Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Кели (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chicago Way, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Автор: Майкъл Харви

Заглавие: Така го правят в Чикаго

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-194-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1902

История

  1. — Добавяне

49

— И тъй, какво откри? — попита Даян.

Часът беше малко след десет сутринта. Един решително неподходящ час за разговор на тема Даниъл Полард.

— Пада си по гмуркането в контейнери за смет.

— Я повтори?

— Точно това правеше. Отначало предприе кратка опознавателна обиколка на Кал Сити, а после се насочи към контейнерите. Натовари цяла кола с боклуци.

Насреща се възцари тишина. Напълно разбираема тишина.

— А после? — обади се най-сетне тя.

— Върна се на пиацата за втори оглед на проститутките. Легна си малко преди разсъмване.

— Шантава работа.

— Аха. Искаш ли да чуеш нещо още по-шантаво? Една от жените, които зяпаше, се оказа моя клиентка.

— Имаш предвид клиентка на име Илейн Ремингтън?

— Натъкнах се на нея направо на тротоара. Твърди, че го правела от време на време за удоволствие. Облечена по съответния начин.

Нова пауза. По-продължителна този път. Много по-продължителна.

— Така ли ти каза? — попита Даян.

— Да. Днес мисля да се обадя на Рейчъл Суенсън и да поискам среща с някой от нейните сътрудници.

— Мислиш ли, че Илейн ще се съгласи?

— Мисля, че тя е опасна. Най-вече за самата себе си.

— Може би разкриването на нападателя ще й помогне.

— Не съм сигурен, но можем да опитаме.

— Как ще стане това?

— Чрез тайно вземане на ДНК проба.

— От Полард?

— Ще даде отговор на всичките ни въпроси. Ще звънна на Родригес да организира нещата. Искаш ли изключителни права?

— Знаеш, че искам.

— Родригес ще трябва да разреши. Отбий се при мен в офиса. Днес, в два следобед.

Затворих и се свързах с Родригес, който прие да дойде в същия час. После си направих кафе и разтворих уличното досие на Илейн. Придърпах бележника и започнах да си водя записки. До лакътя ми лежеше работното досие на Ренълдс за убийството на Каръл Глийсън. Разглеждах го в продължение на около час, съпоставяйки го с уличното. После вдигнах глава и се замислих. Няколко минути по-късно вдигнах слушалката.

— Мастърс.

— Обажда се Кели.

Отговори ми загрижена въздишка.

— Какво искаш?

— Радвам се да те чуя, колега. Трябва ми една услуга.

— Казвай.

— Помниш ли старото дело на Тони Салвучи?

— Разстреляното ченге? Сигурен съм, че е тук някъде.

— Искам да му хвърля едно око.

— Казах ти, че няма да стане.

— Защо?

— Защото не си ченге. Защото не знам какво си намислил. Защото в това дело няма нищо, което да ме интересува. Избери си една от тези причини, Кели.

Усетих, че разговорът е на път да приключи, и смених тактиката.

— Предлагам ти друг вариант: нося ти определена информация. Ти работиш с нея. Ако нещо изскочи, аз оставам в сянка, а ти обираш овациите.

— А ако не я харесам?

— Оттегляш се. И този разговор изобщо не се е състоял.

— За какво говорим?

— Дългосрочни цели. Евентуално издигане в кариерата.

Пауза. Усещах как ченгето ветеран пресмята рисковете. Не му харесваше, но аз бях сигурен, че ще захапе въдицата. Беше прекалено съблазнителна, за да се откаже.

— След половин час да си тук. Търсиш мен и не говориш с никого.

— Става.

— Чакам те.

Мастърс прекъсна разговора. Прегледах записките си за Глийсън и набрах номера във Финикс. Говорих с полицай Ренълдс в продължение на десетина минути, след което оставих слушалката и взех снимката на прокурорския екип по делото „Грайм“. Бях оградил с кръгче едно лице най-отзад. Доста избеляло от времето, но несъмнено познато. Оставих снимката на бюрото и тръгнах към Мастърс.