех да видя.

— Но не успяхте да го видите по-добре? Само сте видели, че някакъв мъж седи в колата — попитах го аз.

— Горе-долу по времето, когато станах до тоалетната, той слезе от колата. Отвори вратата, но лампичката вътре не светна, това ми се стори странно за такава хубава кола. Събуди любопитството ми. Присвих очи да го огледам по-добре. — Нова дълга пауза.

— И?

— Беше висок рус господин. Бял мъж. Няма много такива наоколо през нощта, дори и през деня ги няма никакви.