Дааааааа…….струва си човек да я прочете, много увлекателно е написана .Със сигурност ще има хора,които ще опонират на автора ,но има много истини в нея!
Имигрант… Бие чело в земята, гордее се с неща, за които няма никаква заслуга. Книгата е губене на време.
Авторът емигрира на 67-годишна възраст, след като вече се е пенсионирал като професор във ВИАС.
Ти с какво ще се похвалиш?
Добро четиво! Представя гледната точка на автора по интересни за мен въпроси, през призмата на личния му опит. За мен не беше губене на време, но… хора разни ….
Началото ми хареса, преживяванията бяха интересни, някои от тях и забавни.
По мое мнение авторът се е отклонил от жанра, който е започнал, поради интересите си в географските, историческите и политическите въпроси. На мен всичките тези описания ми дойдоха множко. Очаквах повече мемоар, отколкото малка енциклопедия по общи науки.
Книгата ми остави доста противоречиви впечатления. Усеща се рутината на човек, преживял и видял много, същевременно го има и наивитета на писател-аматьор, който знае всичко и иска в една книга да вкара цялото си светоусещане. В някои аспекти виждаме човек, с професорска степен, с вкус към класическа музика и изкуство, на следващата страница същият този човек брои центове и говори за дребни далавери.
Като цяло книгата ми хареса и считам, че си струва, да се прочете. Тя показва в голяма степен избора на емигранта. За да успееш в друга държава, трябва много да го искаш, да тръгнеш от по-ниска стартова позиция и да се примириш, че таванът на възможностите ти няма да бъде сравним с този на местните. Дори да успееш, успехът в чужбина няма да е кой знае какво — в случая нашият герой успява да се закачи на социалната система и да постигне адекватен стандарт на живот, нещо, което така и така е имал и в България.
Другото нещо, на което искам да обърна внимание, е социална среда. Това са на първо място българи емигранти, на второ емигранти от Източна Европа, на последно място американци. Хората бягат от България, но практика построяват една малка България в страната приемник. За второто поколение емигранти това вече не е така, но в тази книга това е споменато само с едно изречение.
Извинявам се за излишно дългия ми коментар. В свое оправдание ще кажа, че съм минал по този път три пъти в три различни държави и тази тема е доста емоционална за мен, просто напираше да се напише.
Няма за какво да се извиняваш, butsius. Коментарът е правдив, моето мнение за книгата е същото. Моите уважения към всички хора, поемащи по един такъв нелек път и търсещи удовлетворение и смисъл в живота в друга държава.
Проф. Стефанов беше мой преподавател в УАСГ, малко преди да се пенсионира. И се възхищавам на куража му да промени живота си в този късен житейски етап. Както и да му благодаря за искреността и непосредствеността на текста. Книгата си заслужава. Коментарът на butsius също :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.