Жозеф-Анри Рони-старши
Смъртта на Земята (8)

8. Оцеляха единствено Червените земи

През следващите няколко години земетресенията бяха слаби. Но последната катастрофа отново донесе смърт в оазисите. Водата, която беше напълно изчезнала в някои от тях, повече не се появи. Във Високите извори тя беше пресъхвала постепенно в продължение на осемнадесет месеца, после изчезна в бездънните пропасти. Само в Червените земи надеждата оставаше. Водният пласт, открит от Тарг, даваше обилна и не толкова мръсна вода като тази от изчезналите извори. Тя стигаше не само да поддържа живота на оцелелите, но и на малката спасена група от Опустошение, както и на много жители на Високите извори.

Дотук се простираше възможната помощ.

Наследеното в продължение на петдесет хиляди години беше приучило Последните Хора да се подчиняват на неумолимите закони и те приемаха без недоволство решенията на съдбата. Борба нямаше; само няколко души се опитаха да нарушат правилото и дойдоха като просители в Червените земи. Отблъснаха ги: състраданието би било върховна несправедливост и престъпление.

С намаляването на провизиите всеки оазис посочваше хората, които трябва да умрат. Най-напред пожертваха старците, после децата — с изключение на неколцина, чиито живот бе запазен с презумпцията, че е възможен внезапен обрат, после всички, които имаха някакъв дефект или хилаво телосложение.

Евтаназията беше безкрайно нежна. Всякакъв страх се стопяваше у осъдените след поглъщането на чудните отрови. Нощите им се превръщаха в постоянен екстаз, сънищата им ставаха дълбоки като смъртта. Мисълта за нищото ги очароваше, радостта им растеше до мига на последното вцепенение.

Много от хората избързваха и не дочакваха определения им час. Постепенно това прерасна в истинска зараза. В екваториалните оазиси не доживяха до края на провизиите — макар последните обитатели да ги нямаше вече, вода бе останала в резервоарите…

Бяха необходими четири години, за да изчезнат хората от Високите извори.

Тогава пустинята погълна оазисите и феромагнитите заеха мястото на хората.

След откритието на Тарг, Червените земи процъфтяха. Възстановиха оазиса на изток в област, в която беше лесно да се разрушават феромагнитите, тъй като се срещаха по-нарядко. Строителните работи, разработването и каптирането на водите продължиха шест месеца. Първата реколта беше добра, втората — чудесна.

Въпреки постепенната смърт на останалите общности, хората от Червения Оазис живееха с надежда. Не бяха ли те избраният народ, в чиято полза за първи път от сто века неумолимият закон беше отстъпил? Тарг поддържаше това състояние на душите. Влиянието му беше голямо: той имаше чара на триумфиращите личности и тяхното хипнотично обаяние.

Победата му бе впечатлила най-силно него самия. Той виждаше в нея някаква потайна награда и дори нещо повече — утвърждаване на вярата му. Жаждата за приключения разцъфтяваше. Стремежите му можеха да се сравнят с тези на неговите героични прадеди. А любовта, която изпитваше към Ере и двете родени от нея деца, се смесваше с мечти, които той не смееше да сподели с никой друг, освен с жена си или със своята сестра, защото знаеше, че Последните Хора няма да го разберат.

Мано нямаше и представа за неговите вълнения. Животът му си оставаше праволинеен. Той въобще не мислеше за миналото, още по-малко пък за бъдещето. Наслаждаваше се на еднообразното спокойствие на дните. Близо до жена си Арва, Мано водеше безгрижен живот, подобно на сребърните ята птици, които всяка сутрин се рееха над оазиса. Все пак и той, както първите му деца, избрани сред емигрантите и приети в Червените земи заради доброто си телосложение, изпитваше понякога бегла тъга, когато мислеше за гибелта на Високите извори.

Тарг, противно на него, се измъчваше от тази гибел. Много пъти той бе летял с планера до родния оазис, търсейки упорито вода. Отдалечаваше се от защитените пътища и бродеше по ужасните пустини, където царуваха новопоявилите се феромагнити. С няколко души от оазиса беше сондирал сто пропасти. Въпреки че досега търсенията им оставаха напразни, Тарг не се обезкуражаваше. Той настоятелно твърдеше, че трябва да заслужиш откритията с упорити усилия и дълго търпение.