Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My z kosmosu, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Божидар Барбанаков, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mark3 (2017)
Издание:
Автор: Арнолд Мостович
Заглавие: Ние от космоса
Преводач: Божидар Барбанаков
Година на превод: 1989 г.
Език, от който е преведено: Полски
Издание: Второ
Издател: Христо Г. Данов
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1990
Националност: Полска
Печатница: „Д. Благоев“, София
Излязла от печат: 28.II.1990 г.
Редактор: Румяна Абаджиева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Рецензент: Иван Вълев
Художник: Борислав Ждребев
Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763
История
- — Добавяне
НЛО в морските дълбини?! НЛО, движещи се под водата?!…
Изчезват екипажите, остават корабите
Това станало през 1872 година. Търговският платноход „Дей Грация“ срещнал близо до Азорските острови странен, като че ли блуждаещ кораб. Морето било напълно спокойно. Нищо, освен блуждаещия кораб на хоризонта. А този кораб бил английската бригантина „Мари Селест“, която плувала бавно с напълно, опънати платна.
Когато платноходът стигнал до бригантината, моряците от „Дей Грация“ скочили на палубата. За тяхно огромно учудване се оказало, че корабът е безлюден. Безлюден, но нямало съмнение, че екипажът му го е изоставил наскоро. На палубата още съхнело бельо, на масата имало чаши с топъл (!) чай, а също лули, които още димели (!). В една от кабините имало захвърлена физармоника и отворена нотна тетрадка. На масата в капитанската каюта лежал златен часовник…
На бригантината не липсвала нито една от спасителните лодки и моряците от „Дей Грация“ започнали да оглеждат морето, за да видят някъде плуващо тяло или някаква друга следа, която да изясни съдбата на екипажа на „Мари Селест“. Но морето било пусто и тихо.
Вторият офицер на „Дей Грация“, Оливър Дево, по-късно дал показание, че всичко изглеждало така, като че ли екипажът е напуснал кораба в голяма паника, прибързано. Нещо повече, оказало се, че моряците на „Мари Селест“ оставили на кораба цялото си имущество: дрехи, бельо, лични вещи. Нищо не липсвало, дори — както казах — лулите, толкова близки на моряшкото сърце.
По време на пътуването капитанът на „Мари Селест“ бил придружаван от съпругата и дъщеря си. Изглежда, само те взели със себе си малко от личните си вещи. Липсвали също документите на кораба, секстантът и хронометърът. Затова пък останал недокоснат товарът на „Мари Селест“. И то не какъв да е товар, а 1500 бъчви чист алкохол.
Следователно не можело и дума да става, че корабът и екипажът му са станали жертва на пиратско нападение. Нито един порядъчен пират не би пренебрегнал такъв съблазнителен товар. На кораба нямало и следа от борба или бунт. И най-после (тъй като и това трябва да се вземе предвид) — нямало доказателство за масова лудост.
В кухнята, в печката още горял огън, а котката, която се разхождала там, още не била изгладняла. С една дума пълна загадка.