Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (8)

6.

Имаше великолепен план в главата си. Щеше да взема само тези пътници — „клиенти“, — които привличаха погледа му и възпламеняваха въображението му до крайност. Не бързаше. Разполагаше с цялата нощ, имаше целия уикенд. Беше във ваканция.

Бе набелязал маршрута си предварително. Първо пое към модерния квартал „Адамс — Морган“. Наблюдаваше оживените тротоари и накъсания ритъм на движението по тях. Тук сякаш всеки втори ресторант се наричаше кафене. Караше бавно и оглеждаше лъскавите надписи, подмина кафене „Пикасо“, кафене „Лотрек“, кафене „Ла Фуршет“, кафене „Бюком“, кафене „Далбол“, кафене „Монтего“, кафене „Шеба“.

Към единайсет и половина, вече по Кълъмбия Роуд, намали скоростта на таксито. Сърцето му се разтуптя трескаво. В главата му се оформяше нещо хубаво.

Една красива двойка излизаше от популярния ресторант „Мамбо Рум“. Мъж и жена, латиноамериканци, на вид малко под трийсетте. Фантастично чувствени.

Хвърли заровете на предната седалка: шест, пет, четири — общо петнайсет. Много.

Опасност! В това имаше смисъл. Опасно и несигурно е да се захванеш с двойка.

Шейфър ги изчака да прекосят тротоара и да се отдалечат от навеса на ресторанта. Вървяха право към него. Колко удобно. Докосна дръжката на магнума, който държеше под предната си седалка. Беше готов на всичко.

Когато понечиха да се качат в таксито, той промени решението си. Имаше такова право.

Шейфър видя, че никой от двамата не е толкова привлекателен, колкото му се бе сторило. Бузите и челото на мъжа бяха на петна; черната му коса бе прекалено зализана и мазна. Жената бе с няколко килограма повече, отколкото Шейфър харесваше, по-пухкава, отколкото изглеждаше от разстояние, под светлината на уличните лампи.

— Не съм на смяна — каза той и бързо подкара.

И двамата му размахаха среден пръст.

Шейфър се засмя на пас.

— Тази вечер имате късмет! Глупаци! Това е най-щастливата нощ в живота ви, а вие дори не го знаете.

Несравнимата тръпка на фантазията вече напълно го бе завладяла. Беше имал пълна власт над двойката. Можеше да контролира живота и смъртта.

— Смъртта е горд — прошепна той.

Спря да си купи още кафе от „Старбъкс“ на Айлънд Авеню. Страхотно. Взе си три и изсипа по шест пакетчета захар във всяко.

Един час по-късно беше в „Саутийст“. Не беше спирал за други пътници. Улиците бяха претъпкани с пешеходци. Нямаше достатъчно таксита, дори и радио таксита, в тази част на Вашингтон.

Съжаляваше, че не бе оставил двойката латиноамериканци. Бе започнал да си представя разни фантазии с тях, спомняше си как изглеждаха на светлината на уличните лампи. Спомени за минали неща, нали така. Сети се за феноменалното начално изречение на Пруст: „Дълго време си лягах рано всяка вечер.“ Така бе и с Шейфър — преди да открие играта на игрите.

И тогава я видя — съвършена кафява богиня точно пред него, сякаш някой току-що му бе поднесъл прекрасен подарък. Вървеше сама, на около една пресечка от И стрийт, движеше се бързо и решително. Той веднага усети как пламва.

Хареса начина, по който се движеше тя, линията на дългите й крака, премереността на усилието.

Когато се доближи към нея, тя се огледа. Дали не търсеше такси? Възможно ли бе? Дали й трябваше?

Беше облечена в бледокремав костюм, лилава копринена риза, обувки с високи токове. Изглеждаше прекалено елегантна, за да отива в някой клуб. Имаше самоуверен вид.

Той бързо хвърли заровете и затаи дъх. Преброи числата. Сърцето му подскочи. Точно това бе играта на Конниците.

Тя му махаше с ръка да спре.

— Такси! — извика. — Такси! Свободен ли сте?

Той приближи колата до тротоара и тя направи три бързи, решителни крачки към него. Носеше лъскави сребристи обувки с високи токчета, които бяха просто очарователни. Отблизо бе още по-красива. Заслужаваше оценка девет и половина от десет.

Вратата на таксито се отвори и я скри от погледа му за секунда.

После Шейфър видя, че тя носи цветя, и се зачуди защо. Някакъв специален повод ли имаше тази вечер? Е, вече със сигурност имаше. Цветята бяха за собственото й погребение.

— О, толкова ви благодаря, че спряхте — каза тя задъхано, когато седна в таксито.

Той усети как жената си позволява да се отпусне, почувствала се в безопасност. Гласът й бе нежен, мил, земен, истински.

— На вашите услуги. — Шейфър се обърна и й се усмихна. — Между впрочем, аз съм Смъртта. Вие сте моята фантазия за този уикенд.