Арнолд Мостович
Ние от Космоса (34)

Какво крият морските дълбини?

Във февруарския си брой от 1975 година френското научнопопулярно списание „Сианс е ви“ (от рода на полското „Проблеми“) публикува статията „Странни явления, които чакат обяснение“. Статията беше посветена на явлението — ще го поставим в кавички — „светещи подвижни кръгове“, които са били наблюдавани в Индийския океан, Малакския проток и Сиамския залив. Вместо да преразказваме, просто ще цитираме най-важните пасажи от статията. Това са разкази за явления, които, както ни се струва, са свързани с необикновените събития, разглеждани в предните раздели. Във всеки случай това са явления, които чакат обяснение. Официалната наука досега не е проявила интерес към тях. Статията в „Сианс е ви“ е първият предвестник на такъв интерес. А ето и извадките:

Най-необикновеното от тези чакащи обяснение явления не е известно на по-широката общественост. Става дума за „светещите подвижни кръгове“. До този момент по темата има дванадесет автентични доклада, много подробни и авторитетни, които са събирани в продължение на сто години. Това явление съществува в Индийския океан, в Сиамския залив и на север от остров Борнео.

Януари 1880 година. Р. Е. Харис, капитан на кораба „Шехинхийн“, наблюдавал светещо явление, което дотогава още не бил виждал. През красива беззвездна нощ, при идеално спокойно море вниманието на екипажа внезапно било привлечено от блясъка на светлина на водната повърхност. Той се разширявал бързо във формата на дъга, която се издигнала на няколко фута над морската повърхност. Корабът пресякъл по пътя си края на своеобразната дъга и бил заобиколен от нещо, което приличало на мъгла. Капитан Харис наблюдавал мъглата с далекоглед, преди корабът да попадне в нея, и установил пробягващи светлинни блясъци. Когато корабът бил в центъра на излъчването, капитанът заповядал да спрат машините. В продължение на половин час един светлинен лъч гонел друг, като обикалял неподвижния кораб и преминавал под него. Светлинните лъчи имали сребрист цвят и се разсейвали над морето.

И още едно свидетелство. Негов автор е Джордж А. Търнър, втори офицер на кораба „Консълър“. Наблюдението е извършено на 24 юли 1908 година. А докладът за явленията, наблюдавани в Сиамския залив, изглежда така: корабът изведнъж попаднал в обхвата на лъч с необикновена фосфоресценция. „Това бяха, как то се оказа, светлинни лъчи с дължина от двеста до триста метра и ширина около тридесет метра. Водата не проявяваше никакви аномалии. Изследвана най-внимателно, тя се оказа напълно прозрачна и чиста.“

Подобно явление било наблюдавано също и през 1957, 1961 и 1967 година. През 1967 година са отбелязани три напълно независими едно от друго наблюдения, направени от екипажите на кораби, намиращи се в един и същ район на Индийския океан.

Разказите на екипажите всъщност по нищо не се различават. Всички, които наблюдавали това необикновено явление, твърдят, че то се състои от ивици сребристобяла светлина, редуващи се с ивици по-слаба светлина. Изглеждало, като че ли те се излъчват от някаква централна точка и се задвижват от сила, предизвикваща ротация. Всички ги оприличават на бързо движещ се морски фар. Според свидетелите лъчите били дълги от два до три километра и широки около десет метра. Скоростта им била от три до шест ивици и секунда.

Едни от наблюдателите са видели явлението над водната повърхност, други твърдят, че източникът му се намира в морските дълбини.

Още през 1879 години капитан Евънс, хидрограф, член на Кралското общество, е направил няколко научни, наблюдения. Резултатите от тези наблюдения той предал след това на Английското адмиралтейство.

„(…) На борда на кораба «Валчър». Десет часът вечерта. Нощта е тъмна, небето покрито със звезди. Наблюдателят се качи на мачтата и установи, че светлинните лъчи излизат от морето. Те имат характер на много бързи трептения. От левия борд на кораба това прилича на огромно въртящо се колело със спици от светлинни лъчи. От десния борд изглежда, че колелото се върти в обратна посока. (Наблюдателят в качеството си на учен направил извода, че конвергенцията на тези кръгове е само илюзия, докато в действителност това са успоредни светлинни кръгове). Ширината на всеки светещ кръг — осем метра. Разстоянието между тях — двадесет и пет метра. Скорост на движение на кръговете — около 130 км/час.“ (Трябва да се признае, че тези описания не са много прецизни. Но въпреки че е трудно да си представим явлението, горе-долу можем да се ориентираме в неговия характер. — А. М.)

„Сианс е ви“ поставя въпроса дали светлинните кръгове във въздуха и светлинните кръгове, излизащи от морските дълбини, са отделни явления. Едното свидетелство твърди, че първото преминава във второто. То е публикувано във вестник „Кьолнише цайтунг“ от 30 юни 1870 година. Описанието горе-долу отговаря на предишното, с тази разлика, че подробно обяснява по какъв начин светещите кръгове опасват целия кораб със светеща мъгла, която превръща нощта в ден.

Според френското списание това явление с нищо не може да се сравни, за да се обясни така както трябва. Една от теориите го приписва на присъствието на огромни количества микроскопични микроорганизми във водата, които под влияние на определени физически условия започват силно да фосфоресцират. Но списанието признава, че това не е сериозно, тъй като не изяснява нито скоростта на подвижните кръгове, нито онази механична ротация, която напомня морски фар и сякаш излиза от дълбините на океана.

Списанието е редактирано от изтъкнати специалисти, хора авторитетни, отхвърлящи всяка информация със съмнителна стойност. Трябва да признаем, че статията, която ще се опитаме да преразкажем, е първият материал от този род, който намерихме сред неговите публикации, и че той много прилича на опит за литературна фантастика.