Арнолд Мостович
Ние от Космоса (60)

Първите съобщения

Подчертавам още веднъж дълготрайния характер на изследванията, което ги определя като единствено по рода си събитие. Но не само дълготрайността на тази дейност доказва колко съществени са те. След смъртта на проф. Гриол се оказало, че само той е успял да вникне в дълбочината на огромния и богат комплекс от митове на един примитивен народ, комплекс, който представлява една затворена система от знания за света. През 1956 г., когато проф. Гриол починал, догонският народ му отдал необикновени почести по време на специална и тържествена церемония. Оказало се, че това били тържества, с които догоните почитат само „посветените“ личности. Посвещение на бял човек там било направено за първи път.

Нито проф. Гриол, нито проф. Дитерлен си давали сметка доколко, докато изследвали догоните, те самите били обект на изучаване. На този факт те обърнали внимание в увода към издадения през 1950 г. труд под заглавие „Суданската система на Сириус“.

В него авторите подчертават, че докладът им обхваща само първия етап от посвещаването, до което са били допуснати.

През 1965 г. се появи — вече след смъртта на Марсел Гриол, но под авторството на двамата учени — книгата „Бялата Лисица“. Книгата е издадена от Института по етнология и от Музея на човека в Париж.

Особено интересен бе един фрагмент от увода към този труд, написан от Жермен Дитерлен.

„От 1932 г. насам догоните отговаряха на въпросите, които им поставяхме и коментираха нашите наблюдения, като се ръководеха от принципа на такова тълкуване на фактите, което те определят като «разговор лице в лице». Тук става дума за информации, които се предават на този, който иска да научи нещо в първата фаза на разговорите…

Но след като видяха настойчивостта, която проявяваше екипът на Марсел Гриол, и се изправиха пред необходимостта да отговарят на все по-голям брой въпроси, догоните си дадоха сметка, че ще им бъде все по-трудно да отговарят, като избягват да навлизат в дълбочината на мита и… взеха необикновено важно решение. Важно както за тях, така и за нас. Взеха го също и поради това, че взаимоотношенията ни не се ограничаваха със сухи контакти, а бяха пропити с едно наистина сърдечно приятелство.

За това решение ние научихме много по-късно. И така патриарсите на родовете и главните жреци на догоните се събрали и решили да допуснат Марсел Гриол до посвещаване…“

Накратко казано, на френския учен била предадена „светла дума“ или с други думи „добра, четвърта дума“. Това всъщност било последният етап на посвещаването, което самите догони постигат след много години търпеливо учение.

Проф. Дитерлен подчертава, че като постъпили по този начин, догоните напълно са си давали сметка за тежкото задължение, което поемат за много месеци и години интензивни обяснения и тълкуване на предаваните знания.

Необходимо е да добавим още, че и включеното във втората книга не представлява цялото знание, до което догоните допуснали френските изследователи. Целостта се състои не само в съдържанието на предаваните митове, но също и в обширната система от графични знаци, хиляди на брой, които трябва старателно да се опознаят, за да се обхване изцяло сферата на посвещаването.

Но независимо от това „Бялата Лисица“ не съдържа мита на догоните в цялост. Разговорите и обясненията продължават без прекъсване. Цели 45 години!