Иво Стефанов
Със зелена карта в Америка (12)

10. Паркиране в Бургас

По повод на двамата „каубои“, които бяха прекалено сигурни, но се изложиха, ще разкажа една поучителна случка отпреди много години. Някъде около 1970 година тръгваме трима приятели от София за Бургас. Пристигаме привечер и отиваме да хапнем в един ресторант. Паркираме „Москвича“ пред хотела. На паркинга няма нито една кола. Влизаме, поръчваме ядене, пиене, отдъхваме около час. След това тръгваме към колата и забелязваме, че един автобус е паркирал отдясно, като е допрял леко нашия „Москвич“. Вглеждаме се, почти няма повреда, само някаква драскотина. Случайно идва една милиционерска кола. Ние решаваме да се оплачем, милиционерите разглеждат внимателно и се произнасят: автобусът е дошъл преди колата! Ние: как може, когато пристигнахме, нямаше никой на паркинга, ние бяхме първи. Ченгетата пак оглеждат, пипат мотора. Няма как, казват, колата е още топла, тя е пристигнала скоро и е допряла автобуса. Ние се разгорещяваме, как така, милицията е против нас, дайте да питаме портиера на хотела. Отиваме при него. Той: автобусът беше паркиран, колата дойде и се блъсна в него! Ние се вкисваме окончателно, как е възможно, възрастен човек да не казва истината, милицията е против нас, протестираме, още малко да направим скандал. По едно време собственикът решава да отвори колата, поглежда и казва — някой е влизал!!! Няма нищо откраднато, но има разместени неща. Какво да правим, подвиваме си опашките засрамени, набързо се настаняваме и потегляме веднага, да не ни гледат резила.

Оказва се, че на някого му е трябвала кола за малко. Взел нашата, свършил си работата и, като коректен човек, върнал колата на мястото й! Вероятно е бил доста притеснен, за да бърза така, че да чукне автобуса, стремейки се да докара колата, точно откъдето я е взел. Нима беше възможно някой от нас да допусне, че крадец би рискувал да направи това и да бъде разобличен на място? Как да не бъдем абсолютно сигурни във вината на автобуса, съответно в грешката на милиционерите и портиера? Какво излиза — понякога не трябва да вярваме на очите си. Можело и на празен паркинг да блъснеш кола!!!

Простият извод е, че колкото и да си сигурен в нещо, винаги трябва да допускаш, че бъркаш. Великият френски математик и философ Рене Декарт твърди, че всичко трябва да се подлага на съмнение. Вместо латинското „Cogito, ergo sum“ („Мисля, следователно съществувам“), той предлага „Tandis que je doute, je sais que j’existe“ (френски — „Докато се съмнявам, знам, че съществувам“). А дали трябва да отстояваш позицията си или не? Много труден въпрос. Човек не знае, каква стратегия да избере — дали да се запъне и да поддържа мнението си, евентуално да се изложи тотално, както ние се изложихме с „Москвича“ и както „каубоите“ се изложиха в Спарта на изпита? Или пък да почне да отстъпва, рискувайки да го вземат за мекушав? Самият живот е не само „един от най-сложните“, а и „един от най-трудните“.