Арнолд Мостович
Ние от Космоса (51)

Любознателният американец

От картите на Пири Рейс до наше време са достигнали само отделни части: Атлантическият океан с бреговете на Америка, Европа и Антарктида. Картите ся изработени върху цветен пергамент и са украсени с многобройни илюстрации, между другото с портрети на кралете на Португалия, Мароко и Гвинея. Върху Африка е нарисуван слон, а върху Южна Америка — лама. Надписите под илюстрациите са на турски, планините са нарисувани в съответствие с техните контури, реките — с широка черта, цветовете са използувани произволно: скалистите места например са в черен цвят, немного дълбоките води с пясъчни пространства са означени с черни точки, а подводните скали — с кръстчета.

Намерените едва през 1929 година карти турците започнали да изследват с понятно благоговение. Но благоговението ни най-малко не означава научна прецизност. Минали са доста години след откриването им, докато репродукциите били изпратени на различни библиотеки в целия свят. През 1953 година офицер от турския флот изпратил копия от тези карти на началника на хидроложкото бюро към американския флот, който веднага след като ги получил, съобщил за това на Арлингтън X. Мелъри — виден специалист по стари карти. От този миг започва съвременната епопея на картите на Пири Рейс.

Преди всичко кой е Арлингтън X. Мелъри?

Той е инженер, специалист в областта на морското дело. След като се пенсионирал, се посветил на някои проблеми, които го интересували отдавна: историята на Америка преди откриването й от Колумб.

Възстановил е историята на викингите, достигнали до територията на Гренландия и днешна Канада. Всички свои наблюдения и бележки е включил в книгата си „Загубената Америка“, излязла през 1951 г.

Но всичко това било само встъпление към едно много по-завладяващо приключение. Когато Мелъри получил картите на Пири Рейс, вече бил голям специалист в областта на картографията и бил достатъчен само един поглед върху изпратените документи, за да разбере, че всичките му досегашни открития не могат да се сравнят с това. Тези карти представлявали една от най-големите и най-трудните за разрешаване исторически загадки.

Трябва да призная, че Мелъри не действувал слепешката. Имал правило винаги да се обръща за помощ към най-известните авторитети. Този път потърсил картографи (проф. Уолтър) и специалисти в областта на полярните знания (проф. Лайнехън).

Разчитането на картите на Пири Рейс и изясняването на системата, по която са били разработени, се явявало като начален и изключително съществен проблем. Работата била трудна, но след прилагането на най-новите методи картите на Рейс били разшифровани. Използувани били изследванията на шведския специалист Норденскьолд, който в продължение на 18 години работил над метод за разчитане на стари карти и превеждане на съвременен географски език. Този метод Мелъри и групата географи, работещи под ръководството на споменатия вече проф. Чарлс Хепгуд, приели като основна отправна точка.

Ще добавим още (за да се види колко добросъвестно са се отнесли те към тези неща), че резултатите от изследванията на Мелъри и Хепгуд били непрекъснато проверявани от математици.

Изследвания потвърдили мнението на двамата учени, че картите на Пири Рейс представляват изключително необикновено откритие.

Преди всичко отпаднали съмненията дали картите на Рейс действително се опират на стари документи и оригинали. Например ламите на картата на Южна Америка тогава (1513 г.) въобще не са били известни на европейците. Географските дължини са точно посочени на картата, докато дори Христофор Колумб не е умеел да ги пресмята.

За да се разбере защо тези карти са толкова важни, достатъчно е да се сравнят с други, изработени през същата епоха. Разликата е поразяваща. Например картата на Жан Северс. На нея Африка и Европа са точно отбелязани, Америка — твърде неясно, а пък Централна Америка изобщо я няма. На картата, приписвана на Хемън и издадена през 1519 г., Америка е непропорционално голяма в сравнение с Африка, разстоянието между тези континенти е много по-малко от действителното, да не говорим, че формата на американския континент е напълно произволна.

На друга карта от този период, издадена през 1520 година, американският континент свършва южно от Бразилия. Добре е да припомним, че именно през тази година Магелан предприел обиколката на Америка и резултатите от нея още не са били известни.

Има и още: през 1550 г., т.е. почти 14 години след картата на Пири Рейс, се появила карта на света, съставена от Себастиан Мюнстер. Наистина на тази карта се виждат обособени и трите Америки, но по отношение на точността тя е далеч от съвършенството.

А ето и конкретни факти: Пири Рейс е имал твърде точни сведения за Америка, напълно различни от тези на Христофор Колумб. Сведения значително по-стари, което впрочем многократно повтаря в книгата си.

Колко по-стари са тези сведения? Това е въпросът.