Манфред фон Браухич
Борба за метри и секунди (22)

Ривиерата

Състезанието по улиците на Монте Карло около игралното казино беше организирано за пръв път през 1931 година. Маршрутът се състоеше в повече от сто обиколки с единична дължина 3,2 километра. От старта трасето водеше нагоре към казиното с остър десен завой, а с два лъкатушни завоя се спускаше към гарата през така наречения гаров завой, който можеше да бъде преминат само с бързината на пешеходец. Оттам през 120-метров тунел слизаше към морето в един дълъг десен завой, след това през две тесни „въртележки“ — на алеята край морето и през прословутия обратен остър завой край измервателния пункт за горивото — към финала.

Трасето беше доста трудно. Сто обиколки нагоре и надолу с изключително тесни завои представляват за състезателите и машините наистина едно от най-трудните и опасни изпитания. Малката дължина на един пробег никога не изключва моменти на борба в едно състезание.

Тук канят да участвуват само най-добрите състезатели за „Голямата награда“, защото на това тясно трасе могат да бъдат допуснати много малко коли.

Тук никой не може да си позволи и най-малкия пропуск, а няма и миг отдих. Състезанието е непрекъсната луда надпревара между колите, залепени една до друга — едно почти непрестанно напрежение за нервната система.

Хората се трупат на прозорците и терасите на големите хотели край пистата, за да не изпуснат и най-малката, подробност на това вълнуващо събитие. Повече от три часа състезателите ще ги държат в напрежение.

Следователно понятно е защо всеки изтъкнат международен състезател-автомобилист мечтае да спечели тази „Въртележка около казиното“. На никого обаче досега не се е удало да отнесе два пъти лавровия венец у дома си. Изискванията са много големи, а борбата срещу неизчислимите случайности е много трудна.

За пръв път през 1935 година участвувах в състезанието на това убийствено трасе, но не завърших поради повреда в съединителя.

Следващата година то протече много сензационно под непрекъснато леещия се дъжд. При втората обиколка на завоя при тунела почти до „Въртележката“ от една кола изтече върху паважа масло, което се разнесе веднага по цялото влажно трасе.

След като началото на колоната изхвръкна на куп от тъмния отвор на тунела, при намаляване на скоростта първата кола се занесе, застана напряко на трасето и изхвърча в балите от сено. Втората се опита да се промъкне край нея, но и тя увисна на пресованите бали сено. Следващите коли връхлетяха върху първите. Аз се ударих в задницата на колата на състезателя пред мене, представител на „Алфа-Ромео“, доктор Фарина. Образувахме една ужасна, безредна камара, която едва се оправи.

Този инцидент стана причина и тази година да ми се изплъзне „Голямата награда на Монако“.

През 1937 година исках най-после да победя и още на първия ден при тренировките постигнах най-добро време за една обиколка — 1 минута и 50 секунди, което, отговаряше средно на сто километра в час.

В неделя рано сутринта вече бяха разпродадени два милиона от обичайните за това състезание талони за обзалагания. От нанесените на големи табла данни състезателите можеха да разберат как се оценяват от зрителите.

Под палещите слънчеви лъчи колоната се събра по обед.

Колите застанаха на старта само на един метър разстояние една от друга. Моторите зареваха. След спускането на стартовия флаг Карачиола изхвърча пръв от колоната напред. Аз го последвах, а зад мене се наредиха Роземайер и Щук с кола ауто-унион.

Още при първата обиколка, след излизането от тунела Рудолф Хасе, който участвуваше с кола ауто-унион, докосна стената на кея и застана напряко на трасето. Това спря всички коли от колоната. Колата на Хасе беше повредена, но той самият остана почти невредим.

Отначало не ми се удаде да удържа на страшното темпо на Карачиола. Въпреки всички опити малко по малко изоставах и трябваше да направя всичко възможно, за да се откопча от Роземайер, който ме преследваше. При тази гонитба той рискуваше малко прекалено. На завоя при газометъра той се блъсна в канавката и понеже колелото му се изкриви, трябваше да се откаже.

Междувременно швейцарският състезател Кауц, който беше с кола мерцедес-бенц, изпревари Щук и по такъв начин се нареди на трето място.

Три коли от един отбор начело! Внушително постижение на тази конструкция!

Италианците Бривио, Пинтакуда, Биондети и Софиети се натъкнаха още в първата третина от състезанието на всевъзможни трудности. След първата половина от състезателното разстояние все още водеше Карачиола. Внезапно той трябваше да спре на депото поради малка повреда в бензиновата уредба.

Сега аз поведох колоната.

На 63-та обиколка трябваше да спра при боксовете за зареждане с гориво. С трескава бързина бях обслужен от помощниците си. Когато поискаха да ме избутат, колата не се помръдна от мястото си. Беше блокирала задната лява спирачка. Трябваше 1 минута и 45 секунди за отстраняване на повредата. Междувременно Карачиола беше почти наваксал разликата. Той фучеше вече по кея към боксовете. Удаде ми се обаче да потегля навреме, за да стигна няколко метра пред него острия завой.