Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (124)

122.

— Не!

Детектив Антъни слезе от колата с високо вдигнати ръце. Сампсън, Джоунс и аз последвахме примера му.

Чухме традиционните ямайски барабани от гората точно зад къщата. Две легнали кучета надигнаха мързеливо глави и ни погледнаха, после излаяха няколко пъти. Сърцето ми биеше още по-бързо.

Не харесвах как се развиват нещата.

Още един от мъжете ни извика:

— Аз и аз искаме да си ходите.

Разпознах този начин на изразяване: двойното местоимение означаваше говорещият и Бог, които живеят заедно във всеки човек.

— Патрик Мос е в затвора. Аз съм детектив Антъни от Кингстън. Това е детектив Сампсън, детектив Крос и господин Джоунс. Тук при вас има една американка. Наричате я Бютитюд.

Бютитюд? Можеше ли да е Кристин?

Единият от мъжете с мачете ни изгледа ядосано и каза на Антъни:

— Вървете си гледайте работата. Оставете ни. Няма жена тук. Няма жена.

— Това ми е работата и няма да си тръгна от тук сам — казах аз на мъжа и го изненадах, че разбирам диалекта, на който говореше.

— Няма жена тук. Няма американка — повтаряше сърдито мъжът и гледаше право в мен.

Андрю Джоунс се намеси.

— Щом вземем американката, ще си тръгнем. Вашият приятел Патрик Мос ще се прибере до довечера. Оправяйте се с него както искате.

— Няма американка тук. — Мъжът, който беше заговорил пръв, се изплю ядосано на земята. — Отивайте си, махайте се.

— Познавате ли Джеймс Уайтхед? Познавате ли Шейфър? — попита Джоунс.

Те не отрекоха. Съмнявах се да изкопчим нещо повече от тях.

— Обичам я — казах им. — Не мога да си тръгна. Тя се казва Кристин.

Устата ми още беше пресъхнала и не можех да дишам добре.

— Беше отвлечена преди една година. Знаем, че са я довели тук.

Сампсън извади глока си и отпусна ръка край тялото си. Изгледа четиримата мъже, които продължиха да ни зяпат навъсено. Докоснах дръжката на пистолета си, който още беше в кобура. Не исках да започваме престрелка.

— Способни сме да ви причиним много неприятности — каза Сампсън тихо и заплашително. — Дори не можете да си представите какво ще ви се струпа на главата.

Накрая аз просто тръгнах по пътеката през високата трева. Подминах мъжете. Никой не се опита да ме спре. Усещах мириса на ганджа и пот от дрехите им. Напрежението се надигаше в мен.

Сампсън ме последва само на крачка-две зад мен.

— Наблюдавам ги — каза той. — Още никой не прави нищо.

— Няма значение — казах аз. — Трябва да видя дали е тук.