Ю Несбьо
Пентаграма (34)

Тридесет и четвърта глава
Нощта срещу понеделник. Ултиматум

Ракел се събуди.

Долу се чу как някой отвори вратата.

Тя се обърна на другата страна в леглото и погледна часовника. Един без четвърт.

Протегна се и се заослушва. Усети как блажената сънливост бавно отстъпва място на радостно нетърпение. Ще се престори на заспала, когато го чуе да се мушка в завивките до нея. Знае колко детинско е, но закачката й харесва. Ще си лежи неподвижно. А щом се обърне насън и ръката й уж случайно се озове върху корема му, ще чуе как той започва да диша по-бързо и по-дълбоко. Ще си лежат така, без да мърдат, докато един от тях се издаде. Състезанието ще изгуби той.

Може би.

Тя затвори очи.

Не след дълго отново ги отвори. В душата й се прокрадна тревога.

Стана от леглото, отвори вратата на спалнята и се ослуша.

Нито звук.

Отиде до стълбището.

— Хари?

Гласът й прозвуча така боязливо, че се изплаши още повече. Събра смелост и слезе.

Нямаше никого.

Реши, че входната врата не е била плътно затворена и се е събудила, защото вятърът я е блъснал.

Заключи я и седна да изпие чаша мляко в кухнята. Заслуша се в скърцането на дървената къща: старите стени разговаряха.

В един и половина се изправи. Явно Хари се е прибрал в апартамента си. И никога няма да узнае колко точки можеше да натрупа тази вечер.

На път към спалнята тя се сепна от внезапно осенила я мисъл. За миг я обзе луда паника. Обърна се и въздъхна с облекчение, като видя през открехнатата врата на детската стая, че Олег спи в леглото си.

Въпреки това след час се стресна от кошмар. До сутринта се въртя в постелята, без да успее да заспи.

 

 

Белият форд на Хари се носеше из летния мрак като раздрънкана стара подводница. Той промърмори нещо под носа си.

— Какво? — попита Сивертшен.

— Само се упражнявам.

— За какво?

— Да намеря най-прекия път.

— За къде?

— Скоро ще разбереш.

Паркираха в еднопосочна улица в квартал, застроен с блокове. Тук-там се мяркаха няколко случайно попаднали сред тях къщи. Хари се наведе над Сивертшен и бутна вратата от неговата страна. Тя не можеше да се отваря отвън, след като преди няколко години разбиха форда. Ракел се пошегува на тази тема. Съществувала връзка между автомобилите и техните собственици. Хари не беше сигурен дали е схванал подтекста. Заобиколи колата, издърпа Сивертшен от седалката и го накара да застане с гръб към него.

— Southpaw^[1] ли си?

— Какво?

— С коя ръка удряш по-добре?

— Така кажи. Изобщо не удрям.

— Чудесно.

Хари закопча едната гривна на белезниците около дясната китка на Сивертшен, а другата — около лявата си ръка. Сивертшен го погледна въпросително.

— Не ми се иска да те изгубя, скъпи — подигравателно обясни Хари.

— Няма ли да е по-лесно да насочиш пистолет към мен?

— Сигурно, но преди няколко седмици любезно ме помолиха да го върна. Да тръгваме.

Тръгнаха косо през поляната към блоковете, чиито черни, тежки профили се открояваха на нощното небе.

— Хубаво ли е да се завърнеш на познат терен? — попита Хари, като спряха пред входната врата на общежитието.

Сивертшен вдигна равнодушно рамене.

Влязоха и Хари долови онова, което най-малко искаше да чуе: стъпки по стълбището. Огледа се, видя светлина в прозорчето на асансьора с форма на кравешко око, пристъпи предпазливо и повлече Сивертшен със себе си. Асансьорът се разлюля под тежестта им.

— Познай на кой етаж отиваме — подкани го Хари.

Сивертшен не скри досадата си, когато полицаят размаха под носа му връзка ключове, прикрепени към пластмасов череп.

— Не ти ли се играе? Добре, заведи ме на четвъртия етаж.

Сивертшен натисна черното копче с цифрата четири и по лицето му се изписа стандартната физиономия на човек, очакващ асансьорът да потегли. Хари изучаваше изражението му. Умее да се преструва на невинен, няма що.

— Решетката — напомни му Хари.

— Какво?

— Асансьорът няма да тръгне, ако не затвориш решетката. Знаеш много добре.

— Тази ли?

Хари кимна. Сивертшен дръпна решетката надясно. Чу се дрънчене на желязо. Асансьорът не помръдна.

Хари усети как по челото му изби капка пот.

— Дръпни я докрай — подкани го той.

— Така ли?

— Зарежи го този театър — ядоса се Хари и преглътна. — Казах ти да я дръпнеш докрай. Ако не направи контакт с определена точка на корниза на пода, няма да тръгне.

Сивертшен се усмихна.

Хари стисна дясната си ръка в юмрук.

Внезапно асансьорът се отлепи от земята и бялата стена зад лъскавата черна решетка започна да се движи. Подминаха вратата на втория етаж. През люка с форма на кравешко око Хари видя тила на слизащ надолу човек.

Дано да е някой от наемателите. Поне според Бьорн Холм Отделът по експертно-криминална дейност няма повече работа тук.

— Май не обичаш да се возиш в асансьори.

Хари не отговори, само наблюдаваше как стената се появява и изчезва от погледа му.

— Лека фобийка?

Асансьорът спря така неочаквано, че Хари залитна. Подът под краката им се разлюля. Хари прикова очи в стената.

— Какво, по дяволите, правиш? — прошепна той.

— Плувнал си в пот, старши инспектор Хуле. Прецених, че моментът е подходящ да ти изясня нещо.

— Сега моментът не е подходящ за нищо. Премести се или…

Сивертшен стоеше пред копчетата за етажите и очевидно нямаше намерение да мърда от мястото си. Хари повдигна дясната си ръка. И видя длетото в лявата ръка на Сивертшен. Със зелена дръжка.

— Намерих го между облегалката и седалката — обясни Сивертшен и се усмихна почти укорително. — Не е зле да си разчистваш колата. Слушаш ли ме?

Металът проблесна. Хари се помъчи да си събере мислите и да не изпада в паника.

— Да.

— Добре, защото ще се наложи да се съсредоточиш. Невинен съм. Тоест, наистина внасям оръжие и диаманти. Правя го от години, но не съм отнемал човешки живот.

Сивертшен вдигна длетото, когато Хари се раздвижи. Полицаят отпусна ръка.

— Контрабандата на оръжие минава през лице на име Принца. От известно време знам, че това е псевдоним на старши инспектор Том Валер. И, което е по-интересно: мога да го докажа. А ако правилно съм разтълкувал ситуацията, моите показания и доказателства са жизненоважни за теб, за да разобличиш Том Валер. Ако ти не му видиш сметката, той ще види твоята. Прав ли съм?

Хари не изпускаше длетото от очи.

— Хуле?

Хари кимна.

Смехът на Сивертшен беше писклив като на момиче.

— Какъв чудесен парадокс! Само си помисли: контрабандист на оръжие и ченге. Закопчани сме един за друг, ти зависиш от мен, а аз — от теб, и въпреки това всеки от нас се чуди как да пречука другия.

— Такива парадокси не съществуват — измърмори Хари. — Какво искаш?

— Следното — поде Сивертшен, подхвърли длетото във въздуха и го улови така, че дръжката да сочи към Хари. — Да откриеш кой ме е натопил за убийството на четирима души. Успееш ли, ще ти поднеса главата на Валер на тепсия. Нека си помогнем взаимно.

Хари изгледа продължително Сивертшен. Двете гривни на белезниците се остъргаха.

— Добре — отвърна най-после Хари. — Но нека подредим нещата по-логично. Първо ще пратим Валер зад решетките. После спокойно ще мога да ти помогна.

Сивертшен поклати глава.

— Знам в какво положение се намирам. Имах цяло денонощие за размисъл, Хуле. Доказателствата ми срещу Валер са единственият ми коз, а ти — единственият желаещ да преговаря с мен. Полицията вече предвкусва победата и никой няма да иска да погледне ситуацията с други очи и да рискува триумфът на века да се превърне в гафа на столетието. Ненормалникът, погубил тези жени, прави всичко възможно да стовари вината върху моите плещи. Подмамиха ме да вляза в капана. И не мога да се измъкна без чужда помощ.

— Осъзнаваш ли, че в този момент Том Валер и машите му са впрегнали всичките си сили, за да ни открият; че с всеки изминал час идват все по-близо; че когато — а не „ако“ — ни намерят, с нас е свършено?

— Да.

— Защо тогава поемаш този риск? Дори и да си прав за полицаите, че няма да започнат ново разследване, все пак не предпочиташ ли двадесет години в затвора пред смъртта?

— Не мога да си позволя лукса да излежавам присъда, Хуле.

— Защо?

— Защото току-що научих новина, която кардинално ще промени живота ми.

— Каква?

— Ще ставам баща, старши инспекторе.

Хари премига два пъти.

— Трябва да намериш истинския убиец, преди да ни пипне Валер. Така стоят нещата.

Сивертшен подаде длетото на Хари.

— Вярваш ли ми?

— Да — излъга Хари и го мушна в джоба си.

Въжетата на асансьора изскърцаха. Машината потегли.