Манфред фон Браухич
Борба за метри и секунди (13)

Отношенията между състезателите

При тогавашните условия „частният състезател“, т.е. състезателят без договор с някоя фирма трябваше напълно да се грижи сам за себе си. Като начинаещ и новак той трябваше да се опита да влезе във връзка с някой вече „изпечен“ състезател и да се поучи от неговия опит. В повечето случаи обаче последният се отнасяше сдържано, защото нямаше интерес да си създава един конкурент повече. Бяхме още много далеч от обмяната на опит, нещо съвсем естествено днес в демократичното спортно движение. Онова време беше под знака на конкуренцията, която важеше както за състезателите помежду им, така и за автомобилните фирми.

В замяна на това състезателите на отделните заводи наистина принадлежаха към здраво споен колектив, обаче бяха зависими от интересите на самите заводи.

Въпреки че състезателният автомобилен спорт се ръководеше от търговски интереси, състезателите бяха свързани с другарство, изпитано в множество съвместни преживявания, другарство, което днес се оказва като единствено възможна основа на всяка спортна дейност. Личните противоречия трябва да бъдат преодолени в името на общата цел. Често това е необходимо за самообладанието на личността.

Има неписани закони, които представляват за всекиго морално задължение, поради което преди всичко на преден план изпъква истинското другарство. Тук често ни идва на помощ изискваната вътрешна дисциплина в екипа, която в разгара на борбата напомня на състезателя за задълженията му.

Особено силно впечатление прави това възпитателно въздействие на спорта при международните състезания. Тук, където спортната борба свързва представителите на различни нации с присъщите им възгледи и нрави, изискванията за справедливост стоят на първо място.

Щастлив съм да кажа от собствения си разнообразен опит, че дори и най-разгорещените състезания никога не са могли да нарушат другарството между състезателите от различни нации.