Иво Стефанов
Със зелена карта в Америка (27)

24. Гети-център

В хода на моя разказ описах много от интересните места в Южна Калифорния. Повечето са далеч. Само „Холивуд боул“ и музея Рейгън са от близките, тоест практически са в нашия град. Накрая ще опиша още няколко градски обекта, които съм посетил и намирам за достатъчно интересни. Така настоящето писание може да послужи, ако не за друго, поне за пътеводител в Лос Анджелес.

Преди да започна, ще разкажа за моя племенник Андре, който ни гостува за два дни миналата година. Той е син на брат ми и живее в Швейцария. Преди десетина години с двама приятели пристигнали тук, наели кола, пообиколили и се отправили на дълга екскурзия до Лас Вегас, Гранд каньон и други далечни места. Бяха много доволни от всичко, с изключение на Лос Анджелес! Като разказваше за него, Андре пускаше една тънка иронична усмивка. Караш, казва, между някакви едноетажни дървени къщи, едва ли не бараки, и се чудиш — това ли е прочутият „Град на ангелите“, един от най-големите в Америка, ами че той повече прилича на село.

Признавам, че над 90 процента от площта отговаря на това описание, поради което и аз често го наричам „Голямото село“. Разбира се, че се различава значително от родната за племенника ми Женева и още повече от прочутите европейски столици. Но площта на това „село“ е толкова голяма (80 на 50 километра), че остава и за истински градски квартали, и за интересни за разглеждане обекти. За два дни успях да разведа племенника само до Холивуд, Гети-център и Санта Моника. Въпреки това, накрая той каза, че си променя мнението за Лос Анджелес. Ние, казва, навремето тръгнахме без определена цел, напосоки, а очевидно трябваше някой да ни покаже какво да гледаме, щеше да бъде съвсем друго.

Надявам се, че моите впечатления от видяното в нашия град могат да ориентират читателя така, че ако има възможност да мине насам, да не си губи времето, а да се организира най-рационално. Може би описанията, които ще му предложа, в комбинация с по няколко снимки, биха могли да му дадат идея за това. Започвам обиколката на Лос Анджелес с посещение на най-хубавото, според моето скромно мнение.

Според мен, най-напред всеки посетител на Лос Анджелес трябва да види „Гети-център“. Ще отделя повече място за него, защото го смятам за нещо на границата на фантастиката. Някои го наричат музей на бъдещето. Той е най-скъпия музей в света. Строителството, завършено през 1997, е погълнало един милиард долара. Това е един комплекс от изложбени зали, който, освен с изключителната си архитектура, се отличава и с местоположението си — от склона на планината Санта Моника се открива изглед към голяма част от града — от центъра Даунтаун до град Санта Моника, на океана. Построен е от наследството на Жан-Пол Гети, петролен магнат. Той писал в завещанието си, че оставя тези средства на общината при две условия. Първо, да се построи нещо, което да го няма никъде по света. И второ — да бъде безплатно.

Дали някой си е задавал въпроса, защо много от големите богаташи понякога оставят огромни средства за народа? Аз съм стигнал до следното обяснение. Всяко голямо богатство има съмнителен произход. Не че непременно е свързано с престъпления, но във всички случаи е имало люти битки с най-различни категории противници. Вероятно много са пропаднали, за да успее един. Хората са различни. На едни съвестта спи непробудно, не създава проблеми. Други, обаче, не спират да мислят и да се терзаят за мъките и нещастията, които са причинили, понякога неволно. Според мен, чувството за вина у много от богаташите ги тласка към благотворителна дейност. Това чувство не е чуждо за повечето от нас, дори когато изглежда, че няма никакви причини да възникне. А богатите също са хора, в края на краищата. Гети на кого дължи богатството си? Естествено, на обикновените хора, които са карали колите си с неговия бензин. И решава да направи този подарък именно на тях. Така организаторите са принудени да пускат всички без пари, но все пак… Гети може да е забравил да пише в завещанието, че не трябва да се иска такса за паркиране, а може и да не е забравил. Защото безплатен паркинг би затруднил прекалено всички автомобилисти. Повече, отколкото в празнични дни в музея Рейгън. Там поне има къде да оставиш колата в подножието на баира и после да издраскаш нагоре в жегата. А тук това не може да стане — мястото е съвсем ограничено. Но пък има удобен автобус, та на когото не му се дават 10 долара за паркинг, да вземе него. Разбира се, и той не е безплатен. Ако сте двама или повече пътници в колата, да си платите за паркиране е по-изгодно, освен ако вече не сте си купили карта за цялата градска мрежа (дневната е 5 долара).

Като пристигнете, с кола или автобус, се качвате на едно влакче без машинист, управлява се от компютър. То ви издига нагоре, докато се любувате на панорамата на Холивуд хилс. От другата страна на прохода, през който минава 405-а магистрала, цялата планина е осеяна с луксозни вили. А като слезете от влакчето, виждате един комплекс от шест бели сгради, съединени с преходи, площадки, стълби, фонтани, нещо като съвременна версия на италианско градче на хълм. От множеството тераси се открива изглед към почти целия Лос Анджелес. Много интересна и оригинална е и градината — с нещо като водопад, който се влива в малко езеро. Разходката в нея също е много приятна. Поддържа се идеален ред и чистота.

Всичко е възхитително в този ансамбъл — от грандиозния мащаб до най-малкия детайл. Всичко хармонира на околния терен. Четири от сградите са изложбени палати, в които можете да намерите произведения на изкуството от разни епохи. Това, разбира се, можете да видите в много музеи по света. Но такава архитектура наистина няма никъде. Желанието на Гети е изпълнено. Не само е чудо невиждано, ами създава и огромно удоволствие, като го гледаш.

Известно е емоционалното въздействие на сградите върху човека. Неслучайно в архитектурните факултети има такъв наплив за следване. Архитект е наистина една благодарна професия. С някои изключения — например, трудно може да се нарече архитект създателят на „охлюва“, една отвратителна къща близо до училището в квартал Симеоново, София. С удоволствие бих я заредил с няколко килограма тротил.

А Гети-център е нещо като съвременна приказка. Ако не сте любител на скулптури и картини, стига ви само да гледате отвън и да се възхищавате на изкуството на големия архитект Ричард Майер.

Ако искате да добиете визуална представа, интернет ви дава възможност. Напишете в Google: „Getty Center Youtube“ и гледайте. Особено ще ви хареса видеото на следния адрес:

http://www.youtube.com/watch?v=Amg_vgminTo&NR=1&feature=fvwp

Дано има повече капиталисти като Жан-Пол Гети, които да се отплащат по подобен начин на народа.

Продължавам с обиколка на Лос Анджелес. В заглавието по-долу изброявам много градски обекти, които останаха за разглеждане (в Даунтаун те са всъщност няколко) и предлагам маршрут. Като добавим и описаните вече Холивуд боул, музея Рейгън и Гети-център, виждаме, че в самия Лос Анджелес има доста места, достойни за посещение.