Арнолд Мостович
Ние от Космоса (28)

2 юли, недалеч от Азорските острови

Най-лесното обяснение на случаите е версията за внезапен пристъп на лудост… В края на краищата можем да приемем това, ако става дума за самотни мореплаватели, въпреки невъзможната проверка, което е и много удобен претекст. Но когато има многочислен екипаж?

Ето хронологията на събитията, случили се през юли 1969 година.

На 30 юни английският параход „Мапълбенк“ забелязал кораб с дължина двадесет метра, носен от морските вълни. Случай, сам по себе си банален. Но на 4 юли английският кораб „Котопакси“ се натъкнал по пътя си на десетметрова яхта с вдигнати платна. Яхтата се управлявала автоматично. На корабната палуба — нита една жива душа. На 6 юли либерийският параход „Голър Фрост“ срещнал яхтата на шведа Петер Уолин „Пътешественик“. Петер Уолин бил известен шведски самотен мореплавател. Яхтата била изработена от стъклопласт. Вълните я носели, а на палубата — никой. На 8 юли английският танкер „Хелсона“ също се натъкнал на изоставена яхта. И накрая, на 10 юли, бил намерен тримаранът на известния английски самотен мореплавател Доналд Кроухърст. Всичките му платна били вдигнати. На палубата — никой.

Вече само по себе си намирането на пет изоставени кораба по едно и също време би трябвало да предизвика най-малко безпокойство, но „случаите“ не се изчерпват само с това.

На три от петте кораба последните записки в корабните дневници били от 2 юли! Нещо повече — и петте били с вдигнати платна и били намерени близо до Азорските острови!

Английските експерти метеоролози заявили: „Не сме отбелязали през този период атмосферно явление… което би могло да обясни тези факти.“ (А трябва да се добави, че няколко дни по-късно изчезнала някъде южно от Португалия яхтата „Скотиш Лейрд“, като че ли събитията са се пренесли от Азорските острови на изток.)

Един от случаите предизвикал голяма сензация. Това било изчезването на Доналд Кроухърст.

Името на самотния мореплавател било твърде известно, за да не бъде официално или поне полуофициално коментирана неговата тайнствена смърт. Липсата на място не позволява подробен разбор на тази история, макар тя със сигурност да заслужава внимание. Официалната версия гласеше, че Кроухърст — победител в известната околосветска регата за самотни мореплаватели „Голдън Глоуб“, организирана от „Сънди таймс“, се е самоубил. Направил го е в пристъп на „параноя на фона на мания за величие“. Намереният на тримарана му „Тинмът Електрон“ корабен дневник, както и другите записки, като че ли съдържали доказателства, които сочели, че Кроухърст е давал през цялото време фалшиви информации за трасето си, съчинявал е всевъзможни данни, за да се мисли, че се придвижва бързо напред. Кроухърст, който се страхувал от неизбежното компрометиране, накрая се хвърлил в морето, като взел със себе си компаса и други инструменти (?). Естествено това предположение е недоказуемо.

Но по-интересното е, че никога никъде не е бил публикуван пълният текст на записките в корабния дневник на Кроухърст.

От тези лични бележки били обявени само няколко фрагмента. От тях читателят може да се досети и за нещо съвсем друго.

Записките съдържат нещо от рода на призив, на прокламация, отправена към човечеството. Кроухърст започнал да пише тази прокламация на 24 юни, съобщавайки, че трябва да бърза, защото му остават да живее само седем дни. Съобщението е много странен факт, тъй като рядко самоубиец уточнява предварително датата на своето деяние.

Както казах, малка част от тези бележки станала достояние на общественото мнение. И все пак нещо се е промъкнало. За какво става дума в публикуваното? За твърде необикновени неща. Там има бележки на Кроухърст за „космическите, същества“ (а може би и за контакти, с тях.). Говори се за странна игра на съществата от космоса, (бог и неговия син), основаваща се на преобразяването на маймуни в богове… „Играта беше великолепна дотогава, докато маймуните нищо не знаеха за боговете…“ (по-нататъшният фрагмент на тази част е цензуриран.). „Причината за много безпокойства на човека. — пише. Кроухърст — е това, че космическите същества си играят с нас… Обичам — изповядва той — играта и съм на същото, мнение, както онези космити… Но съм също и човек и като си помисля за множеството страдания, причинени на човека в тази игра на космическите същества, ме изпълва възмущение…“

Естествено написаното, може да се приеме за резултат на болестни фантазии или халюцинации, свързани със самотата. Но също и като важен фрагмент на някакво послание… Накрая, Кроухърст пише: „Имам неприятности с космическите, същества… Нещо тук не е наред… Чувствам, че, бих могъл да направя това по-добре от тях…“ (Цитирано е по книгата на Патрис Гастон „Тайнствените, изчезвалия“.)

С една дума всеки може, да приеме обяснение, което му е удобно… Във всеки случай, ако на едно и също водно пространство в един ден три кораба са изоставени от екипажите си, а останалите — два дни преди или след това, — въпросът започва да приема необикновен аспект. А екипажите все пак никога не бяха намерени…