Ю Несбьо
Пентаграма (6)

Шеста глава
Петък. Вода

Суша е, но видях как полицаят излиза изпод водата. Вода за жадните. Дъждовна, речна, околоплодна.

Той не ме забеляза. Отправи се, залитайки, към булевард „Юлевол“, където се опита да си извика такси. Никой не искаше да го качи. Приличаше на една от онези неспокойни души, бродещи по брега на реката, които лодкарят отказва да преведе на отсрещния бряг. Горе-долу знам какво е усещането. Да те тормозят онези, дето преди си ги хранил. Да ти обърнат гръб, когато за пръв път и ти имаш нужда от помощ. Да откриеш, че те заплюват, но ти няма кого да заплюеш. Бавно да осъзнаеш как трябва да постъпиш. Парадоксалното е, разбира се, че все пак един шофьор на такси се смилява над теб, а ти му прерязваш гърлото.