Арнолд Мостович
Ние от Космоса (32)

Какво става с подводниците?

Може би не е необходимо да се обясни защо от всички видове използуване на водните басейни, подходящи за целта, на мореплаването, навигацията с подводници е най-опасната. Макар че през последните десетина години техниката напредна много и сведе до минимум риска, съпътствуващ подводното корабоплаване, все пак тази опасност продължава да бъде реална. Не сме специалисти, за да се разпростираме подробно по този въпрос. Затова мен ме интересува и както може да се предположи — ще заинтересува и читателите, хрониката на катастрофите, станали през последните години с подводници. Именно през последните години.

Да припомним няколко от тях. Най-изумителен и непонятен е случаят от 28 януари 1968 година. През този ден в Средиземно море изчезнали в буквалния смисъл на думата заедно с екипажите две подводници: френската подводница „Минерва“ — в околностите на Тулон, а израелската. „Давар“ — между Кипър и Александрия.

Колкото подробностите по изчезването на „Давар“ никога не станаха известни на обществото, толкова въпросът за „Минерва“ дълго време не слизаше от първите страници на френската и световната преса.

Търсенето на „Минерва“ започна веднага. В него взе участие половината от целия френски военноморски флот в Средиземно море, естествено с най-модерна апаратура. Между другото бяха използувани и сонари, т.е. апарати, действуващи с помощта на ултразвукови пълни. Няколко пъти сметнали, че са попаднали на следите на изчезналата подводница. Но следите се оказвали или корпуси на отдавна потънали кораби, или… което е много по-интересно — ехото, разчетено от сонара, показвало изведнъж някакъв подводен обект, който се движел по трасето на търсенията. След това този обект изчезвал и нямало начин да бъде открит отново… За търсенията бил използуван дори батискафът на Кусто. Но всичко без резултат.

След пет дни тогавашният комендант на френския подводен военноморски флот контраадмирал Сторели в равносметката по търсенето заявил, че „френският флот не разполага с никакви по-нови данни по отношение на «Минерва» и не е в състояние да съобщи нищо, което би позволило да се обясни тава събитие, още повече непонятно, като се вземе под внимание квалификацията на екипажа и качеството на оборудването“.

За втори път френският флот беше в траур две години по-късно, когато в залива на Сан Тропе потъна с петдесет души на борда си подводницата „Юридис“. Причините за тази катастрофа също никога не бяха открити, макар че подводницата е била изключително добре оборудвана. Била е предназначена за борба с атомни подводници. Затова още по-странен бил фактът, че „Юридис“ не дала никакъв сигнал за грозящата я опасност.

На 21 май 1968 година в Атлантическия океан потъна с осемдесет души на борда американската подводница „Скорпион“. И в този случай всички търсения, в които взеха участие много кораби от американския флот, не дадоха никакъв резултат. И в този случай неколкократно се съобщаваше, че на разстояние около триста километра от Азорските острови сонарите са засекли „движещ се под водата обект с неизвестен произход“.

Накратко казано: от 1945 година досега е имало 12 катастрофи с подводници. От тях само седем са били изяснени.