Метаданни
Данни
- Серия
- Викторианска трилогия (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- El mapa del tiempo, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Светла Христова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2017 г.)
Издание:
Автор: Феликс Палма
Заглавие: Картата на времето
Преводач: Светла Христова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: Испански
Издател: ИК „Изток-Запад“
Година на издаване: 2011
Тип: Роман
Националност: Испанска
Печатница: „Изток-Запад“
Излязла от печат: ноември 2011 г.
Редактор: Любен Козарев
Художник: Николай Георгиев
Коректор: Христо Блажев
ISBN: 978-954-321-938-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2580
История
- — Добавяне
Благодарности
Най-самотната професия е тази на писателя. Това е нещо, което ние, избралите да си изкарваме хляба с нея, приемаме от първия миг. Предполагам, че ако искахме да общуваме с много хора, щяхме да работим като екскурзоводи или пианисти в някой хотел. И все пак с този роман пожелах да направя един експеримент: да проверя дали човек може да пише в компания. Открих, че е възможно, защото докато го пишех, постоянно чувствах близостта и подкрепата на двама души, които са много специални за мен.
Единият от тях е моят приятели колега Лоренсо Луенго, който се отнесе така грижовно към този роман, сякаш беше негов, четейки всяка част, която му изпращах, внимателно и безпристрастно. От него получавах съвети за сюжета и героите, подробности за епохата, насърчение, когато чувствах недостиг на сили, и вяра в този проект, когато моята се разколебаваше. Благодарение на безкористната му помощ не само научих как се пише роман, но и разбрах значението на думата „приятелство“. Поради това не мога да не му се отблагодаря, като прибавя името му към тези страници, които му дължат толкова много, а също и като му подаря маймунката саймири, която така му легна на сърцето.
Другият ми спътник в това дело е моята приятелка Соня, която се грижеше за мен, докато пишех романа. Въпреки че го прочете едва когато го завърших, тя беше търпелив и възприемчив свидетел на зараждането и развитието на сюжета до окончателната му форма, защото романите се творят не само на хартия, но и по време на разходки из парковете или разговори в кафенетата. Соня изпълни моя свят със спокойствието, от което се нуждаех, и нейната ръка ми помагаше да намеря изхода всеки път, щом се изгубех в лабиринта на собствената си творба.
От всичко казано следва, че настоящият роман принадлежи на двамата толкова, колкото и на мен, защото без тяхното съдействие никога не бих могъл да го напиша. Грешките в него са изцяло мои, но достойнствата му, ако има такива, са и техни. Надявам се, че те винаги ще бъдат до мен, за да споделяме радостта, която тази книга ще ни донесе.