Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pop! Goes the Weasel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Танцът на Невестулката

Преводач: Дори Габровска

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2002

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 954-459-910-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4552

История

  1. — Добавяне

81.

Така че се оказах играч в една абсолютно странна игра, която бе обсебваща, макар и по съвсем пагубен начин. Започнах да измислям свои правила. Въведох нови играчи. Аз бях в тази игра, за да победя.

Чък Хъфстедлър от ФБР продължи да ми помага. Колкото повече говорех с него, толкова повече осъзнавах, че е бил влюбен в детектив Хамптън. Неговата загуба и моята с Кристин ни обединяваше.

Късно в петък вечер се качих на тавана, след като с Деймън, Джени, Нана и котката Роузи гледахме „Маската на Зоро“. Трябваше да проверя още някои факти, преди да си легна.

Включих компютъра и влязох в Интернет. Чух познатото съобщение: „Имате поща“. След онази нощ на Бермудите тези думи винаги ме плашеха ужасно, побиваха ме тръпки от главата до петите.

Санди Грийнбърг от Интерпол бе отговорила на един от моите имейли. Двамата с нея бяхме работили по случая с господин Смит и се бяхме сприятелили. Бях я помолил да провери няколко неща.

Обади ми се тази вечер, Алекс, независимо от часа. Може би досадната ти упоритост е възнаградена. Изключително важно е да ми се обадиш.

Санди.

Обадих се на Санди в Европа и тя вдигна на второто позвъняване.

— Алекс, мисля, че намерихме единия от тях. Твоята шантава идея даде резултат. Шейфър е играел играта с поне един от старите си приятели от МИ6. Точно попадение.

— Сигурна ли си, че това е един от играчите? — попитах я.

— Определено — отвърна тя. — В момента седя и гледам копие на Четиримата конници на Дюрер на компютъра си. Както знаеш, конниците са Завоевателя, Глада, Войната и Смъртта. Каква зловеща групичка. Както и да е, направих това, което ме помоли. Говорих с някои познати от МИ6, които установиха, че Шейфър и този човек редовно поддържат връзка по Интернет. Получих всичките ти бележки, много са добри. Не мога да си представя как си успял да отгатнеш толкова много. Явно и твоята фантазия е развинтена.

— Благодаря — казах аз.

Оставих Санди да побъбри още няколко минути. Преди известно време бях разбрал, че тя е доста самотна и въпреки невъзмутимия си и отракан вид всъщност копнее за компания.

— Името, което този човек използва в играта, е Завоевателя. Живее в Доркинг, Съри, в Англия — допълни Санди. — Казва се Оливър Хайсмит и се е пенсионирал от МИ6. Алекс, той е ръководел няколко агенти в Азия по времето, когато Шейфър е бил там. Шейфър му е бил подчинен. Тук е осем сутринта. Защо не се обадиш на копелето? — предложи Санди. — Или му прати имейл. Имам адреса му, Алекс.

Започнах да си мисля за другите играчи от играта Четиримата конници. Наистина ли бяха четирима, или това бе само името на играта? Кои бяха те? Как всъщност се играеше играта? Всички те или изобщо някой от тях изживяваше ли фантазиите си в истинския живот?

Съобщението ми до Завоевателя бе просто и директно, но не прекалено заплашително. Поне се надявах да е така. Не виждах как ще устои да не ми отговори.

Скъпи господин Хайсмит,

Аз съм детектив от отдел „Убийства“ на полицията във Вашингтон. Търся информация за полковник Джефри Шейфър, свързана с „Четиримата конници“. Научих, че Шейфър е работил под ваше ръководство в Азия. Всяка минута е ценна. Нуждая се от помощта ви. Моля, свържете се с детектив Алекс Крос.