Иво Стефанов
Със зелена карта в Америка (5)

3. Завистта

Смятам това свойство или тази проява на човешкия характер не само за грозен недостатък, а и за главна двигателна сила на прогреса. Ето защо. Всеки знае, че амбицията на личността е в основата на успехите й в живота. Мисля, че за появата на амбицията още от ранна възраст, играе роля обикновената завист. Детето вижда успехите на съученика, роднината или познатия, забелязва, че то не може да се похвали със същото, и е съвсем естествено в душата му да се появи завист. Оттук нататък пътищата са три. Първо — да се амбицира и да си постави задачата да стигне и задмине успелия или успяващия, като учи или работи усилено върху себе си. Дори да няма големи способности, то може да постигне много, най-малкото да се влее в групата на хората, чиито постижения изграждат определена част от материалната или духовната структура на обществото. А когато амбицията на младия човек е съчетана с някакъв талант, приносът в развитието на културата става значителен. Всичко това се появява, развива и стимулира от завистта, колкото и някои да гледат негативно на това човешко чувство. Така че, според мене, именно то, чувството на завист, е моторът на прогреса и цивилизацията.

А който не приема това, поради силно отрицателното си отношение към тази проява на характера, нека помисли върху следното. Вторият път на развитие след появата на завист у детето е да се отчае, ако не вижда перспективи, да заключи в себе си чувството, да го събира в душата си като черни облаци пред буря. То ще израсне като завистлив човек. Това е, така да се каже, „истинската“ завист, аз бих я нарекъл черна завист. А в първия случай често говорим за благородна завист. Ще споделя, че имам известни съмнения за нейната роля само при гениите, тоест че те постигат всичко, без да изпитват това чувство. Не е изключено самата гениалност да мотивира към развитие. Допускам го като изключение, защото и тук имаме сведения за противопоставяне между велики учени поради завист. Такава е например враждата между Нютон и Хук. А какво да кажем за безконечните битки на научния фронт при публикации в списания, при защити на дисертации, при избори на доценти и професори? Не, и в науката, и в литературата и изкуствата, навсякъде завистта, ревността, дори злобата, играят основна роля — и положителна, и отрицателна.

Още малко за черната завист. Човек не само завижда, той почва да мрази. Обектите на тази омраза се множат, понякога разширяват до цели категории хора. Например омраза към всички (или почти всички) политици, журналисти, певци, артисти и т.н. Но аз мисля, че който мрази, мрази себе си. Омразата и черната завист разяждат душата. Тези хора са нещастни, комплексирани, обсебени от мисълта, от желанието да доминират над обектите на лошите си чувства. Между другото, много често и тези чувства водят към поява и развитие на амбиция, към стремеж да се постигне повече, и в крайна сметка пак към прогрес, както на личността, така и на обществото. По този начин честото смесване на благородната с черната завист създава и най-разпространената оценка на това чувство — отрицателната. Всичко това потвърждава още веднъж верността на шеговитата фраза на моя приятел Боби Дончев: „Животът е един от най-сложните“. В много шеги често има по някоя важна истина.

Две думи за третия път на развитие на завистливия, за щастие не толкова масов. За да постигне много, той възприема правилото „целта оправдава средствата“. Често пъти тези средства са незаконни, но това не го спира. Така се създават престъпниците — крадци и убийци. Подобни на тях са и много от така наречените революционери. Спомнете си, как възникват условията за революциите и ще прозрете ролята на завистта в тях — тя е основна. Какво е т.нар. „класова омраза“, ако не висша форма на завист? Какъв е мотивът на пролетариата да избие капиталистите? Същата форма на завист. Ами ролята на революциите в историята? Всички знаем, че е много важна. Затова моето виждане може да се обобщи в едно изречение — завистта е най-мощния стимул както за издигане, така и за падение на личността, стимул и на прогреса, и на разрухата.