Ейми Дженкинс
Меден месец (21)

21.

За: [email protected]

От: [email protected]

Тема: О боже мой

Дата: пети май — дванайсет и пет

Мим-версия: едно

Скъпа Хъни,

Отседнала съм в стаята за гости на Мак. Той е повален на легло от любовна мъка. Или поне така казва. Според мен може да е остър никотинов глад. Съвсем е откачил. Твърди, че през целия си живот не е прекарал нито ден на легло.

В офиса му е лудница. Очевидно служителите му вярват, че ако днес не присъства на насрочените съвещания, ще настъпи краят на света. Опитаха се да изпратят (а) специалист по нетрадиционна медицина и (б) психиатричен консултант. Постоянно пристигат кошници с плодове. И някой по грешка изпрати кошница с поздравления за новородено — пълна е с дрънкалки в пастелни цветове, бебешка пудра и плюшени зайчета.

И аз съм много изморена. Цяла нощ бяхме навън да спасяваме брака ти. Дел, Пол и аз мислим, че сме тримата мускетари. Дел се върна — взела си е две седмици отпуск и дойде да оправи пръстена в „Тифани“. Лагерува в хотелската стая на Ед. Казва, че не може да стои спокойно в Лондон.

Пол, честно казано, не смята, че искаш бракът ти да бъде спасен, но все пак дойде. Според мен се страхува, че би пропуснал нещо, ако не беше дошъл.

Ние с Дела, обаче, се убеждаваме все повече, че ти си се отдала на краткотрайни удоволствия и скоро ще ти прилошее от ореховия крем с бити белтъци, какъвто е Алекс, и ще пожелаеш да дотичаш обратно при хрупкавия задушен морков, какъвто е Ед. Ако разбираш какво имам предвид.

Макар че, честно казано, това е повече мое мнение, отколкото на Дел. Не е сигурна, че трябва да се натоварва с твоите несгоди. Смята, че ти сама си забърка кашата и ти се пада да я изсърбаш, или някакво подобно мускетарско чувство. Възразих, че само ще пострадаме, ако се върнеш от Мексико да търсиш Ед, а него го няма. И й казах да си представи часовете, които ще трябва да висим на телефона, за да те слушаме, както и че шев навреме девет спестява. (Мускетарите използват много пословици.)

Всичко започна, когато завършвах психотерапевтичния си сеанс с Мак в бара на хотела. Забелязах, че Ед и Черил са влезли заедно.

Не изпадай в паника. Мисля, че Ед просто се държи любезно с Черил — както когато не е груб, — знаеш, оправя й настроението. Щом ги видях, грабнах телефона, обадих се за подкрепление — Дел и Пол, — а после отидох направо при тях и се наместих.

Черил беше на втората „Маргарита“. Нищо не искам да кажа, но знам, че се е запознала с Алекс в център за лечение на зависимости, което означава, че не бива да пие. Затова просто повдигнах вежда.

— Видях тази вежда! — възкликна тя.

— Сериозно? — възкликнах аз, като се опитах да я смъкна на място, но не успях. Веждата ми, вярна на истината в девета степен. Ако някога ми се наложи да се подложа на детектора на лъжата, трябва да го закрепят направо на веждата ми.

Черил погледна Ед.

— Никога не съм обичала алкохола — призна тя. — Не си падам по него.

— Добре — казах аз.

— Знаеш ли какво? — продължи тя. — Повръща ми се от самоусъвършенстване. Самоусъвършенствала съм се до козирката. Усъвършенствах се до глупост. И за какво? — Реших, че ще каже „За да ме зарежат на медения ми месец, ето за какво“, но тя се опомни навреме. — За нищо — довърши Черил.

Веждата ми трябва още да е била някъде горе, защото тогава тя заяви:

— Добре — изпуснала съм се. Можеш да ме съдиш. — И пресуши чашата си.

— Уха — обади се Ед.

Междувременно се бе появил Пол с миризливите си френски цигари и Черил също пропуши. Пол ни демонстрира своята техника „Симона Синьоре“ — включва отстраняване на малки прашинки тютюн от езика, при извадена цигара и леко разтъркване на палеца и показалеца.

— Да — намеси се Дел. — Известно иначе като предварителна игра.

Нещата потръгнаха. Струва ми се, че Пол забрави, че трябваше да сме мускетарите — или че действаше подмолно в името на Младата любов. Настоя да отидем в някакъв нощен клуб, където приятелите му изпълнявали травеститско представление в три действия.

Поприказвах с едно от действията на бара — беше доста красив, с дълга черна перука и розова гумена тясна рокля, с онзи невероятен мъжки задник, изпъкнал под гумата, и споменах, че е травестит, което го ядоса, защото очевидно е обратен. Разликата, предполагам е, че е хомосексуалист, облечен като жена, а не обикновен мъж, облечен като жена. Цялата тема е стопроцентово минно поле, казвам ти.

Както и да е, Черил уцели пътьом още няколко „Маргарити“. Постоянно ни повтаряше да не й позволяваме да яде фъстъците, после лапаше фъстъци и възкликваше виновно „опа!“, сякаш фъстъците бяха изяли нея.

После пуснаха „Кога ще те видя отново?“ и Черил накара Ед да танцува с нея. Беше някакъв бавен танц и за момент ми се стори, че ще се сдушат. Искам да кажа, не мислех сериозно, че ще се случи нещо — не наистина, наистина.

Просто не мога да си представя Ед да си падне по Черил. Но, от друга страна, при мъжете човек никога не може да бъде сигурен. Отличават се с ужасната склонност да виждат най-хубавото в жените и да недоглеждат най-лошото. Или, по-скоро, пенисът им се отличава с тази склонност.

Казах на Дел и Пол, че според мен Черил се опитва да съблазни Ед, докато той беше все още невинен и не знаеше Истината. Пол не ми беше от голяма помощ — някакъв тайнствен обожател в клуба постоянно му изпращаше шампанско. Заяви, че никой не можел да бъде съблазнен от Черил, понеже нейната версия на съблазняването приличала на стенен фриз в училище за малки деца — само големи шарени букви и преувеличено усмихнати лица.

Дел изказа мнение, че Ед никога няма да бъде съблазнен, докато все още има надежда с теб.

Колкото до мен, познавам Ед много по-добре от двамата и той определено беше поласкан от вниманието на Черил. Определено. Проблемът на Ед, както знаеш е, че не знае колко е привлекателен. Пада по гръб от изумление, когато някой го намира за сексапилен.

Накарах Пол да стане и да танцува с мен, за да подслушваме какво си говорят. Темата, изглежда, беше румсървисът. Черил обясняваше нещо такова: „В живота няма нищо по-лошо от хотел с бавен румсървис“.

Когато песента свърши, всички се върнахме на бара и барманът донесе на Черил чаша шампанско, като каза, че била от тайнствен обожател. Надявахме се, че не е същият тайнствен обожател, който изпращаше шампанското на Пол. Но изпращането на тайнствени неща очевидно беше на мода.

Черил се огледа и заяви, че знае кой точно й е поръчал шампанското. Твърдеше, че някакъв мъж в другия край на заведението й изпращал сексуални флуиди. Всички погледнахме нататък и видяхме мургав латински тип с къси крака и дълги ръце.

Пол попита:

— Какво е определението ти за сексуални флуиди?

— Нали знаеш, когато някой те гледа в очите твърде дълго — неприлично дълго. Тръпки ме побиват. Искам да кажа, все едно да си размахва онази работа срещу мен. Погледнете го — добави тя, — повече прилича на маймуна, отколкото на човек. — И отпи от шампанското.

Трябва да кажа, че на този етап започвах да изпитвам известна симпатия към Черил, но Ед, който беше доста тих цялата вечер, изведнъж се събуди и възкликна:

— И ти ще изпиеш това шампанско?

— Да — отвърна Черил.

— И го нарече маймуна? — продължи Ед.

— Да! — заяви тя и пак надигна чашата.

Ед просто изглеждаше отвратен.

Черил му направи номера с миглите, но в забавено движение, вследствие на количеството алкохол в организма си, предполагам. После каза:

— За какво мислиш, Еди?

— За нищо — изсумтя той.

В този момент пристигна нова чаша шампанско от човекоподобния обожател в другия край и Черил вдигна чашата срещу него.

Хвана израза на Ед и настоя:

— Кажи ми за какво мислиш? Знам, че мислиш за нещо.

— Добре. Прозрачна си. Мисля, че си прозрачна.

— О, хубаво, вече не ми е скучно — обади се Дела.

После Ед към Черил:

— Защо флиртуваш с мен?

Първата ми мисъл беше, че Черил ще припадне. Празни надежди. Хвърли питието си в лицето му.

— Ти нищо не знаеш. Не ми пука, че си британец! — изкрещя тя.

Всички се спогледахме с недоумение — британец? Британец? Не се задълбочих много. Имах ужасно предчувствие както следваше. Сграбчих ръката на Черил, но тя ме преметна на пода с едно-единствено мигновено движение от някое бойно изкуство.

Докато лежах на пода, тя каза на Ед:

— Флиртувам с теб, защото съпругата ти — твоята съпруга — думата очевидно произведе почти същото студено и зашлевяващо действие като чашата шампанско минута по-рано, — каква дума използвахте? — шиба съпруга ми — моят съпруг, — в Мексико.

Ед погледна към мен. Аз извърнах очи колкото можех по-бързо.

Не достатъчно бързо. Или може би веждата ми отново ме издаде, защото Ед ме сграбчи и ме помъкна навън. Минахме през пожарния изход и се озовахме на уличката зад клуба.

— Смятам, че трябва да поемеш това много, много бавно — опитах се да го успокоя. — Смятам, че трябва да го приемеш минута по минута — не, секунда по секунда. — Опитах се да го накарам да седне. — Дишай — напомних му и го погалих по корема. — Вдишвай с корема, сякаш надуваш балон.

— Разкарай се — процеди той. — Лъгала ли си ме?

Аз бях онази, която седна. Не съм свикнала да допускам грешки. Беше ужасен удар. Седнах на купчината подноси за хляб.

— Заслужавам по-добро отношение — продължи Ед.

И е толкова прав. О, боже мой — толкова е прав.

Затова му разказах цялата история за теб и Алекс и завърших с думите, че всичко беше просто твоят опит да избегнеш близостта, защото в известен смисъл Алекс бе действал като някаква странна застраховка срещу факта, че Ед наистина е Човекът, че фантазията за Алекс ти е пречела да видиш действителността на Ед и да го пуснеш в живота си като мъжа, който ще обичаш и който щеше да бъде до теб. И че ако Ед успееше да види нещата в тази светлина, има надежда.

Но той каза само:

— Разкарай се. — Но не грубо. После добави: — Вен, все пак защо правиш всичко това?

— Какво искаш да кажеш?

— Нима смяташе, че не мога да се справя сам?

— Не — отвърнах, малко плахо.

— Тогава какво правиш?

Нямаше да ми се размине. Промълвих:

— Спасявам света. Не виждаш ли?

— Като прогонваш лошите неща?

— Да.

— Е, аз съм възрастен — увери ме Ед.

— Тогава се дръж като възрастен — заявих аз.

— Добре.

Имах чувството, че сме сключили някакъв договор или нещо подобно.

Ед си тръгна. Не каза довиждане. Просто си тръгна. Нямах нищо против. Чувствах се по-близка с него от всякога досега.

След като си поплаках, се върнах в клуба. Изведнъж заведението се беше претъпкало. Никаква следа от Черил.

Когато накрая открих Дел и Пол, разбрах, че съм пропуснала най-хубавото. Черил танцувала върху масата, а дългоръкият стоял отдолу и я съзерцавал с обожание.

— Къде е тя? — попитах.

— У дома — отвърна Пол.

— С него — добави Дела.

Помислих, че се шегуват. Не се шегуваха. Тогава се приближи един висок, красив австралиец. Искаше да знае къде е момичето с големите очи. Онова, на което изпращал шампанско.

И така, тази сутрин се отбих в хотела, за да се уверя, че Ед е добре. Искам да кажа, не бях забравила за нашия договор, но смятах, че може би иска да поговорим — или да ми зададе някои въпроси за теб и Алекс. Тоест, смятах, че най-малкото ще бъде в шок, а аз ще му окажа Първа помощ.

Намерих Пол и Дела в малко опълчение в коридора.

— Какво става? — попитах.

— Той е вътре — отвърнаха те, като посочиха вратата.

— Естествено, че е там — заявих аз.

— Това е стаята на Черил — изсъска Дела.

— О, боже мой — възкликнах, като видях номера на вратата.

— Да, точно така — о, боже мой — съгласи се Дела.

— Какво прави там? — възмутих се.

— Мисля, че е някаква бърканица от любов и омраза — намеси се Пол, който хранеше Онория с някакъв кроасан от изоставен поднос със закуска. — Нали знаеш, като Скарлет и Рет — когато тя му отказва секс, а той я „взема“ и на следващата сутрин тя е жена, защото се е нуждаела само от едно хубаво…

— Пол — прекъсна го Дела, — откъде можеш да знаеш за нуждите на жената?

— Скъпа — отвърна Пол и пое дъх в подготовка за словоизлиянието си.

— Какво прави Ед в стаята? — изкрещях аз, преди да е започнал.

— Върнах се тук снощи — обясни Дела, — и заварих маймуночовекът в някаква странна отбранителна поза с протегнати ръце срещу Черил. Тя натискаше навътре в гърлото адамовата му ябълка с показалеца на дясната си ръка. Ед гледаше. И когато приключи с маймуночовека, се заприказва с Ед. Легнах си.

— За какво се заприказваха? — поинтересувах се аз.

— Познай — подхвърли Пол.

— Не знам — признах аз. Мразя, когато не знам нещо.

— За Хъни и Алекс, естествено — намеси се Дела.

Погледнах подноса със закуската.

— Той яде кроасани, тя овесена каша. Той пи чай, тя кафе. Той хапна пъпеш, тя банан.

— Виждам — кимнах аз. — Мислите ли, че не са спали цяла нощ?

— Може би — предположи Дела.

— Мислите ли, че — сещате се, — са го направили?

— Според мен не — заяви Пол, — като съдя по банана.

— Какво? — възкликнах и ми се зави свят.

— Шегувам се — засмя се Пол.

— Откъде да знаем дали са го „направили“ или не са?

Точно докато произнасяше „направили“ — доста високо, — вратата се отвори и излезе Черил. Изгледа ни така, сякаш бяхме някакви папараци, разположени пред прага й, без да каже нито дума.

Мислех, че поне Пол ще намери смелостта да каже нещо, но той беше безмълвен като останалите. След миг тя се обърна и тръгна надолу по коридора.

— Отива в Анонимни Алкохолици — обади се Пол.

— Откъде знаеш? — попитах аз.

— Познавам — увери ме той.

Мак стене, което според мен означава, че иска малко внимание. Опитах се да доведа Дела, но тя не иска да дойде. Казва, че ще поръча да направят пръстена на две обици, ще ги продаде и ще даде парите на Мак. Сигурно знае, че не става дума за парите, но тя е отрицателно настроена към цялата история и това е още един костелив орех, който нямам време да разчупя.

Обичам те, сестричке,

Вен хххххххххххххх