Иво Стефанов
Със зелена карта в Америка (29)

На няколко места, по различни поводи, се отклонявах от повествованието, за да изложа мои виждания. По-долу ще разгледам проблеми, непосредствено свързани с Америка. В този непрофесионален анализ ще се опитам да дам някои обяснения и тълкувания. Далеч съм от мисълта за изчерпателност. Ще засегна предимно това, за което имам непосредствени впечатления или някакви що-годе надеждни сведения.

Въпросите са дискусионни. Нека читателят не се дразни, ако неговото мнение се различава прекалено от моето. Ще му припомня думите на великия френски мислител Волтер: „Не съм съгласен с нищо от това, което казваш. Но съм готов да се боря до смърт за твоето право да го кажеш“. Според мен точно свободата на словото е крайъгълният камък, основния признак на обществената система, наречена демокрация. Посочвам този признак специално на тези, които отричат изобщо съществуването на тази система. За тях няма разлика между пропадналия социализъм и западноевропейските и американските демокрации. Кажете, вие носталгици, каква свобода на словото имаше тогава? Дали беше същата като сега тук или в България?

Да, бе, същата е, ще кажат някои, както в едновремешния виц за руснака и американеца, спорещи за свободата. У нас има свобода, казва американецът, можеш да се изправиш пред Белия дом във Вашингтон и да извикаш „долу Рейгън!“ Ами че и у нас има свобода, отговаря руснакът. И у нас можеш да се изправиш на Червения площад пред Кремъл и да викнеш „долу Рейгън!“. Този виц е още от времето на президента Айзенхауер, но аз го промених, защото не съм сигурен, дали някои по-млади биха го разбрали. Може да не знаят, кой е Айзенхауер, но Рейгън, гробокопачът на соцкомунизма, е известен на всички.

Между другото, когато посетих Вашингтон, не можах да се приближа до Белия дом, зърнах го отдалеч. Имаше демонстрация с плакати, лозунги и викове против правителството. Полицията ни пусна само до оградата. Позната картина и от нашите митинги и демонстрации след (но не преди!) 1989-а.

Както читателят може да се досети, няма да подмина и някои положителни страни на американската действителност. Да подчертая още веднъж — въпреки критичното ми отношение, в крайна сметка оставам заклет проамериканец, какъвто си бях от младини.