Арнолд Мостович
Ние от Космоса (41)

Как се проверява в археологията възрастта на находките?

Днес науката е разработила методи, които с по-голяма или по-малка точност позволяват да се определи възрастта на дадена старина или находка. По-рано учените са си служили със сравнителни методи — днес на помощ идва техниката. Както Хепгуд, така и Хулсруд са предали фигурките в съответните лаборатории, където те са били подложени на две изпитания. Идното от тях е „изотопният часовник“, а другото — термолуминесцентният метод.

При изследване останките на глинени или керамични съдове вторият метод е изключително резултатен и установява сравнително точно възрастта на находката. Изходна точка на този метод е фактът, че в състава на суровината на глинените и керамичните съдове влизат известни, малки наистина, количества радиоактивни замърсявания. И ако изследваният съд или само негов фрагмент се нагрее, настъпва ускоряване на реакциите, които предизвикват атомна йонизация, изразена в интензивно светене — луминесценция (оттам и наименованието). Като се знае времето за разпадане на радиоактивната субстанция и интензивността на луминесценцията, може с голяма точност да се определи възрастта на предмета.

За определяне възрастта на археологическите находки по-често се използува методът на „изотопния часовник“ или с други думи на въглерода С 14. Известно е, че горният слой на атмосферата на нашата планета се намира под обстрела на частиците на слънчевия вятър, които се сблъскват с атомите на атмосферния въглерод, в резултат на което се появяват атомите на изотопния въглерод С 14. Атомите из въглерода С 14 се свързват с атомите на кислорода, като образуват въглероден двуокис, който се смесва с обикновения въглероден двуокис и накрая достига до Земята. По този начин във въглеродния двуокис има известно количество атоми на радиоактивен въглерод.

Какво става по-нататък? Въглеродният двуокис вследствие на фотосинтезата се поема от растенията, а тъй като животните и хората се хранят с растения — смесеният с обикновения въглероден двуокис изотоп С14 се намира във всички възможни органични субстанции.

След като въглеродът С 14 е радиоактивен, следва, че всички органични субстанции са в някаква незначителна степен радиоактивни. А след като са радиоактивни, тази тяхна радиоактивност може да се изчисли. Също така се знае, че радиоактивните субстанции имат свойството да се разпадат. За определено време количеството на излъчващата субстанция се намалява наполовина, а по-късно — точно след същото време — още наполовина, и т.н., и т.н.

За изотопа на въглерода С 14 времето на полуразпада е 5730 години. Най-важното обаче е, че от момента, когато дадената органична субстанция умре, напълно се прекъсва притокът на изотопа С14 (просто престава да се храни или престава да поема въглероден двуокис от въздуха).

Този метод, предложен от Уилърд Ф. Либи (Нобелова награда за химия), позволява, като се пресметне съотношението на атомите на въглеродния изотоп С14 (радиоактивен) и броя на атомите на обикновения въглерод С 12 (нерадиоактивен), да се определи приблизително точно времето, изтекло от момента, в който притокът на двата изотопа в дадения организъм е бил спрян, или с други думи — когато изследваното животно е загинало, дървото е било отсечено, а мумията, да речем, е била поставена в гробница.

Професор Хепгуд решил да изследва възрастта на фигурките от Акамбаро по метода на „изотопния часовник“. За това са му били необходими останки от органични субстанции, без които установяването на количеството изотоп С 14 е невъзможно. Хепгуд гледал старателно фигурките на Хулсруд и в някои от тях намерил това, което търсел. Това било през 1968 година. Намерените фрагменти от органични частици били изпратени в лабораторията в Ню Джърси, където без всякакво съмнение установили, че тези фрагменти са на около 3600 години (плюс-минус 100).

Естествено веднага обвинили хората на Хулсруд (от него са се страхували), че умишлено са инкрустирали намерените статуетки с фрагменти от стари органични частици или с парченца стара кора или дърво. Но това изглежда съвсем неправдоподобно, тъй като тези статуетки са били изваждани от земята и предавани на Хулсруд, когато за метода на въглерода С 14 дори и Либи още не е знаел.

Впрочем самият метод невинаги може да се използува. Например в Перу, той доста често дава фалшиви резултати, така че е трудно да го считаме за абсолютно достоверен. Археологът Дж. Мейсън, когато пише за старите цивилизации, заявява:

„По принцип, ако възрастта, получена по метода на «изотопния часовник», не е обоснована с нищо и ако не съвпада с другите наблюдения, ученият има правото да се откаже от този метод и да поиска използуването на други.“

Фигурките от Акамбаро били подложени на изпитание чрез втория от посочените методи. За това Роналд Дж. Уилис не споменава, тъй като той е писал статията си преди този анализ. През 1972 година три фигурки на Хулсруд, именно тези три, които американецът археолог Ди Песо сметнал за фалшиви (!), били изследвани с помощта на термолуминесцентния метод. (Впрочем Ди Песо в продължение на много години не само заявявал, че статуетките от Акамбаро са фалшиви, но и твърдял, че разполага с доказателства за фалшифицирането.) Фигурките били изпратени в лабораторията на Пенсилванския музей. Оказало се, че са на 4500 години.

В писмото, адресирано до Артър Йънг, който му показал фигурките, д-р Райни Фрьолих пише:

„Бяхме така изненадани от необикновено древната възраст на тези фигурки, че Марк Хан реши да направи средно по 18 изпитания с всеки от доставените екземпляри, което свидетелствува за твърде сериозен тест… И трите фигурки показаха една и съща дата: 2500 г. пр.н.е. или 4500 години… Лабораторията определя тази възраст за цялата колекция на Хулсруд…“