Ейми Дженкинс
Меден месец (18)

18.

За: [email protected]

От: [email protected]

Тема: О

Дата: трети май — единайсет и трийсет и една

Минна-версия: едно

Скъпа Хъни,

Тук стана страшно. Ще трябва да ми купиш най-невероятното количество ванилов сладолед без захар с крем от бити белтъци, ако искаш някога отново да те приема за своя сестра, когато се върнеш. Сериозно, ще трябва да изкупиш целия магазин „Кафеени зърна и чаени листа“. Освен това ще трябва да тръгнеш на психотерапия, защото в противен случай просто ще продължиш да падаш във вътрешната си празнота, освен ако не се справиш — ако разбираш какво имам предвид.

След като отлетя, аз се върнах в хотелската ти стая. Е, първо имаше голяма врява с Черил, която беше схванала положението съвършено погрешно и смяташе, че Алекс е преследван от някакъв въоръжен луд, затова бил избягал, и накрая се наложи Пол да й каже: „Скъпа, Алекс беше въоръженият луд“.

Оказа се, че Черил чула за инцидента в тоалетната, видяла Алекс да бяга и решила, че се бои за живота си. Попитах я какво според нея е правел с теб, а тя ми разказа някаква дивотия за заложници и човешки прикрития. Беше невероятно — да си въобрази такава смахната история. Удивително е как разумът запълва белите полета.

Както и да е, отведох я настрана и й обясних действителността, а на нея й трябваха около сто години, за да включи — че ти и Алекс вече сте се познавали, че няма нищо общо с мен. Останах с впечатлението, че й е непознато да изпада в положение, където има елементи извън неин контрол. Изглеждаше шокирана.

Когато накрая свърза съответните мозъчни клетки, каза: „Искаш да кажеш, че съм просто зарязана?“, сякаш сега се намираше в Нешънъл Инкуайърър. Но изглежда не правеше връзката, ако ме разбираш. Успокоих я, че тези неща се случват, но тя заяви, че не и на нея. Доста честно. После попита: „Искаш да кажеш, че е избягал с онова момиче със сплесканата коса?“ Постоянно те нарича така. Не се тревожи — казах й, че сплесканите коси са модерни в Лондон. Не мисля, че съм виждала някога друг толкова поразен човек. За теб и Алекс, искам да кажа, не за лондонската мода. Ти преобърна вселената й с главата надолу. По-късно я чух да разсъждава на глас, че и Кейт Мос била със сплескана коса. Мисля, че й се отрази добре.

Както и да е — с две думи, — каза, че се връща обратно в хотела, за да се обади на баща си. И аз се върнах там, в твоята стая. Надявам се да нямаш нищо против, но мразя петзвезден лукс да се хвърля на вятъра.

И така, потъвам в някакъв дълбок и сладостен сън, като сънувам как някакъв страхотен мъж се мушва в леглото и се сгушва до мен, захапва нежно ухото ми и т.н. Докато накрая не ми просветва — в дълбините на съня, — че захапването е истинско. И езикът е влажен! В този момент ръката хваща гърдата ми, аз се събуждам с вик и се намирам в обятията на Ед. О. Боже. Мой.

Не се притеснявай, бързо се разтървахме. Беше ме помислил за теб, естествено. Попитах го не е ли забелязал, че косата ми е руса? Но знаеш какви са мъжете. Разсеяни. Е, в някои области. Отвърна, че не бил забелязал нищо, докато… — не довърши изречението, но сигурно искаше да каже, че дори той не би могъл да не забележи, че моите гърди са много по-големи от твоите!

За щастие бях облечена в пижамата със снежния човек, така че нещата не бяха чак толкова зле, колкото биха могли да бъдат.

Тогава решихме, че трябва да си поръчаме горещ шоколад заради шока и останахме в леглото, но с възглавница помежду ни и разбира се, не мина много, преди да стигнем до темата за твоето местонахождение. Събрах цялата си смелост и започнах да дрънкам глупости, например че съм сигурна, че си щяла да му се обадиш, но не си знаела къде да го търсиш и че въпреки всичко наистина го обичаш, защото вярвам, че е така, макар да не го обичаш точно по начина, по който той иска, но все пак го обичаш и любовта ти е чиста любов — дрън-дрън, дрън-дрън.

Но нямаше смисъл, защото лицето на Ед наистина се намръщи и накрая изглеждаше толкова ужасен от посоката, в която го водех, че ме помоли да прекратя мъките му, а аз поех голяма глътка въздух и изтърсих: „Ами, истината е… истината е…“ Предупредих го, че няма да украсявам нещата, а той изрева уплашено: „Какво има?“ Затова поех още една голяма глътка въздух и му го сервирах направо. Казах го без заобикалки.

— Замина за Лос Анджелис по работа с Мак.

Ужас! Съвсем се обърках — защото, струва ми се, той постоянно взимаше тъжно нокторезачката ти и разни други неща и повтаряше колко много му липсваш. Но, все пак, това не е извинение. Честно казано, сякаш доброволно изгубих контрол над устата си. Намирах се във временно подчинение на фантастичната мисъл, че притежавах властта да съсипя живота на Ед с малко информация за теб и Алекс. О боже мой — разкъсвах се от противоречия.

Както и да е, горещият шоколад пристигна и след като възстановихме слуха и зрението си, Ед посочи, че си имала пълно право да заминеш за Лос Анджелис, когато ти е хвърлил обратно халката и всичко останало. И че вероятно го правиш, понеже не си имала какво друго да правиш и си се нуждаела от някакво занимание. После, естествено, реши, че трябва да ти се обади и аз трябваше да кажа, че не знам къде си отседнала, но зная, че не си при Мак, защото той имал гости и слава богу знаехме, че не си взела клетъчния си телефон, понеже лежеше на хотелското писалище. Тогава Ед се впусна в дългия монолог как вече имал проблеми заради връзката ти с Мак — не заради нещо сексуално, а заради начина, по който поставяш Мак на първо място. А аз изтъкнах, че щом е сигурен, че няма нищо сексуално, тогава вероятно има нещо сексуално. Настъпи ужасен момент, защото той реши, че се опитвам да му кажа нещо за теб и Мак, но аз обясних, че говоря за подсъзнанието и че може би храни някаква неосъзната ревност, както и чувство за малоценност, и че когато поставяш Мак на първо място, вината е в него, в Ед.

Но, сестричке, това, което не разбирам, е начинът, по който постъпи. Чувствам се зле, че причини това на Ед. Обичам го и сама бих се омъжила за него, ако не ми беше като брат. Искам да знам защо не направи следното:

(1) Не седна с Ед и Черил и не изясни всичко — можехте да си определите шестмесечна „почивка“, за да направите преоценка?

(2) Не си замъкнахме задниците на консултация за двойки?

(3) Не поживя една година сама, за да прежалиш загубата?

(4) Не насрочи развод по взаимно съгласие от позицията на здравия разум и самоодобрението?

(5) Не започна нежно и постепенно ухажване с Алекс, основано на истинска близост и споделена действителност?

(6) Не изкара сексуален празник на някой слънчев карибски бряг с мъжа на мечтите си?

Как не!

Но сериозно, сестрице, обичам те каквото и да става.

Вен хххххххххх

P.S.: Надявам се да го получиш, макар дълбоко да се съмнявам, че прекъсваш програмата, за да провериш имейла си. Идеята беше на Пол. Искаше сам да ти пише, но аз не му позволих, защото е на страната на Младата любов.

P.P.S.: Клиничните опити са доказали, че влюбването е вид лудост. Понижава нивата на серотонина и проявява сходни симптоми като маниакална невроза с натрапливи мисли. Може да изпитваш високи нива на тревожност и да постъпваш в разрез с ценностната си система, след което да се измъчваш от чувство на вина, страх и срам.

Наслаждавай се!

 

 

Исус ме беше упътил към едно интернет кафе в града. Вътре имаше бели пластмасови столове и се продаваше кока-кола в дебели стъклени бутилки. Вече бях направила два рунда. Не знам защо, но така сякаш е по-вкусна.

Върнах се обратно в хасиендата с един от хотелските велосипеди. Звучи по-забавно, отколкото беше в действителност. Прашните пътища бяха пълни с дълбоки дупки, а колелото бе толкова голямо, че краката ми не стигаха до земята. Имаше и напречна пръчка — мисля, че всеки момент можех да стана жертва на неволно женско обрязване.

Когато се върнах, заварих Алекс да чете някакъв сериозен наглед наръчник на верандата ни. Не беше много облечен, само по риза и гащета. Трудно ми беше да не зяпам. Хората постоянно приказват за женските крака, но всъщност мъжките са много по-хубави.

— Къде беше? — попита той.

— Да разглеждам забележителностите — отвърнах аз.

Той присви очи с весело недоверие. О, боже, помислих си, не мога да го излъжа, разбира се. Естествено, че ще разбере.

— На пазар — казах, като опитах друга тактика и измъкнах една торба. В града бях открила бутик, където се продаваха ленени дрехи и си купих две сладки малки ризи с къси ръкави, заметната черна права пола и някакъв широк панталон. Имаше и бюстиета, боядисани с батик-техника.

— Цял гардероб — добавих.

Той се усмихна.

— Покажи ми — предложи Алекс.

— Интересуват ли те? — удивих се аз.

— Не точно — призна той. — Освен ако ти не си в тях.

Седнах на сянка в тръстиковия стол срещу него и си разменихме глупави усмивки. Често го правехме.

— Сега какво? — попита той.

— Имаш предвид сега, след като сме спали заедно? — уточних, като изядох мързеливо няколко зърна грозде от фруктиерата.

— Да.

— Отегчени сме — заявих. Което го разсмя.

— Сериозно — каза той.

Замислих се.

— Ами — започнах след малко, — предполагам, че е време за първия ни спор.

Той ми се ухили предизвикателно. Затова креснах:

— Ах ти, копеле такова! — и го замерих с една праскова с такава сила, че се пръсна на стената зад него.

Алекс подскочи с неподправен гняв.

— Какво направих? — изрева той.

— Седем години!

— Написах ти писмо — възрази той.

— Не е достатъчно — извиках аз. И открих, че наистина го мисля. — Защо не се обади? — като придружих въпроса с два тропически плода.

— Ти не отговори на писмото ми! — отвърна той, като избягна един малък портокал.

— Трябваше да се постараеш повече! — изкрещях в отговор и запратих към него едно киви.

— Бях объркан — вече звучеше отбранително.

— Седем години! Копеле!

— Съжалявам, съжалявам, съжалявам — изрева той без следа от съжаление и ме връхлетя като бивол. И в неговите очи видях истински гняв.

Отстъпих назад. Той стигна до боеприпасите и взе две ябълки. Хукнах да бягам, докато те ме удряха по петите. Обърнах се на тревата.

— Пропиля седем години! — изкрещях с все сила. Заля ме вълна мъка.

— И ти! — прогърмя той.

— Ти не ме обичаш! — ударих го на вой. — Не може да ме обичаш. Иначе щеше да се обадиш.

Бях прехвърлила актьорската игра. Бях погълната от онова, което изведнъж се показа като голата истина.

В този момент се намеси Исус, закършил ръце и на практика с изправена коса.

— Не, не, не — проплака той. — Трябва да сте щастливи.

Започна да събира ябълките, сякаш това по някакъв начин щеше да оправи положението.

— Всичко е наред — увери го Алекс, престорено спокоен. После към мен: — Съжалявам. Вече ти казах, че съжалявам.

— Но не съжаляваш — сопнах му се аз. — Очевидно е. — Обърнах се към Исус. — Той не ме обича.

— Мъже и жени — въздъхна Исус и чукна една в друга двете ябълки.

— Исус — обади се Алекс, — езиците явно ти се отдават. Превеждай ми. Нима „съжалявам“ — lo siento — означава „не те обичам“? Така ли е?

— Не, не, не — възпротиви се Исус към мен. — Не е така. Той казва, че много съжалява.

— Благодаря ти — каза Алекс. — Кажи й също, че сме в свободна страна и ще чакам седем години, ако реша така, по дяволите.

Исус се обърна към мен и преведе:

— Казва, че си красива жена и се е страхувал, че те обича толкова много.

Думите ме пронизаха. Сепната, вдигнах глава и улових лазерния поглед на Алекс. Той не извърна очи.

— Кажи му — заявих, — че не понасям да се отнасят с мен като с куче.

— Тя казва — обясни Исус на Алекс, — казва, че си най-важният мъж в живота й.

— Кажи й — отвърна Алекс, — да не ме измъчва така.

— Той казва — обади се Исус, — че не мисли за нищо друго, освен за теб, че иска да те люби по цял ден и по цяла нощ.

— Ами, кажи му, че си насилва късмета.

— Тя казва — обърна се към Алекс Исус, — че иска да я прегърнеш, че копнее за тялото ти, че само теб иска.

Това очевидно беше прекалено много за Алекс, защото той се спусна по стъпалата на верандата и ме вдигна. Отнесе ме обратно в стаята, докато Исус ръкопляскаше и се радваше отзад.

— Ти си добър човек — уверих го през рамото на Алекс.

Исус вече плачеше от преживяното вълнение. Почти ни последва в спалнята, но накрая се опомни и се задоволи внимателно да затвори вратата към верандата, за да ни осигури уединение.

Алекс ме пусна на леглото, аз го притеглих към себе си и се прекатурих върху него.

— Знаеш ли какво следва след спора? — прошепнах и започнах да разкопчавам ризата му.

— Ние? — предположи той.

— Хубава ли е играта?

— Хубава е.

 

 

За: [email protected]

От: [email protected]

Тема: О, боже

Дата: четвърти май — пет и четирийсет

Минна-версия: едно

Скъпа Хъни,

Съвсем загазихме. Аз съм при Мак. Казах ли ти, че той ме помоли да фенгшуизирам апартамента му? Тоалетната му е запратена посред любовния му живот. Ужас. Постоянно му повтарям да пуска капака, но той изглежда не го прави. Казва, че засилвало майчиния му комплекс.

Вчера се събудих, за да открия, че Ед е заминал. Да — прекарахме нощта заедно, но не се тревожи, възглавницата в леглото ни разделяше като Великата китайска стена. Прекарах деня тук, в работа над апартамента на Мак, после се върнах в хотелската стая. Пишкаше ми се неудържимо, затова влетях в банята и заварих Ед вътре. Очевидно е доста свободомислещ за тези неща, защото изобщо не се впечатли. Като го видях в банята, си спомних за татко във ваната и как онези неща му изплуваха на повърхността като моркови в яхния. Учудвам се, че не сме се отвратили за цял живот.

Както и да е, Ед накрая излезе и отиде на балкона по хавлия, а аз се готвех да хукна в тоалетната, когато видях, че Черил е вън — на съседния балкон. Е, очевидно, нямах намерение да пропусна нито миг от това представление.

Както знаеш, изучавам човешкото поведение, за да стана психотерапевт, когато остарея достатъчно. Смешно, нали, да се смята, че съм прекалено млада за психотерапевт — макар че знам много повече за живота от повечето петдесетгодишни?

Промъкнах се до прозореца и се скрих зад щората, където не можеха да ме видят.

Когато Черил видя Ед, постави ръка на хълбока си и възкликна:

— Ти!

Реших, че играта започва. Реших, че Ед ще отгатне цялата истина на момента от начина, по който Черил прободе въздуха с показалец, докато казваше „Ти!“.

Но Ед заявява:

— Здрасти. Как е меденият месец? — целият чар и спокойствие. Ед е толкова доверчив. Напомня ми на куче, хранено в шест вечерта всеки ден от живота си.

Черил отвръща:

— Фантастично, по дяволите — със страхотен английски акцент. (Опасни дълбини!)

— Чудесно — подхвърля Ед, вече не толкова уверено. Трябва да е забелязал заплашителния жест, с който постави ръка на хълбока си като Ма Черил от „Окей Коръл“.

Ед продължава:

— За нещастие Хъни я повикаха по работа — което очевидно е малко неприятно, както знаеш, на медения ти месец, но за нещастие беше неизбежно.

Дожаля ми за него. Твърде много за нещастия. Знаеш ли какво? Мисля, че се страхува от Черил. Тя го зяпа цяла вечност, като на практика виждах как положението се регистрира в главата й, щрак-щрак-щрак, както цифрите се въртят в старомоден касов апарат. Накрая пропя:

— Сериозно ли говориш?

Ед изглеждаше объркан. Устата на Черил беше отворена. Стана тя каквато стана, помислих си. Втасахме я.

— Повикаха я по работа? — повтори тя.

— Да — увери я Ед.

Черил изсумтя някакво заглушено хилене и поклати всезнаещо глава, сякаш тя и единствено тя бе в течение на най-тайната шега на света.

— Сигурно би искала да ми кажеш — обади се Ед, — на какво се смееш, по дяволите.

Винаги забравям тази негова черта. Прилича на мишката, която изревала.

Смехът на Черил пресекна. Междувременно ми се пишкаше толкова отчаяно, че се бях превила като жаба в балет. Но нямаше да мръдна за нищо на света, защото Черил се променяше пред очите ми. Беше като някакъв специален ефект — тялото й се топеше и изкривяваше, нещо бълбукаше под кожата й и човек би помислил, че всеки момент може да се появи някое извънземно. Започна да шляпа насам-натам с мигли — мигли, с които можеш да гребеш окапалите листа в градината, — и каза:

— Смея се, защото и съпруга ми го повикаха по работа.

Е, това беше. Трябваше да стигна с патешко ходене до тоалетната. Помниш ли онзи път, когато се напишках от смях в часа по химия и трябваше да се преструвам, че мокрото петно на пода е от прелялата епруветка?

Върнах се по най-бързия възможен начин, но тогава иззвъня телефонът и беше Мак. Помисли ме за теб. Тъкмо се канех да му обясня, когато неговият телефон прекъсна.

Върнах се на прозореца. Ед разглеждаше някакви снимки с думите:

— Знаеш ли, наистина не се нуждаеш от пластична хирургия.

Честно, Ед е толкова чист — просто ме убива. И продължи:

— Но къде е съпругът ти?

— О, оперираха ме от него — вече може да се прави.

Е, просто се налагаше да изляза навън и да хвърля един поглед. Затова нахлух, като се престорих, че тъкмо съм се събудила и погледнах снимките, на които се виждаше Черил в сватбения й будоар — съвсем сама. Нито следа от Алекс.

— Махнала си Алекс? — попитах аз.

— Да.

— Като грозна бенка?

— Точно така — съгласи се тя.

— Понеже е заминал по работа? — учуди се Ед.

Оставих Черил сама да отговори на този въпрос. В следващия момент на вратата се почука. Изтичах — Мак.

— Не е смешно — процедих аз. — Според моята версия на събитията, ти трябва да си в Лос Анджелис с Хъни. И не, тя не е тук. Аз бях на телефона. И не можеш да влезеш. — Едва тогава забелязах, че изглежда различно. Някак овчи.

— Трябва да поговорим — промълви той.

— С мен?

— И ти ще свършиш работа.

Долу във фоайето се настанихме в кресла с големината на малки океански лайнери. Мак поръча кафе.

— Никога досега не съм го правил — въздъхна той.

— Кое? — попитах, като се мъчех да си осигуря видимост над подръчника на креслото си.

— Това — обясни той, като размаха ръка напред-назад, за да обозначи вероятно общуване. — Нали знаеш — да разговарям. Не знам как да започна.

— От начало — посъветвах го аз. — Съвсем лесно е — просто си изливаш душата.

Не можа. Обзе ме ужасното чувство, че като нищо ще се разплаче. Накарах го да запали цигара. Каза, че ги е отказал. Попитах го дали е разумно. Може би моментът не бе подходящ да откаже пушенето. Което не е обичайното ми отношение към тютюнопушенето, както знаеш — но макар да не смятам, че е способен на истински плач, се опасявах да не процеди няколко крокодилски сълзи. Цигарата би прекратила това.

— Трябва, трябва — заяви той. В смисъл че трябва да откаже пушенето.

— Пушиш по определена причина — нежно настоях аз. — Пушиш, за да не ти се налага да се чувстваш по този начин.

— Заради Дела е — призна той.

Както и да е, страхувам се, че не мога да продължа, тъй като приемам останалото казано от него за споделено под клетвата за поверителност, която съществува между психотерапевта и пациента.

Скоро пак ще ти пиша.

Вен хххххххххх

Р.S.: Оплю ли си брадата, че те оставих в неведение? Надявам се да е така. Реших, че няма да разбереш колко лошо нещо е бягството, освен ако не изпиташ някои отрицателни последствия.