Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (81)

79.

Американците му бяха обещали бърз процес и глупаците наистина го направиха.

Пет месеца бяха изминали от убийството на детектив Патси Хамптън. Алекс Крос сновеше до Бермудите и обратно, но все още нямаше никаква представа къде е Кристин.

Шейфър бе пуснат под гаранция, но с доста ограничена свобода. Не бе играл играта нито веднъж след убийството на Хамптън. Играта на всички игри бе временно спряна и това го побъркваше.

Сега Шейфър седеше в черния си ягуар на паркинга точно под съда и се чувстваше изпълнен с надежда. Нямаше търпение да се изправи в съда като обвиняем за жестоко предумишлено убийство. Правилата на играта бяха установени и той оценяваше това.

Още пазеше живи спомени от съдебното изслушване за даване ход на делото преди няколко седмици. Беше се насладил на всяка минута от него. Предварителното изслушване бе преди избора на съдебни заседатели и целеше да определи кои доказателства могат да се представят пред съда. Проведе се в просторния кабинет на съдия Майкъл Феско. Съдията определяше правилата, така че в известен смисъл той бе господарят на играта. Колко великолепно, колко очарователно.

Адвокатът на Шейфър, Джулс Халпърн, твърдеше, че Шейфър е бил на терапевтичен сеанс при доктор Касади и следователно е имал право на уединение.

— Това уединение е било нарушено. Първо, доктор Касади е отказала да пусне детектив Крос и другите полицаи да влязат. Второ, полковник Шейфър е показал служебната си карта на детектива. Тя е доказвала, че той работи в британското посолство и че има дипломатически имунитет. Крос въпреки това е нахълтал в офиса на доктор Касади. Следователно всяко намерено доказателство — ако изобщо е било намерено — е резултат от незаконно обискиране.

Съдия Феско обмисля решението си през останалата част от деня и го съобщи на следващата сутрин.

— Докато слушах и двете страни, ми се стори, че въпросите са съвсем ясни и изобщо не са необичайни за дело за убийство. Господин Шейфър наистина има дипломатически имунитет. Обаче според мен детектив Крос е действал по разумен и законен начин, когато е отишъл в апартамента на доктор Касади. Той е подозирал, че там се намира извършителят на тежко престъпление. Доктор Касади е отворила вратата и е дала възможност на детектив Крос добре да види дрехите на господин Шейфър. Полковник Шейфър е настоявал през цялото време, че неговият дипломатически имунитет отхвърля правото на детектив Крос да влезе в апартамента. Следователно ще позволя на обвинението да използва като веществени доказателства дрехите, които полковник Шейфър е носел в нощта на убийството, както и кръвта от килима пред апартамента. Обвинението може да използва и всички улики, открити в гаража, както в колата на детектив Хамптън, така и в колата на полковник Шейфър — продължи съдия Феско и това бе същината на неговото решение. — Обаче няма да позволя да бъдат използвани доказателствата, открити, след като детектив Крос е влязъл в апартамента въпреки заявените възражения на полковник Шейфър и доктор Касади. Всички доказателства, открити при първия и последвалите обиски, се отхвърлят и не могат да бъдат представени на процеса.

Обвинението бе предупредено да не споменава по никакъв начин по време на процеса и което и да е от другите убийства, за които се подозираше, че са извършени от Шейфър във Вашингтон. Съдебните заседатели трябваше да разберат, че процесът срещу Шейфър е единствено за убийството на старши детектив Патси Хамптън. И обвинението, и защитата заявиха, че решението от изслушването е победа за тях.

На сутринта на първия ден каменните стъпала пред съда бяха задръстени от шумна необуздана тълпа. „Поддръжниците“ на Шейфър носеха значки с неговото име и размахваха британското знаме. Тези възхитителни глупаци го накараха да се усмихне и да вдигне високо ръце в знак на победа. Невероятно му харесваше да бъде герой.

Какъв велик момент! Вярно, че възбудата му отчасти се дължеше на няколко подбрани хапчета.

И двете страни си предсказваха смазваща победа. Адвокатите са такива дърдорковци.

Пресата бе определила възмутителния фарс като „процеса на десетилетието“. Вниманието на медиите, очаквано и ритуалистично, все пак го вълнуваше. Шейфър го изживяваше вътрешно като възхвала и ласкателство. Които той заслужаваше.

Съзнателно се представи в целия си блясък; искаше да направи впечатление — на целия свят. Носеше елегантен, шит по поръчка сив костюм, раирана риза и скъпи черни обувки. Само в първите няколко минути го снимаха стотици пъти.

Влезе в сградата на съда като в сън. Най-възхитителното от всичко бе, че той можеше да загуби всичко.

Съдебна зала 4 бе на третия етаж. Тя бе най-голямата в сградата. Имаше галерия, в която се събираха около сто и четирийсет зрители. После идваше мястото, където бяха масите на защитата и обвинението. След това подиумът на съдията, който заемаше около четвърт от залата.

Процесът започна в десет сутринта и за Шейфър изглеждаше като истинска суматоха. Обвинението се водеше от помощник областния прокурор Катрин Мари Фицгибън.

Шейфър вече копнееше да я убие и се чудеше дали ще му се удаде такъв шанс. Искаше да закачи скалпа на госпожа Фицгибън на колана си.

Тя бе едва на трийсет и шест, ирландска католичка, неомъжена, сексапилна въпреки строгото си излъчване, отдадена на възвишените идеали като много други нейни сънародници. Предпочиташе тъмносини или сиви костюми от „Ан Тейлър“ и носеше едно вездесъщо миниатюрно златно кръстче на златна верижка. Беше известна във вашингтонската правна общност като Кралицата на драмите. Имаше навик да разказва мелодраматично зловещи подробности, с цел да събужда съчувствието на съдебните заседатели.

Достоен съперник наистина. И достойна плячка.

Шейфър седеше на масата на защитата, но мозъкът му гореше. Прочутият му адвокат Джулс Халпърн най-после заговори и Шейфър чу собственото си име. Това привлече интереса му. Той бе звездата тук, нали?

Джулс Халпърн беше малко над метър и шейсет, но бе много внушителна фигура в съдебната зала. Косата му бе боядисана в гарвановочерно и плътно зализана назад. Костюмът му бе шит при британски шивач, точно като костюма на Шейфър.

Шейфър си помисли, навярно доста сурово: облича се като британец, мисли като евреин.

Зад Халпърн седеше дъщеря му, Джейн, която бе втори адвокат по делото. Тя бе висока и слаба, но имаше черната коса на баща си и гърбавия му нос.

Джулс Халпърн определено имаше силен глас за такъв крехък и дребен човек.

— Моят клиент, Джефри Шейфър, е любящ съпруг. Той е и много добър баща и е бил на детското парти по случай рождения ден на двете си дъщери половин час преди убийството на детектив Патриша Хамптън. Полковник Шейфър, както ще научите, е уважаван и награждаван член на британската разузнавателна общност. Той е и бивш войник с отлично досие от армията. Полковник Шейфър очевидно е бил набеден за извършител на това убийство, защото вашингтонската полиция се е нуждаела отчаяно разследването на това ужасно престъпление да бъде приключено бързо. Аз ще ви докажа това и вие ще се убедите извън всякакво съмнение. Господин Шейфър е бил набеден, защото един конкретен детектив от отдел „Убийства“ в дадения момент е преживявал тежка лична трагедия и е загубил контрол над ситуацията. Накрая — и това е най-същественото нещо, което искам да запомните — полковник Шейфър дойде тук по свое желание. Той не е тук, защото е длъжен, той има дипломатически имунитет. Джефри Шейфър е тук, за да изчисти доброто си име.

Шейфър едва не се изправи в съдебната зала, за да изръкопляска бурно.