Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My z kosmosu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mark3 (2017)

Издание:

Автор: Арнолд Мостович

Заглавие: Ние от космоса

Преводач: Божидар Барбанаков

Година на превод: 1989 г.

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Второ

Издател: Христо Г. Данов

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1990

Националност: Полска

Печатница: „Д. Благоев“, София

Излязла от печат: 28.II.1990 г.

Редактор: Румяна Абаджиева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Рецензент: Иван Вълев

Художник: Борислав Ждребев

Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763

История

  1. — Добавяне

Астрономическите знания

Знанията на догоните пленяват. Пленяват със загадъчността си, с това, че самите те не предлагат никакво обяснение на натрапващия се въпрос: Откъде са се появили техните знания?

От планетите на Слънчевата система догоните по принцип споменават само тези, които се виждат с невъоръжено око: Марс, Венера, Сатурн и Юпитер. При което тези сведения понякога са съвсем непонятни. Догоните казват например че планетата Венера има собствен спътник, а нали науката не е потвърдила такъв факт. Освен те да знаят по-добре; в светлината на това, което казахме досега и което тепърва ще бъде казано, тази хипотеза не е особено необикновена.

Догоните представят Юпитер чрез нарисуван символ, който се състои от кръг и четири малки кръгчета отвън. Тези малки кръгчета се определят като луни на планетата с наименованието „прикрепени“, „заклинени“. Но Юпитер има не четири луни, а дванадесет, както е установено досега. Четири от тях се отличават с блясъка си. Големи приблизително колкото нашата Луна, те може би щяха да се виждат с невъоръжено око, ако не бяха толкова близо до планетата. Останалите осем са малки луни, чийто диаметър не надвишава няколко десетки километра. Първите четири луни бяха открити едва от Галилей, а останалите към края на XIX и в началото на XX век.

Самият факт, че догоните знаят за съществуването на тези четири луни, е удивителен. Добре би било да припомним, че те се завъртат около собствената си ос за същото време, за което се завъртат около Юпитер. По този начин, както и нашата Луна, те са обърнати винаги с една и съща страна към планетата. Това означава, че те притежават „принудително въртене“. Ако догоните определят това като „заклиняне“ или „прикрепване“ към планетата, то това е само друга метафора, но смисълът е един и същ. Да, но за да се знае това, трябва да се разполага — дреболия! — със съответни астрономически прибори. Да добавим още, че от дванадесетте известни луни на Юпитер само четири се намират в същата плоскост — точно така, както това е представено на рисунката.

Планетата Сатурн догоните представят също с помощта на рисунка-символ и тя е свидетелство, че те знаят за пръстена, който я заобикаля.

Затова пък централно място в митологията им заема Сириус. По отношение на тази звезда догоните разполагат с един направо нечуван запас от знания. Те считат тази звезда за централен елемент на своя мит, за негов гръбнак.