Майкъл Харви
Така го правят в Чикаго (38)

38

— Някога да си разговарял със сериен убиец?

На следващия ден Родригес ме заведе в едностаен апартамент, разположен над заведение от веригата „Джими Джоунс“ в чикагския квартал Стрийтървил. Единственият обитател на апартамента беше висок и кльощав тип с дълги бакенбарди и извити сиви мустаци. Макар и надхвърлил шейсет, той носеше тениска с емблемата на „Фет Тайър“ и пушеше дрога. Свидетелство за това беше голямата торба с някакви изсушени растения на масичката за кафе, която пробуди частния детектив у мен.

— Не, не съм — отвърнах.

Робърт Джей Трент III отпи от чая си и ми хвърли предпазлив поглед, сякаш надничаше в пропаст. Погледнах към Родригес, който вдигна ръка, призовавайки ме към търпение. Според него Трент бе седял очи в очи с поне стотина серийни убийци. И още по-важно — беше постигнал забележителни резултати в съставянето на прецизни профили в решаването на важни случаи, водени от ФБР и други институции. Аз никога не бях чувал за този човек — според Родригес абсолютно преднамерено. Трент беше криминалист на свободна практика, който никога не попадаше в полезрението на медиите и живееше под радара, защото „точно там са убийците“.

— Тънка работа, за която се изисква силна воля — добави той. — Не бива да ги допускаш в главата си. Защото влязат ли там, измъкване няма.

— Не очаквам да сънувам кошмари — рекох.

— Малцина очакват. Познавам един полицай от отдел „Убийства“, който прекарвал два часа в компанията на Тед Бънди във Флорида. После се прибирал у дома, всичко изглеждало наред. Две седмици по-късно се събудил посред нощ и видял, че Бънди седи на крайчеца на леглото му. Нищо не правел. Просто си седял и се хилел. Съпругата му се обадила на 911. Успокоил се едва след появата на три ченгета и конска доза валиум. След шест месеца напуснал полицията. Днес е разведен. Продава канцеларски материали и изпива по шише водка, за да заспи. Изводът е, че тези типове изсмукват енергията на хората със слаба воля.

— Какво можеш да ни кажеш специално за Грайм? — попита Родригес.

— Никога не съм разговарял с него. Доколкото разбирам, ти си този, който ще влезе при него, нали?

Трент ме погледна внимателно с насълзените си зачервени очи, полускрити зад евтини бифокални очила за четене.

— Работя по въпроса — отвърнах.

Трент намести очилата на носа си и преметна крак върху крак.

— Много добре — кимна той. — Нека направим кратък преглед на фактите. Поне на онези, с които ме запозна по телефона полицай Родригес.

Трент хвърли снизходителен поглед към Родригес, сякаш използването на телефона беше под нивото на всички ни.

— Доколкото разбрах, мистър Грайм е успял по някакъв начин да измъкне своето ДНК от затвора и да го предаде в ръцете на нетърпеливия си съучастник. Хммм?

Двамата с Родригес едновременно кимнахме. Трент стисна устни, погледна бележките си и продължи:

— Господа, вие вярвате, че мистър Грайм е убедил съучастника си да вкара спермата му в поредната жертва на сексуално насилие, внушавайки идеята за лично участие в споменатия акт. Така ли е?

Ново кимане.

— Много добре. Същевременно допускате, че споменатият съучастник продължава да напада жени за един продължителен период от време, може би по настояване на мистър Грайм.

Набрал скорост, Трент не дочака нашето потвърждение.

— По-нататък, вие подозирате, че съучастникът е играл активна роля в първоначалната серия от убийства, заради която мистър Грайм е получил няколко смъртни присъди. И накрая, вие се надявате, че ще докажете всичко това с помощта на ДНК експертизата.

— В последното не сме много сигурни — призна Родригес. — Ние действително разполагаме с ДНК на съучастника, но не знаем самоличността му.

— И следователно стигнахте до идеята да поговорите с Грайм — кимна Трент.

— Така е — съгласих се аз. — Това изяснява ли нещата за теб?

Трент отпи глътка чай, смени позицията на дългите си крака и подпря с длан издължената си брадичка. След всички тези действия той най-после ни погледна и отговори:

— О, разбира се, че ги изяснява, детектив. По един много категоричен начин. Класически сериен убиец. Класически Грайм.

— Как така? — попитах аз.

— Джон Грайм се интересува от две неща: контрол над настоящето и съживяване на миналото. И двете са силни като наркотик за него. Ако той действително дърпа конците на активен убиец или насилник, както предполагате вие, това несъмнено му носи огромно удовлетворение.

— Преживява отново своите престъпления чрез действията на съучастника си — рекох.

— Дори нещо повече, мистър Кели. Нещо много повече. Появата на неговата семенна течност на местопрестъплението му създава усещането, че присъства физически там. Това е неговият подпис, ако желаете.

— И контролира нещата — добави Родригес.

Трент кимна и отново се размърда в стола.

— Абсолютно. Убива и насилва дистанционно, въпреки че е затворен в килия за осъдени на смърт. Аз се отвращавам от него, господа. Но трябва да признаете, че е впечатляващо, дори да е само част от истината.

— Оставете тези глупости — прекъснах го аз. — Кажете как ще го накараме да проговори и да издаде съучастника си.

— Не знам как — поклати глава Трент. — Но мога да ти кажа какво ще го накара да спре да говори. И мога също да ти кажа какво не трябва да правиш. Не си прави труда да засипваш мистър Грайм с факти, които той отлично познава, тъй като сам ги е планирал.

— Я по-ясно — настоях аз.

Трент сви рамене.

— Спермата му, открита в тялото на последната жертва. Той знае, че е там. Защото е негово дело, почти в реалния смисъл на думата. Той знае, че и ти го знаеш. А когато го признаеш пред него, ще му доставиш още по-голямо удоволствие, по-силно чувство за контрол над събитията. И съответно по-малко основания, за да проговори.

— По дяволите! — не се сдържа Родригес.

— Точно така — съгласи се Трент.

— Какво трябва да направим? — попитах аз.

— Зависи какво искате.

— Името на съучастника му, както вече ти казах.

Трент забави отговора си.

— Ще ти кажа каквото казвам на всички, на които предстои разговор със сериен убиец. Не лъжи. Дори онези от тях, на които липсва въображение, са много по-добри лъжци, отколкото можем да си представим. Но при Грайм лъжата е издигната до равнището на изкуство. Неговият коефициент на интелигентност не се вмества в таблиците. Доближава се до гениалността. Той със сигурност е обмислил всеки детайл.

Кажи му истината. Колкото по-гола и грозна, толкова по-добре. Истина, която не желае да чува. Това ще ти придаде достоверност, ще ти осигури уважение и поне малко сила. А после се опитай да го убедиш, че е в негов интерес да издаде името на съучастника си. Не забравяй, че в крайна сметка тези типове са егоистични мръсници, мистър Кели. Наричам ги така, защото не мога да намеря по-точен израз. В сто процента от случаите ще действат за личните си интереси. С това се изчерпва интригата, в това се крие и уязвимостта им. Използвай го, но не очаквай твърде много.

— Не мислиш, че ще проговори, така ли? — попитах аз.

— Нищо не се знае — въздъхна Трент. — Нищичко.

Домакинът ни вдигна торбата с трева и някакви навити на руло хартийки. За по-малко от минута си сви една професионално направена цигара.

— Съжалявам, детектив — промърмори той. — Глаукома.

Запали, дръпна два пъти и затвори очи. Пръстите му ловко угасиха цигарата, главата му се облегна назад. Няколко секунди почивка му бяха достатъчни.

— Ще предложа на вниманието ви и още един въпрос — продължи той. — Той не е нищо повече от предположение, но според мен мистър Грайм изгаря от желание да разкрие съучастника си. Най-малкото защото това ще вдигне залозите, а същевременно и адреналина.

— И ще подхрани неговата мания за божественост — добави Родригес.

— Точно така — кимна Трент. — Той решава кога да приключи купона, кого да хванат, кога да го хванат. А що отнася до съучастника…

— Да? — вдигнах вежди аз.

— Невъзможно е да предвидим как ще реагира на предателството на Грайм. Но аз бих казал следното: много вероятно е той да продължи лова и да напада жените.

— Докато го хванат — отбелязах аз.

— Не, мистър Кели. Докато го убият.