Манфред фон Браухич
Борба за метри и секунди (12)

Последният етап на подготовката са вече описаните тренировки през ранна пролет. На тях трябва да се наблюдават внимателно не само собствените, но и противниковите състезатели. Въз основа на придобития при тях опит отборният ръководител разработва правилната тактика за състезанието.

Със задоволство си сваляш ръкавиците след последната тренировка в събота. Свършил си работата си и си извоювал добро стартово място за следващия ден. Всичко останало е в прилежните ръце на техниците. Те проверяват отново всяка отделна част и понякога дори с упорита нощна работа разглобяват и повторно сглобяват двигателя.

Докато ние, състезателите, лягаме да поспим няколко часа следобеда, колите минават през техническа комисия. Това е извънредно важна задача, тъй като често има разни възражения и възникват затруднения.

Привечер в най-тесен кръг „фамилията“ се събира в квартирата, където са подслонени и колите. Още веднъж се вземат под внимание всички нужди и желания, а след това въз основа на постиженията на съперниците при тренировките се съставя и „бойният“ план.

По време на състезанията всеки отбор си служи с определени тайни знаци, за да съобщи на състезателите си местонахождението им, класирането им и разликата във времената. Тъй като само от боксовете е възможно да се наблюдава точно и цялостно състезанието, ръководителят на отбора в зависимост от хода на нещата ни сигнализира с флаг дали да намалим скоростта, ако сме в изгодно положение, или да караме по-бързо, ако ни заплашва опасност от настигащата ни кола на друг отбор.

За хората от „Мерцедес“ червено-черният флаг във водоравно положение означаваше: „Продължавай да караш равномерно!“, леко наведен: „Карай по-бавно! Пази машината!“ и вдигнат нагоре: „Внимание, опасност!“.

Освен това на въпросното последно съвещание се определя кой на коя обиколка ще сменя гуми и ще зарежда с гориво, за да се избегне на всяка цена среща с друга кола в боксовете и за да не си пречим взаимно. Ръководителят на отбора напомня на състезателите да изключват своевременно мотора си, за да спрат колата без каквото и да било занасяне точно пред бокса.

След това механиците се разпределят кой ще отговаря за смяната на гумите и за зареждането с гориво. Един човек получава задачата да нанесе на черна дъска съобщените му сигнали, друг трябва да ги държи възможно „под носа“ на префучаващия състезател, за да ги вижда по-ясно. За различните атмосферни условия съобразно състоянието на трасето на разположение са гуми за суха писта и грайферни гуми за дъждовно време.

Обслужването на скоростната инсталация за зареждане с гориво, която с няколко атмосфери вкарва горивото в резервоара, се уточнява още веднъж с отговорния механик.

Но ето че за ръководителя на отбора настъпва най-тежката задача, именно „да сплоти“ състезателите си в интерес на фирмата. Собственото честолюбие трябва да се пречупи.

На тренировка например се е установило, че състезателят Х се чувствува на това трасе като у „дома си“ и досега е постигнал най-доброто време от целия отбор. Него го определят да застане по възможност веднага от старта начело на колоната и без да щади машината „да запраши“. По този начин ще принуди най-опасните ни съперници да карат със същото темпо.

На друг се препоръчва, пазейки колкото може повече колата, да се държи в средата на колоната, на трети се поставя за задача да наблюдава втория противник, като се залепи зад него и се опита да го „постави на тясно“.

Всички тези съвети и планове звучат много добре и разумно, когато сме събрани на съвещанието. По време на състезанието обаче настъпват обикновено промени, които изобщо не са могли да бъдат предвидени. Често дадените указания се оборват от действителността и се оказват само сива теория. За това на нас, състезателите, фактически ни беше най-приятно, когато ни се нареждаше: „Всеки да кара, колкото се може по-бързо! Естествено като щади най-старателно колата си“.

Това нареждане се даваше обаче само тогава, когато конкуренцията беше толкова силна, че всеки отделен състезател трябваше да заложи всичко, за да победи противника си.

Човек може да си представи лесно, че тези „ръководени съвещания“ често протичаха доста бурно, защото всеки състезател претендираше естествено, че има най-големи шансове за лична победа.