Иво Стефанов
Със зелена карта в Америка (6)

4. Сарасота

Да продължим с проблемите на нашето американизиране. Моята амбициозна Руми започна да настоява да сме тръгнели отново през океана. Но да се изтърсим пак на главите на Казакови младши не става, трябва да се намери нещо друго. Не миряса, докато не се добра с нейните връзки до адрес на българи в Ню Йорк. Непознати, но какво от това, много не се притесни. Вдигна телефона, представи се, така и така, може ли да отседнем за седмица-две при вас. Как успя да ги омагьоса, не знам, но хората излязоха невероятно любезни и ни поканиха!!!

В противовес на жена ми аз съм не толкова активен, да не казвам пасивен. През цялото време се противих на тази идея, която ми се струваше достатъчно безумна. Такова нахалство за мен беше необичайно. Но нали съм си мекушав, не успях да се противопоставя навреме на силния характер на моята любима началничка. Тя събра пари и купи билети до Ню Йорк! Почнах да гледам аз картата, адресът този път не е в Манхатън, а в Стейтън Айланд, един остров на няколко километра от южния му край, с фериботна връзка. Настроението ми съвсем падна. Какво ще правим там, по цял ден на един с нищо незабележим остров? Едва ли не като Робинзон Крузо и Петкан (познайте, кой от нас би бил Петкан!). Цялата акция ми се виждаше вече съвсем безсмислена.

Докато траеха моите колебания, дойде време да стягаме багажа. Един ден преди тръгването на самолета обаче, аз взех решение — без мен. Твърд като никога, уведомих жена ми, че оставам. Тя се засуети, изглежда и нея я гризяха съмнения и, след като упорства малко, се предаде. Оставаме, казва. Ами самолетните билети? Сума ти пари ще хвръкнат, ако не ни върнат парите. Отидохме в бюрото на „Балкан“ и го ударихме на молба. В края на краищата се отървахме с незначителна глоба.

Така мина лятото, после и есента. Хиперактивната ми съпруга отново стана неспокойна. Всъщност, изобщо не се беше успокоявала, просто градусът на нейния авантюризъм се повиши. Постоянно търсеше близки, познати, познати на познати и т.н. Целта беше отново някой да се съгласи да поеме двама навлеци за известно време. Естествено, аз, като по-загубен, се притеснявах от перспективата да се изтърсим на главата на някого, който би ни понасял да му се мотаем из къщата.

Усилията на Руми пак се оправдаха. Този път жертвата беше Виолета, близка приятелка на Милена, жената на Рафи. Тя беше бивша стюардеса от авиокомпания „Балкан“, решила да остане в Новия свят с просрочена виза. Живееше от няколко месеца в град Сарасота, в слънчевия щат Флорида. Жена ми се запозна с нея по телефона по препоръка на Милена.

Мене отново ме гризяха съмнения, но запристигаха сведения, че там било не само райски климат, но и рай за имигрантите. Можело да се намери работа и да се живее царски. Как да провери човек, трябва на място. Здравият разум ме напусна и аз се реших на тази авантюра — в името на някаква си американска мечта да заложа хубавата си преподавателска работа във ВИАС и да тръгна да гоня Михаля! Руми беше вече пенсионерка, почти нищо не рискуваше да загуби тук, в България. Затова и беше толкова активна. Акцията започна. Билетите бяха купени отворени, тоест без фиксирано връщане за срок от една година. Демек, ако открием златната мина, оставаме, ако не — обратно в Родината.