Арнолд Мостович
Ние от Космоса (25)

„Сийборд“ и другите

Фермерите и рибарите, живеещи в малкото селце Ърсън Бийч, недалеч от Нюпорт (Роуд Айлънд), забелязали през лятото на 1850 година някакъв кораб, който с вдигнати платна и дори с окачени флагове плавал към брега. За учудване на тези, които наблюдавали маневрите му, той плащал право към една плитчина, в която заседнал. Но на борда на кораба не се появил никой. Бързо разчели името му. Това бил „Сийборд“ — кораб, който очаквали в пристанището, но в никакъв случай не и на плажа…

Когато първите любопитни се качили на палубата, се оказало, че корабът е абсолютно безлюден. И подобно на описания случай с „Мари Селест“, всичко изглеждало така, като че ли екипажът е напуснал кораба преди миг: кафето още било в каната, в кухнята се варял обедът на екипажа. Във въздуха още се носела миризмата на тютюн, а освен това на кораба всичко било в идеален ред. Само едно дворно куче, неособено гладно, посрещнало гостите…

Отначало помислили за някакво престъпление, но се оказало, че няма доказателства, свидетелствуващи за такова деяние. На кораба нямало следи от борба или кръв, а морето не изхвърлило никакво тяло. Да се предположи, че чудовище е погълнало екипажа, без да остави следи от пребиваването си на кораба и отказвайки се от кучето… било невъзможно.

Повтарям: корабът бил в добро състояние. Небето — безоблачно. И все пак какво е принудило екипажа да напусне кораба, когато, брегът вече се виждал? Следствието, както и в случая „Мари Селест“, не дало никакви резултати. Никой повече не видял екипажа на кораба.

През 1883 годила дежурните на морския фар в Кен би (Орегон) наблюдавали с удивление маневрите на шхуната „Дж. Б. Коузинс“. Корабът с дължина 260 метра, без да има причина, се завъртял на 90 градуса и се насочил, право към плитчината, в която заседнал, както и „Сийборд“. Наблюдаващите помислили, че това е някаква грешка в маневрирането и след миг ща се появи екипажът, за да напусне намиращия се в опасност кораб. Но никаква спасителна, лодка, не била спусната във водата и на кораба не се виждали признаци на паника. Впрочем, изобщо не се виждал никой. И този кораб, както се оказало, бил напълно опустял. Всички спасителни лодки били по местата си. Печката в кухнята била още топла, а водата в тенджерата с картофи, току-що се била изпарила… В кубрика, на масата, още стояли остатъци от храна, в бордовата книга всичко до последния ден, било записано. Нищо не показвало, че тук са се разиграли някаква драстични или сензационни събития. Нормална атмосфера на спокойно напуснат кораб…

Като че ли някой не знам за кой път е заснел един и същ филм. И този екипаж никога не бял открит. И тук следствието трябвало да приключи без окончателно заключение.

…"Розали" бил голям търговски кораб, който редовно извършвал рейсове до Хавана. През 1840 година корабът бил намерен, без жива душа на борда. Единственото живо същество на кораба, бяло едно изгладняло канарче. Платната били спуснати, а товарът — недокоснат, което изключвало някакво пиратско нападение. В този случай следствието сметнало, че причина за изчезването на екипажа била… епидемия от масова лудост. Но това заключение не било подкрепено с нищо конкретно.