Арнолд Мостович
Ние от Космоса (26)

Никакви следи

Трябва да се отбележи, че в хрониките на морските катастрофи са описвани и случаи на различни мистификации, чиято цел е била да се укрият следите на някаква подлост или престъпление: кражба или убийство. В повечето случаи екипажът напускал кораба, симулирайки катастрофа, и се е пръскал някъде по света, отнасяйки със себе си плячката или тайната за общото престъпление. Но при цитираните случаи нито веднъж не е бил установен опит за подобна мистификация.

На 7 февруари 1953 година английският търговски кораб „Рейнс“ забелязал между островите Никобар и Андеман блуждаещия моторен кораб „Хоулчу“. И този път се оказало, че екипажът на кораба е изчезнал. Самият кораб бил в отлично състояние. Снабден бил и с храна. И тук тя била току-що приготвена, масата била подредена… Радиото работело, така че екипажът лесно би могъл да извика за помощ, ако е бил заплашван от опасност. Също не били установени никакви следи от борба, или паника.

Точно същото се случило преди 13 часа с яхтата „Глория Кълита“ от Сен Винсент. Само че тази яхта била забелязана в Мексиканския залив. Морето било спокойно, на палубата всичко било наред, само от екипажа нямало и следа. И тук следствието приключило със стереотипната формулировка „Причините за напускането, на кораба от екипажа не са изяснени“.

През 1944 година в открито море, недалеч от бреговете на Флорида (това е вече Бермудският триъгълник), бил намерен кубинският търговски кораб „Рубикон“, също без екипажа. Корабът бил в добро състояние, на борда не липсвало нищо. Шляело се единствено самотно куче. Цялото имущество на екипажа се намирало на мястото си в идеален ред. Липсвала една спасителна лодка, но трудно е да си представим, че тя би побрала целия екипаж — над десет души, който впрочем никога не бил намерен. В същото това време било сигнализирано и за изоставянето на още един кораб — френския катер „Бел Айл“. Никакви следи от борба. Платната — на мачтите.

Навсякъде се повтарят едни и същи бележки и наблюдения на първите свидетели или специалисти. Всеки път водещите следствието установяват, че корабът е в отлично състояние. Ако това били, както допускала пресата в продължение на редица години, случаи на пиратски нападения, извършвани всеки път по един и същи начин, тези пирати трябва да са действували в продължение на повече от един век и освен това, водени само от чистото желание за нападение, тъй като товарът винаги оставал непокътнат.

Струва си да припомним още и случая от 1917 година. Жертва на това произшествие бил търговският кораб „Зебрин“. Изоставен от екипажа, корабът бил намерен недалеч от Шербург. И тук масата в кубрика била сервирана (изглежда, че тези тайнствени събития са се развивали винаги по време на хранене). И тук бельото още се сушало на палубата, а бордовия дневник, без да сигнализира за нещо подозрително, бил воден до последния ден.

Поради това, че е било по време на война, подозрението паднало върху немска подводница. Предположило се, че подводницата пленила екипажа на „Зебрин“ и че след това, сама принудена да бяга, го е взела със себе си, а кораба оставила. Но и това обяснение буди сериозни съмнения. Екипажът на подводницата е трябвало да вземе в плен екипажа на търговския кораб, без да остави на този кораб никаква, абсолютно никаква следа от присъствието си! А освен това подводницата все пак е могла да унищожи лишения от екипаж кораб с едно малко торпедо.

Във всеки случай всички тези събития са съпроводени от едно направо ужасяващо спокойствие. А все пак трябва да е ставало нещо. Ясно е, че това „нещо“ е ставало внезапно, изненадващо за екипажа, парализирало е желанието за съпротива и накрая го е принуждавало да напусне кораба, а заедно с кораба и цялото си имущество…

При 90 процента от случаите на корабите не били установени никакви следи от борба. И така, нима става дума само за отвличането на екипажа, и то на живия екипаж? Нищо повече?

За какво? По какви причини в продължение на повече от сто години „нещо“ проявява интерес към екипажите на кораби, а понякога и към някои банални инструменти? Може би вместо „нещо“ трябва да се употреби думата „някой“?