Арнолд Мостович
Ние от Космоса (63)

Праначалото според съвременните хипотези

В началото няколко думи за съвременните космогонически и космологически хипотези.

От първите мигове на своята история, от първите прояви на своето интелектуално развитие човекът се е стараел да отговори на въпроса как се е появила Земята, как са се появили звездите, какъв е строежът на заобикалящия ни космос. В продължение на десетки хиляди години са му били достатъчни отговорите, които му давали митовете и различните религии. За щастие живеем във време, когато това не ни удовлетворява, а някои конкретни нужди ни принудиха да потърсим по-автентични сведения от тези, които се предават под формата на религиозни митове.

Приближаването до научната истина изискваше все по-сложни инструменти на познанието. Благодарение на тях познахме много неопровержими истини, като например въртенето на Земята около Слънцето, като съществуването на милиарди планетни системи или милиарди отдалечаващи се една от друга галактики. Благодарение на тях науката може да наложи някои хипотези, повече или по-малко вероятни, отнасящи се за началото на Вселената или нейния строеж. Трудно е впрочем да се предрече кога човешката мисъл ще прекрачи стадия на хипотезите по въпроси, така отдалечени във времето и пространството.

Преди няколко години в Полша се появи книгата на съветския учен Е. И. Парнов „На кръстовището на безкрайността“. В тази книга авторът включва между другото най-новите теории и хипотези за еволюцията на Вселената. Почти всички тези теории, независимо на какъв модел се позовават, имат много общи положения.

И така, първо: някога, преди около 15–20 милиарда години, цялата Вселена е заемала незначително пространство. Това може да се пресметне, като се определи скоростта, с която се раздалечават галактиките, т.е. скоростта на разширяване, на експанзия на Вселената. Парнов пише:

„Всеки опит да се създаде теория на еволюцията на Вселената води с неумолима последователност към съвсем вероятното предположение, че нашият свят се е намирал някога в необичайно сгъстено състояние и е заемал нищожен обем. Първите хипотези за изходния състав на предзвездната материя предполагат, че тя се е състояла изключително от неутрони… В един момент, който може да се приеме за начало на еволюцията на Вселената, всички разстояния били безкрайно малки, а плътността безкрайно голяма. Така е изглеждал светът преди «взрива».“

Парнов прави уговорката, че терминът „преди взрива“ е неточен. „Ако приемем експлозията (биг бенг) за начало на еволюцията на Вселената, трябва да се примирим с това, че времето започва да се брои едва от този момент.“ Просто преди това не е имало нито време, нито пространство, съществувала е само „суперплътна бомба“, 1 куб. см от която е тежал сто хиляди милиарда тона. Приемането на хипотеза, че никога не е имало нито време, нито пространство, изисква също така огромно въображение. Това очевидно е свързано с интелектуалното развитие.

Второ, от момента на „голямата експлозия“, което означава началото на Вселената, тя започнала да се разширява и се разширява все по-бързо. Хипотезите, които се отнасят за по-нататъшното развитие на Вселената, са също увлекателни, но ние не разполагаме с място, за да се разпростираме по тях.

Преди обаче да се върнем към нашите догони и техния космически мит, още едно изречение на Парнов и по-точно част от изречение: „(…) от суперплътната бомба като от яйце се излюпил нашият свят.“ Трудно е да се намери по-добра метафора. Моля да я запомните.